Бразилски орех

вид растение

Бразилският орех (Bertholletia excelsa) е южноамериканско дърво от семейство Lecythidaceae, а също така е и името на получената реколта за търговски цели ядливи семена от дървото. Това е едно от най-големите и дълготрайни дървета в тропическите гори на Амазонка. Плодовете и ореховата му черупка – съдържащи годен за консумация бразилски орех – са сравнително големи, като теглото им достига общо 2 кг.

Бразилски орех
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Лецитидиеви (Lecythidaceae)
род:Bertholletia
вид:Бразилски орех (B. excelsa)
Научно наименование
Bonpl.
Бразилски орех в Общомедия
[ редактиране ]
Бразилски орех след отстраняване на черупката
Етерично масло от бразилски орех
Главни производители на Бразилски орех
през 2021 г.
(милиони t)
 Бразилия 0,034
 Боливия 0,033
 Перу 0,007
Общо в света 0,074
Източник:
Организация за прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Употреба

редактиране

Като храна бразилските орехи се отличават с разнообразно съдържание на микроелементи, особено голямо количество селен.

Дървесина

редактиране

Дървесината на дървото на бразилския орех е ценена заради качеството си в дърводелството, като има различни приложения от подови настилки до тежка конструкция.[2] Сечът на дърветата е забранен от закона във всичките три страни производителки (Бразилия, Боливия и Перу). Незаконното добиване на дървен материал и прочистване на земи представляват продължаващи заплахи.[3]

Маслото от бразилски орех съдържа 75% ненаситени мастни киселини, съставени главно от олеинова и линолова киселини, както и фитостеролът, бета-ситостеролът[4] и мастноразтворимия витамин Е.[5]

Следващата таблица представя състава на мастните киселини в етеричното масло от бразилски орех:[6]

Палмитинова киселина 16 – 20%
Палмитолеинова киселина 0.5 – 1.2%
Стеаринова киселина 9 – 13%
Олеинова киселина 36 – 45%
Линолова киселина 33 – 38%
Наситена мазнина 25%
Ненаситени мазнини 75%

Източници

редактиране
  1. Bertholletia excelsa (Bonpl.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Bertholletia excelsa (Brazil nut) // CABI, 19 November 2019. Посетен на 29 November 2019.
  3. Greenpeace Activists Trapped by Loggers in Amazon // Greenpeace, October 18, 2007. Посетен на July 17, 2012.
  4. Kornsteiner-Krenn, Margit и др. Phytosterol content and fatty acid pattern of ten different nut types // International Journal for Vitamin and Nutrition Research 83 (5). 2013. DOI:10.1024/0300-9831/a000168. с. 263 – 70.
  5. Ryan, E. и др. Fatty acid profile, tocopherol, squalene and phytosterol content of brazil, pecan, pine, pistachio and cashew nuts // International Journal of Food Sciences and Nutrition 57 (3 – 4). 2006. DOI:10.1080/09637480600768077. с. 219 – 28.
  6. Nutrition facts for Brazil nuts, dried, unblanched, 100 g serving // Self NutritionData. Conde Nast; US Department of Agriculture National Nutrient Database, version SR-21, 2014. Посетен на 30 December 2014.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brazil nut в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​