Брадат лешояд

вид птица

Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е едра дневна граблива птица, срещаща се много рядко на територията на България.[3] Другите му имена са брадат орел, алпийски орел и костобер.[4]

Брадат лешояд
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1950 – 1960)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Брадати лешояди (Gypaetus)
вид:Брадат лешояд (G. barbatus)
Научно наименование
Storr, 1784
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Брадат лешояд в Общомедия
[ редактиране ]

Подвидове

редактиране
  • G. b. altaicus
  • G. b. aureus
  • G. b. barbatus
  • G. b. haemachalanus
  • G. b. meridionalis

Физическа характеристика

редактиране
  • Дължината на тялото – 95 – 105 cm.
  • Размаха на крилете – до 280 cm.
  • Тегло – 5 – 7 кг.
  • Продължителност на живота – до 40 г. в неволя.

Разпространение и местообитание

редактиране

Среща се в Европа, Азия и Африка.

Начин на живот и хранене

редактиране
 
Брадат лешояд

Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна. Чупи черупката на костенурки по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по-слабо подвижни и дребни животни.

Размахът на крилата достига до 2,5 m, а дължината на тялото – до 1,1 m. Диаметърът на гнездото е до 2 m. В продължение на няколко десетилетия единственият зоопарк в света, където в плен се размножават брадати лешояди е Софийската зоологическа градина. Там от 1916 до 1927 г. една двойка излюпва 11 малки[5][6]

Размножаване

редактиране
  • Гнездо – по високи скали, в строежа му включва кости. Всяка година се връща в същото гнездо.
  • Яйца – 1 – 2 броя, размери 39 х 31 mm.
  • Мътене – трае 53 – 60 дни. Мъти само женската. Най-често второто излюпило се пиле умира след няколко дни. Напускат гнездото на около 106 – 130 дни.
  • Отглежда едно люпило годишно.
  • Полова зрялост настъпва към четвъртата-петата година.
  • Моногамни птици.

Природозащитен статут

редактиране

През 2007 г. е стартирана програма за реинтродукция (връщане) на брадатия лешояд в България, изпълнявана от природозащитната организация Зелени Балкани.[10]

Източници

редактиране
  1. Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Брадат лешояд. Посетен на 18 февруари 2012
  3. BirdLife International. Gypaetus barbatus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  4. Брадат лешояд
  5. Боев, З. 1989. Брадат лешояд. – Защита на природата, 4: 20.
  6. Боев, З. 2011. Брадат лешояд Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 38.
  7. BirdLife International 2004. Gypaetus barbatus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 6 юли 2008.
  8. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54
  9. Червена книга на НР България. т. 2. Животни. БАН, 1985
  10. Зелени Балкани: Опазване на видове и местообитания, архив на оригинала от 29 май 2008, https://web.archive.org/web/20080529163843/http://www.greenbalkans.org/old/sort_bg.html, посетен на 6 юли 2008