Буковец (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буковец.
Бу̀ковец е село в Северозападна България. То се намира в Община Видин, област Видин.
| Буковец | |
  Буковец  Буковец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 600 души[1] (15 март 2024 г.) 33,1 души/km² |
| Землище | 18,152 km² |
| Надм. височина | 63 m |
| Пощ. код | 3762 |
| Тел. код | 09318 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 06954 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Буковец Венцислав Кирилов (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Буковец е едно от най-големите села в Община Видин. Разположено е на 10,5 km югозападно от град Видин, на 2 км от град Дунавци и на 5 км от местността Божурица (зоната за отдих е обособена във високостеблена дъбова гора в Северозападна България). По данни на НСИ броят на жителите към 1 януари 2007 г. е 854.
Климатът на село Буковец е континентален.
История
редактиранеСлед Кулските събития през март 1951 година 5 семейства (17 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 673 | 100,00 |
| Българи | 451 | 67,01 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 5 | 0,74 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 215 | 31,94 |
Културни и природни забележителности
редактиране- Манастир „Св. Йоан Рилски“ изграден е по волята на цар Иван Срацимир – разположен на 3-4 км западно от селото, в завоя на десния бряг на реката. Славил се е с хубавите си лозя, ливади и гори с изворната си вода. Изграден е по типа на дворцовите манастири в Търново. Под него се намират килии на отшелниците. Разрушен и ограбен от османските турци. През 19 век местното население прави опит да възстанови обителта, но без успех.
- Паметник на загиналите във войните — намира се в центъра на селото. Построен е от майстор Михаил Гълъбов; има размери 4,5 м: открит на 8 юли 1921 г. Изграден е от гранит и варовик. Построен е в чест на падналите във войните — Балканска война 1912-1913, Междусъюзническа война 1913, Първа световна война 1914-1918. Формата е пирамида с надпис „Поклон пред вас, безсмъртни герои и славни синове, паднали при изпълнение на отечествения си дълг през войните 1912 и 1913 г. и 1915 до 1918 г.“ (Изредени са имената на загиналите) „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.
Водопадите на река Войнишка, която се намира в южната част на селото са 4 броя. Първият се простира на стотина метра по посока на течението от моста. Следващите 3 на по-голямо разстояние, като последният се намира близо до с. Търняне. През летния сезон "Третият" се посещава от доста хора, които искат да се разхладят от летните жеги.
Други
редактиранеГоляма традиция на село Буковец е духовият окестър — хората го наричат „музиката“, „духовата музика“ или най-познат е с името „Буковската музика“, която всяка неделя изнася концерт по 1 час на площада в селото. Буковската музика свири на кръщанета, сватби и погребения. Хората от селото разказват, че с Буковската музика се раждат, женят и умират; тя е неразделима част от техния живот. Събора на селото е на 7 ноември.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 205.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
