Уикипедия

Бо (оръжие)

бойно оръжие
Вижте пояснителната страница за други значения на Бо.

Бо (на японски: 棒 [bō], на английски: bo staff) е вид оръжие, използвано в окинавското бойно изкуство бо-джицу.[1][2][3][4] Представлява пръчка (тояга), изработена най-често от дървесен материал. Общоприето е, че бо се появява за първи път във феодална Япония на Окинава.

Демонстрация на бо в бо-джицу

За разлика от острите мечове или заострените копия, тоягата е тъпо оръжие, което позволява на владеещия да победи противник, без да го убива. Тази характеристика е в съответствие с будисткия принцип за мир и милост. Ето защо е широко разпространено мнението, че бо, което може да служи и като бастун или като някакъв друг инструмент, е било оръжието за „ежедневно носене“, предпочитано от монасите от Шаолин.[5]

Описание редактиране

Бо варира от тежки до леки, от твърди до много гъвкави и от прости парчета дърво, взети от гората, до богато украсени произведения на изкуството. Гъвкавостта е важна, тъй като позволява тоягата да се огъва, без да се счупи или разцепи. По същия начин е необходима и известна степен на твърдост и тежест, за да може тя да се използва за отклоняване на други оръжия и да бъде ефективен инструмент при бой.[5]

Материал редактиране

По правило бо се изработва от твърда и гъвкава дървесина, като червен или бял дъб, габър, бук или бамбук. Много разпространено е ратановото дърво заради неговата гъвкавост.[6] Понякога, с цел увеличаване силата на удара, бо се прави от метал или облицова с метал.

Модерните бо често са направени от леки метали (като алуминий) или синтетичен материал (като графит), което ги прави леки и лесни за бързо придвижване. Това е характеристика, която е важна в демонстрациите и състезанията по екстремни бойни изкуства (XMA, на английски: Xtreme Martial Arts).[5]

Характеристики редактиране

Дължина редактиране

 
Различни видове бо

Традиционното бо е около 1,8 метра, но дължината му варира и може да достигне до 2,7 метра. Стандартното бо понякога се нарича року-шаку-бо (на японски: 六尺棒 [rokushakubō]). Това име произлиза от японските думи року (на японски: 六 – шест), шаку (на японски: 尺 – японска мярка, еквивалентна на 30,3 см) и бо. По този начин року-шаку-бо се отнася до тояга с дължина 6 пъти шаку, или 1,82 метра. В старите дни тази дължина е била важна за бойните цели, тъй като е давала на притежателя по-голямо разстояние за удар. В днешно време по-къси дължини обикновено се използват за състезателни цели.

Някои училища по бойни изкуства препоръчват на учениците си да избират дължината на бо според личния си ръст или малко по-късо, до нивото на веждите. Това прави тяхното бо по-лесно за боравене.[5]

Други свързани оръжия са джо (jō), което е дълго 1,2 метра и ханбо (hanbō – половин bō), с дължина от 90 см.[7][8][9]

Ширина редактиране

Стандартната централна ширина на бо по правило е 1 инч (2,54 см) в диаметър или 8 см в обиколка. Този диаметър може да бъде по-голям или по-малък в зависимост от захвата на боравещия и неговите предпочитания. Тази дебелина позволява тоягата да се стисне здраво в юмрук, с цел блокиране и противодействие на атаката.[2]

С цел укрепване на удара, понякога краищата на бо могат да бъдат леко заострени и малко по-тесни от централната му част, обикновено 3/4 инча (1,9 см) в диаметър. Като правило заострените краища улесняват по-бързото движение, поради което някои турнирни състезатели използват бо с диаметър на заострените краища от 1/2 инча.[5]

Тегло редактиране

Бо се различават значително по тегло. Синтетичното бо, използвано за XMA състезания може да тежи само 113 грама, докато традиционното бо от твърда дървесина може да тежи 1,8 кг и повече. Теглото може да зависи от редица фактори, като дължина, тип и плътност на материала, дали е плътно или кухо, както и степен на заостреност на върховете.[5]

Форма редактиране

По-старите бо са кръгли (maru-bo), квадратни (kaku-bo и rokkaku-bo) или осмоъгълни (hakkaku-bo).[10][11] Някои смятат, че осмоъгълните бо са по-лесни за задържане поради ръбовете. Също така ръбовете осигуряват фокусирана точка на контакт, която може да причини повече щети върху поразяваната цел.[5]

Техника на използване редактиране

 
Класическото року-шаку-бо се държи с две ръце, поради теглото и размера си.

Често техниките от бо-джицу се съчетават с техники от други бойни изкуства, достигнали до Окинава чрез търговия и китайски монаси. В него преобладават комбинация от удари със замах, но също така се срещат и мушкания, както и блокове и ключове. Тези техники често приличат на движения с празна ръка, следвайки философията, че бо е просто „удължение на крайниците“. Следователно бо-джицу често се включва в други стилове на бой с празни ръце, като карате. Бо също може да бъде използвано като копие или дълъг меч.

Бо е лесно за употреба и трудно за усъвършенстване оръжие. Обикновено се захваща на една трета от края му и когато се държи хоризонтално отпред, дясната длан е обърната настрани от тялото, а лявата ръка е обърната към тялото, което позволява на тоягата да се върти. Силата се генерира от задната ръка, която дърпа тоягата, докато предната ръка се използва за насочване.

История редактиране

 
Илюстрация на японския живот: Човек носещ кошници, по една на всеки край на тенбина.

Най-ранната форма на бо, жезъла, е била използвана в цяла Азия от началото на писмената история. Голямото им тегло в комбинация с трудната изработка и ненадеждност довеждат до изработването на консайбо (много далечен вариант на канабо), което е направено от дърво и обковано с желязо. То е било все още твърде тромаво за реална битка, така че по-късно е заменено от тояги от твърда дървесина, които са били използвани за самозащита от монасите и обикновените хора. Тоягата еволюира в бо с основаването на кобудо (на японски: 沖縄古武道) – древна бойна система за работа с оръжия, която се появява в Окинава в началото на XVII век.

Въпреки че бо сега се използва като оръжие, някои смятат, че употребата му е еволюирала от тенбина – дълга пръчка, която се използва за балансиране на кофи с вода или кошници с прибрана реколта или риба. В по-бедните аграрни икономики тя остава традиционен инструмент за работа в земеделието.

Вижте също редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бо (оръжие)

Източници редактиране

  1. ↑ Kim, R. The Weaponless Warriors. Ohara Publications, 1974. ISBN 9780897500418. p. 26. Посетен на 2015-09-13. (на английски)
  2. ↑ а б Demura, F. Bo, Karate Weapon of Self-defense. Ohara Publications, 1976. ISBN 9780897500197. p. 10. Посетен на 2015-09-13. (на английски)
  3. ↑ Meik Skoss. Sticks and Stones Will Break Your Bones: A Look at Jo and Bo // Архивиран от оригинала на 2008-10-11. Посетен на 2014-01-29. (на английски)
  4. ↑ The Evolution of Classical Jojutsu // Архивиран от оригинала на 2021-08-25. Посетен на 2014-01-29. (на английски)
  5. ↑ а б в г д е ж Know Your Weapon: Bo // Global Martial Arts University. Посетен на 9 декември 2022 г. (на английски)
  6. ↑ Ollhoff, J. Weapons. Abdo Publishing Company, 2010. ISBN 9781604532876. p. 14. Посетен на 2015-09-13. (на английски)
  7. ↑ Hayes, S.K. The Ninja and Their Secret Fighting Art. Tuttle Publishing, 1990. ISBN 9780804816564. с. 79. Посетен на 2015-09-13.
  8. ↑ Comprehensive Asian Fighting Arts. Kodansha International, 1980. ISBN 9780870114366. с. 1 – 117. Посетен на 2015-09-13.
  9. ↑ The Complete Idiot's Guide to Karate. Alpha Books, 2000. ISBN 9780028638324. с. 204. Посетен на 2015-09-13.
  10. ↑ Demura, F. Bo, Karate Weapon of Self-defense. Ohara Publications, 1976. ISBN 9780897500197. с. 19. Посетен на 2015-09-13.
  11. ↑ Jo: Art of the Japanese Short Staff. Ohara Publications, 1987. ISBN 9780897501163. с. 22. Посетен на 2015-09-13.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бо_(оръжие)&oldid=11799005“.