Брокат (итал. Broccato, от глагола broccare „премесвам“) е вид тежък, устойчив, фигурален, текстилен плат, изработен от коприна или вискоза, в който са вплетени златни или сребърни нишки (съответно за златен или сребърен брокат).[2] Първоначално обаче терминът се отнасял само до брошурани[3] или ланцирани[3] тъкани, при които допълнителната фигурна вътъчна нишка се състои от материал, различен от основния вътък.

Брошурен плат със сплитка „атлаз[1] с вплетени метални нишки, се нарича „брокатен плат“ или просто „брокат“ (орнат от „Музей на епархията на гр. Бамберг), създаден в гр. Лион, 1727 г.
Брошурена тъкан от Иран. Брошурният вътък се откроява върху синя основна тъкан

Тъй като в днешно време терминът се използва толкова широко за всякакъв вид скъп текстил, че вече не описва нито конкретен вид сплитка, нито специфична техника на тъкане, CIETA (Center international d'étude des textiles anciens [[[Български език|бълг]].: Международен център за изучаване на древни текстили])[4] препоръчва той да не се използва в научен контекст.[5]

Брокатените тъкани се използват като калъфи за мебелна тапицерия и калъфки за възглавници, като тапетен плат и за помпозни одежди и обувки. В исторически план богато украсеният текстил с метални конци се носел предимно от аристократични и църковни сановници. Кааба, най-важното светилище на исляма в Мека, е покрита с така наречената кисва, която е направена от черен брокат.

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. Министерството на образованието и науката на Р. България. Национална изпитна програма за провеждане на държавни изпити за придобиване трета степенна професионална квалификация. Специалност: № 1274 Художествено оформление на текстилни площни изделия. Профил: 01 Художествено оформление на тъкани площни изделия (pdf) // 2004. с. 7. Посетен на 27.10.2020.
  2. Брокат // Речник на българския език. Посетен на 27.10.2020.
  3. а б Съмналиев, Стефан Ил., Каравълев, Стоян В., Сърпионова, Цветана А. Сплиткознание за III и IV курс на техникумите по текстил. Тъкачен отдел. София, Народна просвета, 1953. с. 112. Архив на оригинала от 2020-10-31 в Wayback Machine.
  4. Centre International d’Etude des Textiles Anciens (CIETA). The CIETA // Посетен на 27.10.2020.
  5. Centre International d’Etude des Textiles Anciens. Vokabular der Textiltechniken. Deutsch mit den Entsprechungen im Englischen, Französischen, Italienischen, Portugiesischen, Spanischen, Schwedischen (pdf) // CIETA VOCABULARIES. 2019. S. 12. Посетен на 27.10.2020. (на немски)