Брѐкината (Sorbus torminalis) е дърво[2] високо до 25 m; младите клонки са леко ръбести, неовласени; пъпките са заоблени, голи и лепкави; листата до 18 cm, прости, нарязани на 5 – 7 остри назъбени дяла; цветовете събрани в щитовидни съцветия; плодовете кафяво-тъмночервени с белезникави лещанки; разпространена основно из дъбови и габърови гори и храсталаците в долния и средния пояс, на сухи и топли склонове до 1200 m; Предпочита плодородни, дълбоки, рохкави, както варовити, така и кисели каменисти почви в географските ширини с относително топла зима. Цъфти през май-юни. Лечебно и медоносно растение.

Брекина
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Офика (Sorbus)
вид:Брекина (S. torminalis)
Научно наименование
Crantz, 1763
Разпространение
Синоними
  • Torminalis glaberrima Sennikov & Kurtto, 2017
  • Crataegus torminalis Linnaeus, 1753
Брекина в Общомедия
[ редактиране ]

Плодовете се берат при пълна зрялост. След лагеруване омекват, потъмняват, тръпчивостта им изчезва, а вкусът им се доближава до този на мушмулата, но е по-сладък.

Брѐкината се използва при направата на сокове, сиропи, мармалади, желета, вино, ликьор, туршия, плънка на десертни баници и др.

Разпространена е в Европа, Мала Азия и Северна Африка. Недостатъчно изследвано дърво.

Източници

редактиране
  1. Sorbus torminalis (Crantz, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 245.

Литература

редактиране