Брестник

село в община Родопи, обл. Пловдив

Брестник е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

Брестник
България
42.0534° с. ш. 24.7668° и. д.
Брестник
Област Пловдив
42.0534° с. ш. 24.7668° и. д.
Брестник
Общи данни
Население1908 души[1] (15 март 2024 г.)
92 души/km²
Землище20,752 km²
Надм. височина310 m
Пощ. код4107
Тел. код03114
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ06447
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Кметство
   кмет
Брестник

Кръстю Чунчуков

(Местна коалиция "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"/БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, ЛЕВИЦАТА И БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД)
Брестник в Общомедия
Центърът на Брестник

География

редактиране

Брестник се намира на 4 km от Пловдив в посока юг. Селото е в началото на родопския рид Чернатица, известен още и като „Родопската яка“ на Пловдив. Землището на селото граничи със землищата на град Куклен и селата Брани поле, Белащица, както и с Асеновградско шосе, свързващо Пловдив и Асеновград.

В непосредствена близост до Брестник, в посока югозапад, се намира манастирът „Свети Георги“ (този светец е силно почитан от населението на околните села), а на югоизток на около 3 km е кукленският манастир „Св. Козма и Дамян“, известен с лечебния си извор и древно оброчище, съществуващо най-вероятно от тракийски времена.

Село Брестник е разположено на склон, поради което се характеризира със силна денивелация между северния и южния си край. Между Брестник и Куклен (3 км) съществува вилна зона. Брестник е сред селата в района, към които има голям интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища. Близостта му до Пловдив и природните забележителности в землището на селото обуславят сравнително по-високите цени на недвижимите имоти от останалите села в областта. От селото се открива гледка към жк. Тракия.

При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей.

Първи писмени исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15 – 16 в. Селото най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно „Хаджи Османица“ и „Хаджи Сюлейманица“, вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.

Турското име на селото е „Караагач“ или „черен бряст“.

Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.

Край селото са се водили епични битки, известни като „Битките при Караагач“ по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски на генерал-майор Краснов и генерал-майор Виктор Дандевил. Боевете са се водили в началото на 1878 г.

Днес в памет на загиналите руснаци и румънци в селото има комплекс – Руски паметник.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341715
19461943
19561997
19651975
19752182
19852037
19921836
20011863
20111868
20212181

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1868 100.00
Българи 1280 68.52
Турци 33 1.76
Цигани 0 0.00
Други 3 0.16
Не се самоопределят 3 0.16
Неотговорили 549 29.38

В селото има православни християни.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Статуя на тракийски конник (вис. 1,60 м), открита при с. Брестник, Пловдивско (III в.). Вероятно паметник на хероизиран виден тракиец.

Редовни събития

редактиране

Свързани са с вярванията в природата, от една страна, а от друга, с християнството. Традиционно е зарязването на лозите на Трифоновден – 1 февруари. Празнува се и Бабинден – на 21 януари, като се прави голям карнавал, в който участват основно жени.

Друг голям празник е денят на Св. Георги – 6 май, на който освен на традиционния събор на манастира „Св. Георги“, почти във всяка къща се празнува усилено.

В последните години се налага обичаят да се празнува ден на Сватбарския музикант на втория ден от Великденските празници. На този фестивал се събират музикални групи, изпълняващи традиционен фолклор и се състои надсвирване.

Винаги са били празнувани с особена почит коледните празници, като коледарите обикалят по домовете в съответствие с някогашната традиция.

Личности

редактиране
  • Поручик Рангел Дърмонов от с. Брестник загинал при боевете при река Драва през 1945 г.

Характерен е диалектът, използван в селото. Той силно се отличава от говора в съседните населени места. Не се произнася звукът „х“; използва се пълен член независимо дали се членува подлог в изречението; съществуват и специфични думи със собствено значение – напр. „охлюв“ – „Пъжлик“. Така например, споменатата по-горе в раздел ИСТОРИЯ чешма „Хаджи Османица“ е наричана „Аджусманица“.

Диалектно е изговарянето и на доста от личните и фамилни имена на жителите на селото. Васил е Цильо, Георги – Гочо, Ангел/Рангел – Ранджо и др.

В последните години силно се развива футболният отбор на селото, в който инвестират няколко души, закупили къщи в селото. Брестник 1948 успя през 2009 г. за пръв път в своята история да се класира за второто ниво на футболната пирамида в България. Собствениците на футболния клуб осъществиха модернизация на стадиона, като имат амбиция да го превърнат в модерна спортна база, която да се използва за подготовка и на елитни футболни отбори.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Брестник, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки

редактиране