Брюкселски новоговор
Тази статия е за термина, въведен от Андреана Ефтимова. За термина на Оруел вижте Новговор.
„Брюкселският новоговор“ е термин, конструиран от българската лингвистка Андреана Ефтимова, за да опише езиковото поведение на част от съвременните български политици.[1] Терминът обозначава политически коректното изразяване, съобразено с езиковите политики и практики на политическата администрация на Европейския съюз. Първата му употреба е в публикация от 27 февруари 2014 г.[2]
Терминът е доразвит в редица статии[3][4][5] и в проекта на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Политическата коректност като лингвистичен проблем“ (Договор № 011 от 9 април 2014 г.) с ръководител доц. д-р Андреана Ефтимова.[6]
Според Ефтимова това е новият „дървен език“, за разлика от стария дървен език, описан от френската политоложка Франсоаз Том и отнасящ се до пропагандата на комунизма.[7] Най-пълното представяне на термина може да се види в доклада „Брюкселски новоговор или популистки език в политиката“, прочетен на Втората национална научна конференция „Медиите на 21 век“ на тема: „Медии и избори“ (10 – 11 ноември 2016 г.).[8]
Понятието е сродно с други използвани в научната литература понятия като „нов казионен език“ (Борислав Георгиев)[9], нов „бюрократичен език“ (Анастасия Кондукторова)[10] и нов „административен език“.
Източници редактиране
- ↑ Узунов, Илия. Отличителните белези на политик – Лютви Местан // Б(ър)лога за печатари (Блог на профил „Печат“ – ФЖМК). 14 февруари 2016. Посетен на 21 януари 2017. Стриктното спазване на правилата за политически коректно изразяване и изобилието от евфемизми е характерен за Лютви Местан. Говорът му е придружен от клишета, интернационална лексика, абстрактна лексика и висока честота на вметнати конструкции. Доцент Андреана Ефтимова, доктор по общо и сравнително езикознание, определя този стил на говорене като „брюкселски новоговор“ или „дървен език“.
- ↑ Ефтимова, Андреана. Доц. Андреана Ефтимова: Основните политически стилове днес са три (интервю на Андрей Велчев) // luboslovie.bg. 27 февруари 2014. Посетен на 21 януари 2017. Първата разновидност политическо говорене е т.нар. от мен брюкселски новоговор – новия „дървен език“, ако актуализирам един термин на Франсоаз Том, въведен, за да обозначи езика на тоталитарната преса. Особеностите на брюкселския език се изразяват в досадно стриктното спазване на правилата за политически коректно изразяване и изобилието от евфемизми (хора в неравностойно социално положение, уязвими хора, хора с когнитивни проблеми), което достига до своята крайна форма, т.нар doublespeak (език на лъжата, подвеждащия език); наличието на клишета; наситеността с интернационална лексика (консенсус вм. съгласие, конфронтация вм. сблъсък, координация вм. съгласуване), с абстрактна лексика (нормалността); висока честота на вметнати конструкции (ако ми разрешите) и други.
- ↑ Доц. Ефтимова: И през тази година продължи тенденцията на популистко говорене в речта на политиците // БНР. 28 декември 2015. Посетен на 21 януари 2017. Има една група политици, които се придържат към брюкселския новоговор. Един специален стил, който е зададен от евроинституциите, който се настанява в речта на някои политици, за да покаже, че работят с модерната европейска лексика.
- ↑ Какви са невербалните послания на кандидатите за президент // БНР. 7 ноември 2016. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Миланова, Веселина. Доц. Ефтимова: Политиците ни минават на „еврожаргон“ // СБЖ. 30 декември 2015. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Ефтимова, Андреана. Doublespeak: политическа коректност или език на лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви) // Електронно списание LiterNet, № 8 (177). 8 август 2014. Посетен на 21 януари 2017. Третото средство на езика на лъжата е бомбастичният политически жаргон или бюрократичният език. Този език нарекох брюкселски новоговор, т.е. новият дървен език. Такова говорене е начин да се порази аудиторията с абстрактни думи и изрази, с които нищо не се казва.
- ↑ Реториката на предизборната кампания – дискусия в „Денят започва с култура“ // БНТ. 27 май 2014. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Програма на Втората национална научна конференция „Медиите на 21 век“ на тема: „Медии и избори“ (10 – 11 ноември 2016 г.) // ВТУ. Посетен на 21 януари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Георгиев, Борислав. Новият казионен език // Словото. 27 май 2014. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Кондукторова, Анастасия. Деловият език – от новоговора на Оруел до стандартите на Брюксел // Тенденции и предизвикателства в развитието на икономиката. ИУ-Варна, 10 – 11 май 2012 г. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 22 януари 2017.