Буковик (дем Преспа)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Буковик.

Бу̀ковик или Буково (на гръцки: Οξυά, Оксия, до 1926 година Μπούκοβο/ν, Буково/н или Μπούκοβικ, Буковик[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Буковик
Οξυά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 989 m
Население 12 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) близо до Малкото Преспанско езеро.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Буковик са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.[2]

Църквите „Свети Атанасий“ и „Света Петка“ в селото са от XIX век и са обявени за защитени паметници.[3]

В XIX век Буковик е село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Буково (Boukovo) е посочено като в каза Ресен с 15 домакинства и 32 жители мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 120 българи християни.[5]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Буковик, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише: „Буковикъ е малко селце отъ 19 кѫщи, чифликъ на Джаферъ бей отъ Биглища.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буковик (Boukovik) има 160 българи екзархисти.[7]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Буковик попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Буковик има 17 къщи славяни християни.[8] В 1926 година името на селото е преведено като Оксия.[9] 28 души емигрират по официален път в чужбина в периода от 1912 до 1940 година. Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция като 100 души емигрират в социалистическите страни, а всичките му жители го напускат. След нормализирането на обстановката част от жителите му се връщат, а част от селото е заселено от гърци.[10]

Преброявания
  • 1913 – 151 жители
  • 1920 – 131 жители
  • 1928 – 133 жители
  • 1940 – 147 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 75 жители
  • 1971 – 39 жители
  • 1981 – 25 жители
  • 1991 – 26 жители
  • 2001 – 30 жители
  • 2011 – 12 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Буковик
  •   Антон Георгиевски (1921 – 1949), гръцки комунист[11]
  •   Васил Богданов (Βασίλειος Μπογδάνος), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[12]
  •   Димо Каров (Δήμο Κάρρο), гръцки андартски деец, четник при Сербинис и Каравитис[12]
  •   Петър Сърбинов, гръцки андартски капитан
  •   Христо Мечкаровски (? – 1948), гръцки комунист[13]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3739/76/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 февруари 2015.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 90.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  12. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009