Бронекуполна батарея
Бронекуполна батарея – дълговременно отбранително съоръжение, въоръжено с куполна артилерия. Използват се от края на 19 век до края на 20 век[1] като елемент на крепостните укрепления или бреговата отбрана.
В СССР бронекуполните батареи, в частност, влизат в системата на Севастополския укрепен район[2] и в системата на бреговата отбрана на Владивосток[3].
По време на студената война на остров Öja, разположен в Ботническия залив, е построен оръдеен комплекс за защита от възможен съветски десант (на илюстрацията). Комплексът се състои от многоетажен подземен бункер, скрит в гранитнитните скали, 38 куполни оръдия с калибър 120 mm с далечина на стрелбата до 27 km, и издържащ на ядрен удар до 100 килотона[1].
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Бронебашенные установки в крепостях//Военная энциклопедия: [в 18 т. / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронебашенная батарея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |