Брезник (община)

община в област Перник

Община Брезник се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.

Брезник (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Перник
Площ404.04 km²
Население6 926 души
Адм. центърБрезник
Брой селища35
Управление
КметВасил Узунов
(независим политик; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • БСДП (5)
  • БСП (3)
  • ГЕРБ (3)
  • Нова алтернатива (2)
Брезник (община) в Общомедия
Община Брезник, административна сграда

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на област Перник. Тя е част от историко-географската област Краище и в частност по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 404,038 km2 заема 4-то място сред 6-те общини на областта, което съставлява 16,88% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Брезник представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. Югоизточната част на общината се заема от високата 700 – 800 m Брезнишка котловина с площ около 60 km2. Тук в коритото на река Конска (десен приток на Струма) при квартал „Палилула“ на село Велковци се намира най-ниската ѝ точка от 680 m н.в. От запад, север и изток котловината е оградена от ниски планини, части от две планински редици: Завалско-Планската и Руйско-Верилската.

Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от две планини. На североизток до границата със Софийска област се простира планината Вискяр, която огражда Брезнишката котловина от североизток. Нейният най-висок връх Мечи камък (1077 m) се издига на около 1 km североизточно от село Горни Романци. На север и северозапад котловината се огражда от южните части на дългата и тясна Завалска планина. Нейната най-висока точка връх Китка (1181 m) се намира на 1,4 km северозападно от село Завала.

Югозападната половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Руйско-Верилската планинска редица. На запад от Брезнишката котловина до долината на река Светля (десен приток на Струма) се простира планината Любаш. Нейният едноименен връх 1399 m се издига на около 2 km северозападно от село Ребро. На югоизток в района на село Гигинци чрез ниска седловина Любаш се свързва с друга ниска планина Черна гора, която също е част от Руйско-Верилската планинска редица. В пределите на община Брезник попадат нейните северни най-високи части, като най-високата ѝ точка връх Тумба (1129 m) се издига в най-южния ъгъл на общината. Най-западната част на община Брезник, на запад от долината на река Светля се заема от източните разклонения на Ерулска планина. В нея на 1 km югозападно от село Душинци се издига най-високата ѝ точка Големи връх (1480,5 m), която е и най-висока точка на общината.

Територията на община Брезник принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Беломорския и Дунавския. През северната част на общината преминава участък от главния вододел на България. В пределите на общината той започва от връх Остра чука (1364 m) в Ерулска планина, продължава на изток през Големи връх (1480,5 m), завива на север, а южно от село Ерул (община Трън) – на югоизток. От връх Росен (1361 m) продължава на североизток през връх Редованица (1287 m) и достига до връх Корпин (1308 m). От там продължава на изток и югоизток, като южно от село Кривонос се изкачва на билото на планината Любаш и се спуска по източният ѝ склон до шосето БрезникТрън, в близост до разклона за село Ребро. От там продължава на север по билото на Завалска планина до връх Китка (1181 m) северозападно от село Завала. След това завива на изток, а североизточно от село Завала – на югоизток и следи билото на планината Вискяр до района на село Бабица, където напуска пределите на община Брезник.

Към Беломорския водосборен басейн принадлежат реките Конска и Светля, които са десни притоци на река Струма. Река Конска протича през община Брезник с цялото си горно и средно течение, основно през Брезнишката котловина, а река Светля – с най-горното си течение между планините Ерулска и Любаш.

Към дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на река Ябланица (десен приток на Ерма) и най-горните течения на няколко малки реки принадлежащи въм водосборните басейни на реките Ерма и Габерска, които се вливат отляво в река Нишава на сръбска територия.

Основен водоснабдителен източник за питейно водоснабдяване е язовир „Красава“ с обем 3 млн.м3. От язовира са водоснабдени – град Брезник и селата Ноевци, Бегуновци, Велковци, Режанци и Бабица. На територията на община Брезник са изградени 6 микроязовира – Брезнишки, Красавски, Завалски, Бегуновски, Слаковски и Конска.

Климат, горски фонд, фауна

редактиране

Климатът на общината е умерено континентален с изразени температурни инверсии в Брезнишката котловина. Средната температура на най-студения месец януари в Брезник е -1,7 °C, а средната температура на най-топлия месец юли е 19,6 °C. Преобладаващите ветрове са от север и северозапад.

Размерът на горските територии е 108 900 дка и съставлява 28,6% от територията на общината. Горската растителност е представена от смесен тип гори, като най-типични дървесни видове са бял бор, черен бор и бук.

Най-типичните представители на фаунистичното разнообразие са: дива свиня, сърна, пъдпъдъци, създаващи условия за развитие на ловния туризъм.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6945 100,00
Българи 6410 92,30
Турци 7 0,10
Цигани 189 2,72
Други 11 0,16
Не се самоопределят 12 0,17
Неотговорили 316 4,55

Населени места

редактиране

Общината има 35 населени места с общо население 5800 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Брезник, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Арзан 7 8,321 Завала 11 12,757
Бабица 23 13,121 Конска 81 12,792
Банище 34 16,408 Банишор Кошарево 193 23,774
Бегуновци 147 10,587 Красава 9 7,528
Билинци 2 5,193 Кривонос 8 6,295
Брезник 3617 23,481 Муртинци 17 5,951
Брезнишки извор 34 8,503 Извор Непразненци 55 7,274
Брусник 15 9,917 Ноевци 480 16,470
Велковци 145 9,171 Озърновци 2 4,968
Видрица 16 7,596 Ребро 50 11,554
Гигинци 125 16,636 Режанци 70 11,730
Гоз 5 12,271 Ръжавец 7 7,632
Горна Секирна 15 14,232 Садовик 84 16,016
Горни Романци 14 8,539 Слаковци 181 14,280
Гърло 78 9,188 Сопица 105 10,602
Долна Секирна 105 25,701 Станьовци 30 9,720
Долни Романци 19 9,557 Ярославци 14 7,000
Душинци 2 9,283 ОБЩО 5800 404,038 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Банишор на с. Банище;
  • МЗ № 232/обн. 6 март 1946 г. – признава м. Озърновци за с. Озърновци;
  • Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Извор на с. Брезнишки извор;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава селата Конска и Режанци и ги обединява в едно ново населено място – с. Граово;
– признава н.м. Непразненци за отделно населено място – с. Непразненци;
  • Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава с. Граово и възстановява селата Конска и Режанци като отделни населени места;
  • Указ № 120/обн. 14 април 1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;[3].

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85.3 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране