Броненосни крайцери тип „Девъншир“

Девъншир (на английски: Devonshire) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на броненосните крайцери тип „Кент“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Девъншир“ (на английски: HMS Devonshire), „Хемпшир“ (на английски: HMS Hampshire), „Карнарвон“ (на английски: HMS Carnarvon), „Антрим“ (на ирландски: HMS Antrim), „Роксборо“ (на английски: HMS Roxburgh) и „Аргайл“ (на шотландски келтски: HMS Argyll). Това е последната серия броненосни крайцери на Великобритания, чието предназначение е преди всичко защита на комуникациите и търговията. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Броненосни крайцери тип „Девъншир“
Devonshire-class cruiser (1903)
Броненосният крайцер „Девъншир“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Девъншир“
Следващ типБроненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Кент“
ПроизводителChatham Dockyard в Чатъм и др., Великобритания
Планирани6
Построени6
В строеж1902 г. – 1905 г.
В строй1905 г. – 1922 г.
Утилизирани4
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 020 t (нормална)
Дължина144,3 m
Дължина между перпендикулярите
137,2 m
Ширина20,9 m
Газене7,32 m
Броняна борда: 51 – 152 mm;
на палубата: 20 – 51 mm;
на кулите: 127 mm;
траверси: 127 mm;
барбети: 152 mm;
каземати: 51 – 152 mm;
на бойната рубка: 305 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
21 – 23 водотръбни котли
Мощност21 508 к.с. (15,8 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост22 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
4900 морски мили при 13 възела скорост;
Запас гориво: 1920 (1033[1]) дълги тона въглища
Екипаж655 души
Кръстен в чест на:Церемониално графство
Девън
Въоръжение
Артилерия4×1 190-mm;
6×1 152-mm;
2×1 76-mm (десантни);
18×1 47-mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457-mm ТА[Коментари 1]
Броненосни крайцери тип „Девъншир“ в Общомедия

Следващите серии британски броненосни крайцери са предназначени главно за действия в качеството на авангард на линейните сили. Тяхната първа версия стават броненосните крайцери от типа „Дук оф Единбург“. В известен смисъл идеологическото продължение на крайцерите от типа Каунти стават крайцерите от типа „Хокинс“[2].

Проектиране

редактиране

Тези кораби са проектиран за противостояние с френските броненосни крайцери тип „Глуар“ във войната за търговските пътища[3]. Филип Уотс, по-рано проектант на елсуикските крайцери, е привърженик на голямото въоръжение и от създателя на „О’Хигинс[3] и „Изумо“[4] се очаква много. Той е привърженик на 9,2 оръдия и предполага, че крайцерът трябва да бъде защитен от 6“ оръдия[3]. Крайцерите не са предназначени за ескадрени действия в състава на броненосния флот, тяхната броня, артилерия, скорост са подходящи за борба с френските броненосни крайцери.[5] Претърпявайки неуспех с шестдюймовите двуоръдейни кули, британците решават да се върнат към въоръжението на „Блейк“ (HMS Blake (1889)), но безуспешно – 234-мм оръдия в кули не влизат в стеснените краища[6]. Положението е спасено от новото 190 мм оръдие. По проект корабите трябва да получат две установки в кули на носа и кърмата. Вече след началото на строежа им е взето решение вместо носовите двуетажни каземат да се поставят две 190 мм оръдия побордно[6].

Конструкция

редактиране

Корабите са предназначени да пазят търговията. Тяхната конструкция е подобна на типа „Кент“ с това изключение, че двуоръдейните 152-mm кули и предните двойни каземати са заменени с четири кули с едно 190-mm оръдие. Въоръжението и бронята са усилени с идеята да са равностойни на френските броненосни крайцери тип „Глуар“. Това обаче намалява максималната им скорост с един възел. Много се променя и външният вид на корабите – новите изисквания на Кралския флот считат за необходим нисък силует и по възможност малка височина на комините[7].

 
„Аргайл“ в Хъдсън.

Силова установка

редактиране

Kрайцерите от този тип са заложени едновременно с броненосците от типа „Кинг Едуард VII“ и подобно на тях получават различни типове водотръбни котли. За тестовете са избрани четирите типа използвани във флота: британските Babcock & Wilcox и „Яроу“, френския „Никлос“ и немския „Дюр“, които да се поставят в допълнение на цилиндричните. Това е свързано с наложените в Британското адмиралтейство виждания, че крайцерите трябва да имат смесена установка с водотръбни и огнетръбни котли. Огнетръбните са предназначени за осигуряване на по-голяма далечина на плаване, а водотръбните за бързо форсиране.

Двете четирицилиндрови парни машини с тройно разширение, се снабдяват с пара от шест огнетръбни котела Шотландски тип намиращи се в кърмовото котелно отделение. Котлите в останалите отделения се различават за всеки кораб. Масата на силовата установка, по сравнение с предходния тип, се увеличава от 1795 до 1945 тона. Проектната мощност на силовата установка, по сравнение с предишния тип крайцери, е снижена с 1000 к.с. и съставя 21 000 к.с., проектната скорост намалява с половин възел, като се счита, че увеличената дължина и по-добрата форма на корпуса ще компенсират по-голямата водоизместимост. Пълният запас въглища съставя 1800 дълги тона. Корабите се оказват претоварени и проектната скорост се оказва недостижима. Корабите развиват около 22 възела[8].

Брониране

редактиране

Круповски тип корабна броня. Броневият пояс е с дебелина 152 mm. Той се затваря от бронирани траверси с дебелина 127 mm.

Хоризонталната защита е бронирана палуба, по цялата дължина на кораба, която е с дебелина 20 – 51 mm.

Кулите на главния калибър са защитени от 127-mm броня, а техните барбети от 152-mm.

Бронирането на бойната рубка отново става 305 mm[7].

Въоръжение

редактиране

ГК е от четири 7,5-дюймови (190-mm) оръдия Mk I, разположени в четири кули: по една на носа и на кърмата и по една на борда на надстройката. Оръдията изстрелват 91 kg снаряди на 12 600 m. Средният калибър са шест 6-дюймови (152-mm) Mk VII. Разположен е в каземати в средата на кораба. Четири от тях са разположение на главната палуба не могат да се използват при силно вълнение. Те изстрелват 45,4-kg снаряди на 11 200 m. Странен изглежда отказът от 76,2-мм противоминни оръдия. Крайцерите носят осемнадесет абсолютно остарели скорострелни 47-mm оръдия на „Хочкис“ и два подводни 18-дюймови торпедни апарата.

За огнева поддръжка на десанта има две 12-фунтови 8 CWT оръдия. [6]. Корабите имат 6-дюймови оръдия, портовете на които се намират даже по-близо до водата, отколкото долните 6-дюймови портове на „Дрейковете“, които „едва ли може да се използват, освен само при пълен щил[8]. В болшинството случаи може да се разчита на три 7,5 дюймови и една шестдюймовка.

История на службата

редактиране
  • „Антрим“ е спуснат на вода на 8 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 19 декември 1922 година.
  • „Аргайл“ е спуснат на вода на 3 март 1904 година. Претърпява корабокрушение на 28 октомври 1915 година.
  • „Карнарвон“ е спуснат на вода на 7 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.
  • „Девъншир“ е спуснат на вода на 30 април 1904 година. Предаден за скрап на 9 май 1921 година.
  • „Хемпшир“ е спуснат на вода на 24 септември 1903 година. Потопен от морска мина в Северно море на 5 юни 1916 година.
  • „Роксборо“ е спуснат на вода на 19 януари 1904 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.

Оценка на проекта

редактиране
„Девъншир“[9]
 
„Глуар“[10]
 
„Колорадо“[11]
 
„Кент“[12]
 
„Йорк“[13]
 
„Изумо“[14]
 
„Баян“
  Русия
„Леон Гамбета“[15]
 
Година на залагане 1903 1899 1901 1900 1903 1898 1900 1901
Влязъл в строй през 1905 1903 1905 1903 1905 1900 1903 1905
Водоизместимост, нормална, t 11 732 9856 13 899 9957 9533 9906 7326 11 959
Пълна, t[Коментари 2] 13 053 ? 15 380 11 176 10 266 10 305? 8238 13 108
Мощност, к.с. 21 000 21 800 23 000 22 000 19 000 14 500 16 500 28 500
Максимална скорост, възела 22 21,5 22 23 21 20,75 20,9 22,5
Автономност, морски мили (при скорост, възела) ? (10) 6500(10) 6000 (10) 6600 (10) 4200 (12) 4900 (10) 3900 (10) 6500(10)
Броня, mm
Тип броня круп харви круп, харви круп круп круп харви круп
Пояс 152 150 152 102 100 178 200 150
Палуба (скосове към борда) 25(51) 55(45) 37(102) 19 – 51 60(80) 63(63) 60 55 – 60(65)
Кули 127 170 165 127 150 152 150 170
Барбети 152 140 152 127 150 152 150 140
Рубка 305 150 229 254 150 356 160 150
Въоръжение 4×1×190-mm/50
6×1×152-mm/45
2×1×76,2-mm/40
18×1×47-mm/43
2 ТА
2×194-mm/40
8×1×164-mm/45
6×100-mm
18×1×47-mm/43
2 ТА
2×2×203-mm/40
14×1×152-mm/50
18×1×76,2-mm/50
2 ТА
14(2×2,10×1)× 152-mm/45
10×1×76,2-mm/40
2 ТА
2×2×210-mm/40
10×1×150-mm/40
14×1×88-mm/30
4 ТА
2×2×203-mm/40
14×1×152-mm/40
12×1×76,2-mm/40
5 ТА
2×203-mm/40
8×1×152-mm/45
20×1×75-mm/50
2 ТА
2×2×194-mm/40
16×1×164-mm/45
22×1×47-mm/43
4 ТА

Влизат в строй едновременно с френските крайцери тип „Леон Гамбета“ и при еднаква скорост са по-слаби от тях и във въоръжението, и в бронирането. Теглото на бордовия залп на „Девъншир“ съставлява 408 кг[16], а на „Гамбета“ 778 кг. „Девънширите“ не случват да потопят или да повредят съществено нито един неприятелски съд за разлика от по-малките им братя – „Кент“, които макар и непригодни за „голямо сражение“ се оказват неочаквано полезни и търсени в открито море и океана, далеч от метрополията. Заради ниската си скорост „Девънширите“ просто не стигат навреме на мястото на боя, така например в сражението при Фолкландските острови „Карнарвон“ изостава сериозно от „по-малките братя“ и се отличава като най-безполезната единица в английската ескадра[17].

Коментари

редактиране
  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 311.
  2. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тя е преизчислена в метрични тонове.

Източници

редактиране
  1. Victorian Era 2012, с. 875.
  2. Крейсера 2015, с. 56.
  3. а б в Паркс ч V 2005, с. 86.
  4. „Асама“ и другие 2006.
  5. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 303.
  6. а б в Крейсера 2015, с. 54.
  7. а б Крейсера 2015, с. 55.
  8. а б Victorian Era 2012.
  9. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 71.
  10. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 305.
  11. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 148.
  12. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 70.
  13. Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
  14. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
  15. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.
  16. Ненахов 2006, с. 311.
  17. Британия 2008.

Литература

редактиране
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3.
  • Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Александров А.С., Балакин С.А. «Асама» и другие Японские броненосные крейсера программы 1895 – 1896 гг. Морская кампания. Москва, ООО „Коллекция“, 2006. с. 48. (на руски)
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  • В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
на немски език
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Девоншир““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​