Брястово (област Хасково)
Вижте пояснителната страница за други значения на Брястово.
Брястово е село в Южна България, област Хасково, община Минерални бани.
| Брястово | |
|---|---|
  Брястово  Брястово |
|
| Общи данни | |
| Население | 364 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 34,732 km² |
| Надм. височина | 440 m |
| Пощ. код | 6345 |
| Тел. код | 03722 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 6803 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
|
Община - кмет |
Минерални бани Мюмюн Искендер (ДПС) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в Горнотракийската равнина, в полухълмист район, недалеч от подножието на Родопите.
Състои се от 2 части (махали): Долно Брястово (граничещо с югозападния край на общинския център с. Минерални бани) и Горно Брястово (отстоящо на 1,1 километра западно). Махалите са свързани помежду си с асфалтиран път.
ИсторияРедактиране
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Брястово е доброволец в Македоно-одринското опълчение[1].
През 40-те години на XX век в селото има влиятелна комунистическа група и то е сред опорните точки на местния Партизански отряд „Асен Златаров“.[2]
ЗабележителностиРедактиране
Южно от Долно Брястово е разположен хълмът Япче (висок 379,5 метра н.м.р.) с останки от древен култов обект[3].
Северно от Горно Брястово се намира хълмът Гарваница (573 м), зает от тракийски култов комплекс, а южно от него последователно се редуват хълмът Пожарището (с тракийски култови обекти) и местностите Аврамов камък (с едноименно скално образувание и останки от култови обекти) и Шарапаните – с няколко шарапани (издълбани в скалите винарни корита). Комплексът на Пожарището включва олтарни скали, 2 запазени шарапани – Кръгла и Четвъртита, останки от шарапана и вал.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Брястово
- Делчо Кирев Петров, 20-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на Апостол Дограмаджиев[4]
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 258.
- ↑ Яна Манолова, „Древните хора по чуки и градища в Североизточни Родопи“, част 1. „Мечковец“, изд. „Гутенберг“, 2010 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558