Бруно Бауер

германски философ

Бруно Бауер (на немски: Bruno Bauer) е германски историк, теолог, журналист и философ, представител на Хегеловата школа (т.нар. хегелианци).

Бруно Бауер
Bruno Bauer
германски философ

Роден
Починал

Религия атеизъм
Образование Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Рационализъм
Интереси Теология, политическа философия
Бруно Бауер в Общомедия

Кариерата му минава през два основни етапа, преди и след революциите от 1848 г. По време на 1840-те, (Vormärz или прелюдията към германската революция от март 1848), Бауер е лидер на ляво-хегелианското движение, което изповядва републиканска интерпретация на хегелианството, комбинирайки етически и естетически мотиви. Неговата теория за безкрайното самосъзнание произтича от схващането на Хегел за субективния дух и утвърждава рационалната автономия и историческия прогрес. Изследвайки писмените извори на християнството, Бауер описва религията като форма на отчуждение, която поради несгодите на реалния живот проповядва ирационална, трансцендентна власт над личността, а същевременно толерира проявата на отделни сектантски и материални интереси. Той критикува социалната и правната основи на държавата и нейната ортодоксална религиозна идеология. Анализирайки появата на съвременното масово общество, той отхвърля либерализма заради непоследователността му при противопоставяне на съществуващия ред и поради равнопоставянето на собственост и свобода. Същевременно критикува социализма поради подценяването на индивидуалната автономия. След поражението през 1848 г. Бауер отхвърля Хегел. Той предсказва общата криза на европейската цивилизация, породена от изчерпването на философията и провала на либералните и революционните идеологии, като предсказва, че от кризата ще се породят нови идеи за освобождение. Късните му творби разглеждат появата на Русия като световна сила, с което се ознаменува епохата на глобален империализъм и войни. Тези трудове оказват влияние върху идеите на Ницше за културно обновление. Фридрих Енгелс и Карл Кауцки възприемат в социалистическото движение религиозния критицизъм на Бауер, докато неговият антитрадиционен консерватизъм оказва влияние върху творчеството на Карл Шмит през XX век[1].

БиографияРедактиране

Завършва университета в Берлин, в чийто Богословски факултет от 1834 година е лектор като приват-доцент.

БиблиографияРедактиране

  • Prinzipien des Schönen. De pulchri principiis. Eine Preisschrift (1829)
  • „Rezension: Das Leben Jesu, David Friedrich Strauss,“ Jahrbücher für wissenschaftliche Kritik, Dec. 1835; May 1836
  • Kritik der Geschichte der Offenbarung. Die Religion des alten Testaments in der geschichtlichen Entwicklung ihrer Prinzipien dargestellt 2 тома (Berlin, 1838)
  • Herr Dr. Hengstenberg (Berlin, 1839)
  • Kritik der evangelischen Geschichte des Johannes (Bremen, 1840)
  • Der christliche Staat und unsere Zeit, Hallische Jahrbücher für deutsche Wissenschaft und Kunst, June 1841
  • Kritik der evangelischen Geschichte der Synoptiker, 2 тома (Leipzig, 1841)
  • Die Posaune des jüngsten Gerichts über Hegel, den Atheisten und Antichristen (Leipzig, 1841)
  • (anon.) Hegels Lehre von der Religion und Kunst von dem Standpuncte des Glaubens aus beurteilt (Leipzig, 1842)
  • Die gute Sache der Freiheit und meine eigene Angelegenheit (1842)
  • Die Judenfrage (1843)
  • Das Entdeckte Christentum (Zürich, 1843)
  • „Die Fähigkeit der heutigen Juden und Christen, frei zu werden,“ in Georg Herwegh (ред.), Einundzwanzig Bogen aus der Schweiz (Zürich und Winterthur, 1843)
  • Geschichte der Politik, Kultur und Aufklärung des 18. Jahrhunderts, 4 тома (1843 – 45)
  • "Die Gattung und die Masse”, Allg. Lit.-Ztg. X, September 1844
  • Geschichte Deutschlands und der französischen Revolution unter der Herrschaft Napoleons, 2 тома (1846)
  • Der Ursprung des Galaterbriefs (Hempel, 1850)
  • Kritik der paulinischen Briefe (Berlin, 1850 – 1851)
  • Der Ursprung des ersten Korintherbriefes (Hempel, 1851)
  • Kritik der Evangelien und Geschichte ihres Ursprungs, 3 тома (1850 – 51); 4 том: Die theologische Erklärung der Evangelien (Berlin, 1852)
  • Russland und das Germanentum 2 тома (1853)
  • Das Judenthum in der Fremde (Berlin, 1863)
  • Philo, Renan und das Urchristentum (Berlin, 1874)
  • Einfluss des englischen Quäkerthums auf die deutsche Cultur und auf das englisch-russische Project einer Weltkirche (Berlin, 1878)
  • Christus und die Cäsaren. Der Ursprung des Christenthums aus dem römischen Griechenthum (1877, 2 изд. 1879)
  • Disraelis romantischer und Bismarcks sozialistischer Imperialismus (1882)

ИзточнициРедактиране

  1. Bruno Bauer. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. 10 ноември 2017. Посетен на 28 юли 2020. (на английски)