Буковик (дем Преспа)

село в дем Преспа, Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Буковик.

Бу̀ковик или Буково (на гръцки: Οξυά, Оксия, до 1926 година Μπούκοβο/ν, Буково/н или Μπούκοβικ, Буковик[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Буковик
Οξυά
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина989 m
Население12 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) близо до Малкото Преспанско езеро.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XV век в Буковик са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.[2]

Църквите „Свети Атанасий“ и „Света Петка“ в селото са от XIX век и са обявени за защитени паметници.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Буковикъ живеят 120 българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Буковик е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Буковик, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише: „Буковикъ е малко селце отъ 19 кѫщи, чифликъ на Джаферъ бей отъ Биглища.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буковик (Boukovik) има 160 българи екзархисти.[7]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Буковик попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Буковик има 17 къщи славяни християни.[8] В 1926 година името на селото е преведено като Оксия.[9] 28 души емигрират по официален път в чужбина в периода от 1912 до 1940 година. Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция като 100 души емигрират в социалистическите страни, а всичките му жители го напускат. След нормализирането на обстановката част от жителите му се връщат, а част от селото е заселено от гърци.[10]

Преброявания
  • 1913 – 151 жители
  • 1920 – 131 жители
  • 1928 – 133 жители
  • 1940 – 147 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 75 жители
  • 1971 – 39 жители
  • 1981 – 25 жители
  • 1991 – 26 жители
  • 2001 – 30 жители
  • 2011 – 12 жители

Личности редактиране

Родени в Буковик
  •   Антон Георгиевски (1921 – 1949), гръцки комунист[11]
  •   Васил Богданов (Βασίλειος Μπογδάνος), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[12]
  •   Димо Каров (Δήμο Κάρρο), гръцки андартски деец, четник при Сербинис и Каравитис[12]
  •   Петър Сърбинов, гръцки андартски капитан
  •   Христо Мечкаровски (? – 1948), гръцки комунист[13]
Починали в Буковик

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3739/76/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-08-06. Посетен на 28 февруари 2015.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 90.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2019-11-23. Посетен на 2011-09-23.
  12. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2019-11-23. Посетен на 2011-09-29.