Брезовска река (старо име Гюлдере, до 25 юли 1989 г. Рахманлийска река[1] по старото име на село Розовец – Рахманлии) е река в Южна България – Област Пловдив, община Брезово и Област Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 52,7 km, която ѝ отрежда 82-ро място сред реките на България.

Брезовска река
(Рахманлийска река)
42.4983° с. ш. 25.1678° и. д.
42.1692° с. ш. 25.1156° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Пловдив
Община Брезово
Област Стара Загора
Община Братя Даскалови
Дължина52,7 km
Водосб. басейн237 km²
Начало
Мястона 1,1 km ЮИ
от връх Братан
Сърнена Средна гора
Координати42°29′53.88″ с. ш. 25°10′04.08″ и. д. / 42.4983° с. ш. 25.1678° и. д.
Надм. височина1043 m
Устие
Мястоляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°10′09.11″ с. ш. 25°06′56.16″ и. д. / 42.1692° с. ш. 25.1156° и. д.
Надм. височина131 m

Брезовска река извира под името Попращенка на 1043 m н.в., на 1,1 km югоизточно от връх Братан, в Сърнена Средна гора. До село Розовец тече в югозападна посока в дълбока и залесена долина. След селото под името Стара река продължава на юг, а след град Брезово навлиза в Горнотракийската низина вече под името Брезовска река. Влива се отляво в река Марица на 131 m н.в., на 1,4 km западно от село Мирово.

Площта на водосборния басейн на реката е 237 km2, което представлява 0,45% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на запад и югозапад – с водосборния басейн на река Сребра, ляв приток на Марица;
  • на изток – с водосборните басейни на Омуровска река и Селска река, леви притоци на Марица;
  • на север – с водосборния басейн на река Тунджа.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Турската река
  • ← Бабешка река
  • → Карадере

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода февруари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката в Община Брезово са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села: Розовец, Зелениково, Брезово и Чоба.

В Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 34.
  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 371.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 395 – 396.