Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“

Дрезден (на немски: Dresden) са серия бронепалубни крайцери на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват и двата кораба от серията. Те са развитие на крайцерите от типа „Кьонигсберг“. От проекта са построени 2 единици: „SMS Dresden“ и „SMS Emden“. Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Колберг“.

Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“
Dresden-Klasse
SMS Dresden 1909 LOC det 4a16116.jpg
Бронепалубния крайцер „Дрезден“ в Ню Йорк, САЩ
Флаг Германия Германия
Клас и тип бронепалубни крайцери от типа „Дрезден“
Производител Корабостроителници в Хамбург и Данциг, Германия
Живот
Заложен 1907 г.
Спуснат на вода 5 октомври 1907 г.
Влиза в строй 14 ноември 1908 г.
Изведен от
експлоатация
потопени 1914 и 1915 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 117,9 m
Ширина 13,4 m
Газене 5,5 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение
2 парни турбини на „Дрезден“
12 котли
2 винта ∅ 4,3 m на „Емден“
4 винта ∅ 1,95 m на „Дрезден“
15 000 к.с. на „Дрезден“
13 500 к.с. на „Емден“
Скорост 24 възела
(44,4 km/h)
Водоизместимост 3664 t (нормална)
4268 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 50 mm)
на бойната рубка: 100 mm
гласис: 80 mm
Екипаж 361 души (18 офицера, 343 матроса)
Далечина на
плаване
3760 морски мили на ход 12 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105-mm
8×52-mm[1]
Торпеда 2×450-mm ТА[2]
Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“ в Общомедия

Проектиране и особености на конструкциятаРедактиране

 
Информация за корабите на проекта в справочника Jane’s Fighting Ships за 1914 г.

Крайцерите от типа „Дрезден“ са проектирани 1905 – 1906 г. и са една от модификациите на крайцерите тип „Бремен“ за отработване на оптималната силова установка. На „Дрезден“ са поставени 4 парни турбини на „Парсънс“, задвижващи 4 гребни вала. На „Емден“ са използвани 2 парни машини тройно разширение, задвижващи 2 гребни вала[3]. На крайцерите от типа „Дрезден“ има дванадесет тънкотръбни котли военноморски тип, димът на които се отвежда от три комина. Далечината на плаване на „Дрезден“ е 3600 морски мили на 14 възела, а „Емден“ има далечина на плаване 3760 мили на 12 възела[4].

При нормална водоизместимост метацентричната височина e 0,59 m[4].

ВъоръжениеРедактиране

Главният калибър се състои от десет 105-mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични опори. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боезапас са 1500 изстрела, по 150 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабите носят и осем 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела. Крайцерите имат и два 450 mm траверсни подводни торпедни апарати с общ боезапас от пет торпеда[4].

БрониранеРедактиране

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 50 mm. Гласис – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20-mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[4].

История на службатаРедактиране

И двата кораба към началото на Първата световна война се намират в чужбина и от първите дни на конфликта започват действия по морските комуникации на противника.

„Дрезден“Редактиране

Към началото на войната кораба се намира в Източна Индия. В Порт о Пренс при срещата с крайцера „Карлсруе“ се разменят командирите: бившият командир на „Дрезден“ капитан-цур-зе (капитан 1-ви ранг) Ерих Кьолер преминава на „Карлсруе“, а на негово място пристига фрегатенкапитан (капитан 2-ри ранг) Фриц Людек.

След размяната на командира крайцерът получава заповед в случай на започване на военни действия да води крайцерска вой­на. Крайцерът поема към присъединяване с Източно-Азиатската крайцерска ескадра на адмирал Максимилиан фон Шпее, като по пътя прихваща три кораба (8900 брт). След съединяването с ескадрата взема участие в сражението при Коронел, а след това и в сражението при Фолкландските острови. „Дрезден“ е единственият оцелял в това сражение германски кораб. На 14 март 1915 г. е засечен до остров Мас а Тиера от британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“. След взривяване на потопяващите заряди корабът потъва, загиват 7 души. По-голямата част от екипажа е интернирана[5].

„Емден“Редактиране

Крайцерът става един от най-известните рейдери на Първата световна, като благодарение на опита и хитростта на своя командир фрегатенкапитан Карл фон Мюлер, потапя или пленява 16 транс­портни съда (70 825 брт), обстрелва и унищожава нефтохранилището на град Мадрас, дълго време остава неуловим, изплъзвайки се от преследването на 23 кораб­а. На 28 окомври 1914 г. на рейда на Пенанг „Емден“ потопява руския крайцер „Жемчуг“ и френския миноносец „Муске“.

На 9 ноември 1914 г. по време на опит да завладее телеграфната станция на Кокосовите острови е настиг­нат от австралийския лек крайцер „Сидни“. След ожесточен бой германският кораб се изхвърля на рифовете. По време на боя загиват 133 души[5].

Списък на корабите от типа[3]Редактиране

Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на извеждане
от състава на флота/гибел
Съдба
SMS Dresden Blohm & Voss, Хамбург 1907 г. 5 октомври 1907 г. 14 ноември 1908 г. 14 март 1915 г. Взривен от екипажа до острова Мас а Тиера в бой с британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“[6]
SMS Emden Kaiserliche Werft, Данциг 1906 г. 26 май 1908 г. 10 юли 1909 г. 9 ноември 1914 г. Загива при Кокосовите острови в бой с австралийския лек крайцер „Сидни“

Оценка на проектаРедактиране

ТТХ на крайцери
Характеристики Нюрнберг[7]
  Германия
Адмирал Шпаун[8]
  Австро-Унгария
Бодицея[9]
  Великобритания
Дрезден[4]
  Германия
Честър
  САЩ
Година на залагане 1906 1908 1907 1907 1905
Година на влизане в строй 1908 1910 1909 1908 1908
Размери, m (дължина×ширина×средно газене) 116,8 ×13,3 ×5,24 130,6×12,8×5,3 123,4×12,5×4,3 118×13,4×5,3 129×14,3×5,1
Водоизместимост, t[10] 3469 3500 3353 3664 3810
Въоръжение 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm 7 – 100-mm, 1 – 47-mm 6 – 102-mm, 4 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm 10 – 105-mm, 8 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm 2 – 127-mm, 6 – 76,2-mm, ТА 2×1 – 533-mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 30, скосове – 45 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20, пояс – 60, рубка – 50 Палуба – 25, рубка – 102 Палуба – 20 – 30, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 25, пояс – 51
Силова установка, к.с. ПМ, 13 200 (12 000)[11] ПТ, 25 130 ПТ, 18 000 ПТ, 15 000 ПТ, 16 000
Далечина на плаване, морски мили 4120 на 12 възела 4200 на 10 възела 3490 на 10 възела 3500 на 14 възела
Проектна скорост, възела 23 25 24 24
Максимална скорост, възела 23,4 27,07 25,2 26,52

Интересни фактиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни са към момента на влизането в строй
  2. Всички данни са към момента на влизането в строй
  3. а б Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  4. а б в г д Gröner_1_1982, 133
  5. а б в С. Б. Трубицын Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  6. С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  7. Gröner_1_1982, 131 – 133
  8. Conway ATWFS 1906 – 1921, 336
  9. Conway ATWFS 1906 – 1921, 50
  10. За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, числото е превърнато в метрични тонове
  11. Conway ATWFS 1906 – 1921, 157

ЛитератураРедактиране

  • Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. 1985. ISBN 0851772455.
  • Трубицын С. Б.. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). 1997, 98 с..
  • Ю. В. Апальков.. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Дрезден““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.