Буново (област Кюстендил)

селище в България
(пренасочване от Буново (Област Кюстендил))
За другото българско село с име Буново вижте Буново (Софийска област).

Буново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Буново
Сградата на кметството в Буново
Сградата на кметството в Буново
Общи данни
Население46 души[1] (15 декември 2023 г.)
2,26 души/km²
Землище20,437 km²
Надм. височина947 m
Пощ. код2539
Тел. код07934
МПС кодКН
ЕКАТТЕ07048
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Буново в Общомедия

География редактиране

Село Буново се намира в планински район, по поречието на река Шегава. Заема обширна територия по южните склонове на хребета Риша, в Конявската планина.

Махали: Джонгевци, Бойовци, Атовци, Пенкьовци, Груйовци, Милкинци, Петковци, Болюбашинци, Горни и Долни Караджинци, Долни Чакъревци, Стоимировци, Милчаковци, Миладиновци, Горни Чакъревци, Стоилковци, Николовци, Стоичинци, Център (Пейовци, Тутковци, Кадии, Гьоревци, Цинцаревци)

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1934 – 1958), община Коняво (1959 – 1992), община Кюстендил (от 1992). [1]

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008 2012
Население 425 589 850 893 876 856 736 374 220 128 23 12

История редактиране

 
Църквата „Свети Георги“ (1927)

Няма данни кога точно е възникването на селището. Първоначално селото се казва Златица и се намира при махала Милкинци, но не съществува информация, кога то става с. Буново. В регистър от 1576 година се споменават имената на две села – Горне Бунува и Долне Бунува. През 1605 година се среща като Букува.

По време на Освобождението в Буново има 50 къщи на българи староседелци. През 1893 г. селото има 7754 декара землище (3845 декара ниви, 2714 декара гори, 838 декара ливади, 101 декара градини, 16 декара лозя и други.) и се отглеждат 1716 овце, 1226 кози, 327 говеда и 157 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

Построени са училище (1883 и достроено през 1911), църква „Свети Георги“ (1927), учредена е кооперация „Риша“ (1942).

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Правда“, което през 1958 г. е обединено с ТКЗС с. Шишковци и ТКЗС с. Шипочано. От 1959 г. е в състава на Обединено ТКЗС с. Коняво, което по късно става АПК с. Коняво и съществува до 1992 г. През 1992 г. е образувана ЗК „Риша“, която е ликвидирана през 2005 г.

Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1949 – 1985 г. През 1974 г. е построена нова административна и кооперативна сграда, на мястото на училището.

Културни и природни забележителности редактиране

  • Църква „Свети Георги“ – построена 1927 г.
  • Останки на черкви: при махала Бойовци, при местността Цръквище срещу махала Стоилковци и при местността Св. Петка под махала Груйовци
  • Останки от малка крепост при местността Градище

Религии редактиране

Село Буново принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

Кметско наместничество.

Редовни събития редактиране

  • 24 май: празник на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий
  • 15 август: общоселски събор с курбан за честване Успение на Пресвета Богородица.

Литература редактиране

  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Милошов, Йордан Райков (2009). Село Буново – моят роден край – история и родословия, Кюстендил, 2009, изд. Кюстендилски имоти ООД

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 77.