Брадавичест чашкодрян

вид растение

Брадавичестият чашкодрян[2] (Euonymus verrucosus) е храст от семейство чашкодрянови, висок до 3 m. Младите му клонки са голи, зелени и покрити с кръгли коркови брадавици, а листата му, са дълги до 9 cm и ситно назъбени. Цветовете на растението са кафеникави, събрани в цъцветия на тънка дръжка. Плодовете са четириделни със закръглени дялове, червеникави. Брадавичестият чашкодрян се среща в горите и храсталаците на средния планински пояс до височина около 1500 m.

Брадавичест чашкодрян
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Чашкодряноцветни (Celastrales)
семейство:Чашкодрянови (Celastraceae)
род:Чашкодрян (Euonymus)
вид:Брадавичест чашкодрян (E. verrucosus)
Научно наименование
Scopoli, 1771
Брадавичест чашкодрян в Общомедия
[ редактиране ]

Морфология редактиране

Растението представлява храст с високи 1 – 3 м стъбла, силно разклонени. Кората плитко напукана, сива или сивочерна. Младите клонки са тънки, зелени, голи, с многобройни тъмнокафяви или черни коркови брадавички. Листата са срещуположни, елиптични, яйцевидно ланцетни или яйцевидни, назъбено напилени. Цветовете – зеленикави, събрани в цимозно съцветие. Плодът е четириделна, розово до жълто – червена кутийка. Семената са черни, лъскави, до половината покрити със сочна пурпурна обвивка. Цъфти април-юни. Плодоносите – август-септември.

Растението е характерно и за района на Шуменското плато. За лечебни цели се използват листата на чашкодряна.

От кората на корена и стъблото се получава ценният продукт гута. Дървесината служи за изработка на дребни предмети и музикални инструменти.

Източници редактиране

  1. Euonymus verrucosus (Scopoli, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. страница 89. Архив на оригинала от 2009-07-25 в Wayback Machine.

Захариев, Димчо и др. Растенията на Шуменското плато / Димчо Захариев, Елка Радославова. – Шумен: Химера, 2010. – 460 с.: прил. цв. фотогр.; 20 см Радославова, Елка Кирилова

Елка Кирилова Радославова, Асен Пейчев Димитров / Шуменското плато: Да опознаем и съхраним неговия лечебен дар / – Шумен: Светлана, 1998. – 195 с.: с ил.: 32 цв. ил., 3 л. сх.; 20 см