Брекина
Брѐкината (Sorbus torminalis) е дърво[2] високо до 25 m; младите клонки са леко ръбести, неовласени; пъпките са заоблени, голи и лепкави; листата до 18 cm, прости, нарязани на 5 – 7 остри назъбени дяла; цветовете събрани в щитовидни съцветия; плодовете кафяво-тъмночервени с белезникави лещанки; разпространена основно из дъбови и габърови гори и храсталаците в долния и средния пояс, на сухи и топли склонове до 1200 m; Предпочита плодородни, дълбоки, рохкави, както варовити, така и кисели каменисти почви в географските ширини с относително топла зима. Цъфти през май-юни. Лечебно и медоносно растение.
Брекина | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Crantz, 1763 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Брекина в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Плодовете се берат при пълна зрялост. След лагеруване омекват, потъмняват, тръпчивостта им изчезва, а вкусът им се доближава до този на мушмулата, но е по-сладък.
Брѐкината се използва при направата на сокове, сиропи, мармалади, желета, вино, ликьор, туршия, плънка на десертни баници и др.
Разпространена е в Европа, Мала Азия и Северна Африка. Недостатъчно изследвано дърво.
-
Цвят
-
Листа и плодове
Източници
редактиране- ↑ Sorbus torminalis (Crantz, 1763). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 245.
Литература
редактиране- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.