Уикипедия

Бургаско македонско благотворително братство

Бургаското македонско благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски и тракийски българи, съществуваща в Бургас от 1895 година.[1][2]

Бургаско македонско благотворително братство
Документ на Македонското благотворително дружество в Бургас за прогласяване на Търпо Поповски за почетен председател на дружеството, 1 декември 1922 година
Документ на Македонското благотворително дружество в Бургас за прогласяване на Търпо Поповски за почетен председател на дружеството, 1 декември 1922 година
Информация
Типблаготворителна организация
Основана1895 година
СедалищеБургас
Езицибългарски
РъководителХристо Станишев (пръв)

История редактиране

До 1912 година редактиране

 
Пълномощно на Лазар Маджаров от Бургаското македоно-одринско дружество, 5 септември 1900 година

Братството е създадено на 29 януари 1895 година под името „Пирин планина“, като за негов председател е избран инженер Христо Станишев, а за подпредседател Григор Дяков, а сред основателите са още хора като Георги Минков. Година и половина по-късно тракийци се обособяват в собствена организация „Странджа“.[3] На 2 септември 1899 година двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество, чиято цел е подготовката на въоръжено въстание в Османската империя. Дейците на дружеството подпомагат изпращането на чети и създаването на смъртни дружини в Одринския революционен окръг.[2]

След Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година, дейността на дружеството замира.[2] При подготовката на Балканската война от 1912 година членовете на братството се включват в трета рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение.[4]

След 1921 година редактиране

След капитулацията на България в Първата световна война в 1918 година и след предаването на Западна Тракия на Гърция в 1920 година, в Бургас са настанени тракийски и македонски бежанци. На 9 януари 1921 година в града е основано Македонското благотворително братство, което има за цел да организира македонските българи в града и да развива благотворителна и просветна дейност.[5] В 1924 година по Спогодбата „Калфов-Политис“ в Бургас пристигат още бежанци от Егейска Македония.[6]

Към 1924 година бежанците от Македония в града са 523 семейства с 2056 души - предимно от Енидже Вардар и Солун, но и 60 семейства от други краища на Македония, 35 от които от Костурско, а останалите от Кукуш, Кавадарци, Скопие и други.[7] На 26 октомври 1924 година е избрано ново ръководство в състав Антон Костов (председател), Димитър Хаджидинев (подпредседател), Георги Димитров (секретар касиер), а съветници са Наум Димов, Димитър Золумов, Сотир Стойчев и Григор Петров.[8]

На 26 август 1925 година е проведено общо събрание на братството. Председателят Антон Костов и подпредседателят Димитър Хаджидинев, и двамата дойранчани, представят отчет за настаняването на бежанците и за раздаването на лозя за обработка.[7]

На 22 ноември е избрано ново настоятелство на Братството в състав: председател доктор П. Бърдаров, подпредсетадел Кузман Димитров, секретар Иван Аврамчев, касиер Васил Наков и членове Каролев и Киряк Атанасов.[9] На съвместно заседание с Илия Димушев като представител на Илинденската организация и Васил Стумбов като представител на Младежкото дружество, новото ръководство обсъжда съвместни инициативи и решава да забрани алкохола и хазарта в Македонския дом. В края на декември обаче новото ръководство подава оставка и председател отново става Антон Костов.[10]

В началото на 1926 година е избрано настоятелство в състав П. Бърдаров (председател), Благой Петков (подпредседател), Методи Металков (секретар), Васил Павлов (касиер), Тома Станишев (библиотекар домакин), а съветници са Лазар Гавелюгов и Григор Зафиров.[11] По-късно същата година е избрано ново ръководство в състав съдията Лазар Гавалюгов (председател), Благой Петков (подпредседател), Методи Металков (секретар), Васил Благоев (касиер) и съветници са Григор Зафиров, Тома Станишев и Благой Петков.[12] На 30 май 1926 година е избрано настоятелство в състав Антон Костов (председател), Никола Ляпчев (подпредседател), Атанас Симеонов (секретар), Георги Димитров (касиер) и съветници д-р Бърдаров, Григор Зафиров и Илия Шашков.[13]

Към края на 1927 година в Братството членуват 232 души, а негов председател е Лазар Гавалюгов, председател на благотворителното дружество „Добрият самарянин“. На 7 май 1928 година Министерството на вътрешните работи одобрява устава на Братството.[14] Подпредседател е Димитър Хаджидинев, Георги Димитров е секретар, Григор Паскалев – касиер, а съветници са Димитър Золумов и Христо Динков.[15]

На 23 декември 1928 година е избрано ново настоятелство на Братството. Председател става Александър Трифонов, счетоводител и деец на ВМРО, директор на кооперация, началник на отделение в Министерството на финансите и публицист. Подпредседател е Андон Янакиев, секретар М. Тотков, касиер Спас Нолчев и членове Тома Станишев, Вангел Талев и Георги Наумов. Председател на контролната комисия става Илия Димушев. Редовни членове са 160 души, от които 74 отчетени. Димушев е определен и за представител на Дружеството[14] пред властите по всички въпроси, свързани с настаняването на бежанците.[16]

На 2 февруари 1930 година Македонското братство избира ново настоятелство в състав Васил Стумбов председател, Ангел Аврамчев подпредседател, Антон Наумов[16] секретар, Вангел Талев касиер, Спас Нолчев, Вангел Гавраилов и Иван Кодунов членове.[17]

На 15 март 1931 година на общо събрание Братството избира ново ръководство, конституирано на 17 март: председател протойерей Иван Шишков, подпредседател Кириак Симеонов, секретар Любен Костов, касиер Васил Благоев и членове Кузман Димитров, Маргарит Тасев и Илия Талепов. Изборът е оспорен от стумбовистите и Националният комитет нарежда тричленна комисия да проведе нов избор. Общо събрание на емиграцията одобрява за членове на комисията доктор П. Бърдаров, Вангел Талев и Кузман Димитров. На 5 април в присъствието на членовета на Националния комитет Козма Георгиев и Щерьо Божинов в училището „Отец Паисий“. Листата на Шишков получава 153 гласа, а листата на Стумбов - 114 гласа. Така е преизбрано същото настоятелство, като вместо Илия Талепов и Кузман Димитров са избрани Борис Келташев и Димитър Дичев - касиер. В дните около избора голяма група младежи, вероятно стумбовисти, подават молби за членство, но настоятелството ги отхвърля на 14 април.[17]

Разцеплението във ВМРО и емиграцията на михайловистко и протогеровистко крило застига и Бургаското братство и на 14 април протогеровисти правят неуспешен опит да убият Стумбов.[18]

На 15 май 1932 година събрание на Братството, водено от председателя на Националния комитет Димитър Михайлов, единодушно избира Илия Димушев за почетен член на Братството. На 16 май е утвърдено ново ръководство: председател Димитър Петев, подпредседател Никола Масларов, секретар Филип Атанасов, касиер Илия Золумов, членове Григор Паскалев, Григор Зафирови Тодор Милков. Малко след връщането си в София, Михайлов е убит от протогеровисти.[18]

След месец Петев подава оставка, тъй като бургаският клон на Сметната палата, в който той работи е закрит. На 21 декември за председател е определен Никола Масларов, а подпредседател става Кирил Симеонов, на мястото на подалия оставка Григор Зафиров.[19] На общо събрание на 8 май 1933 година Братството решава да приеме името на убития Димитър Михайлов. В настоятелството са избрани: председател Стумбов, подпредседател Ангел Аврамчев, касиер Григор Паскалев, членове Лазар Джамбазов, Вангел Гавраилов, Петър Радев и Тодор Милков.[19] Малко по-късно за секретар е избран Филип Атанасов.[20]

През 1938 година в ръководното тяло на братството са Александър Хр. Басмаджиев (председател), Васил Апостолов Теохаров (подпредседател), Васил Сотиров Стойчев (секретар), Божил Андонов Кошинчанов (касиер), Коста Георгиев Кронев (домакин), Илия Бакалов Атанасов и Борис Христов Стамболиев - членове. В Контролната комисия са Григор Иванов Зафиров (председател) и Никола Гавраилов Ларгов и Андон Наумов Атанасов са членове.[15]

Младежко дружество редактиране

На 5 август 1923 година е основан Македонският младежки сговор „Пелистер“, като е избрано и временно председателство в състав председател Никола Масларов, подпредседател Миндо Кръстев, секретар Александър Йотов, подсекретар Еленка Стаматова, касиер Герасим Лазаров и библиотекар Еленка Золумова. На 9 септември 1923 година е избрано постоянно настоятелство в състав председател Благой Журков, подпредседател Вангел Георгиев, секретар Александър Йотов, подсекретар Елена Стаматова, касиер Методи Металков, библиотекар Надежда Илиева и съветник Тома Иванов. В контролната комисия влизат председател Васил Йовков от Загоричани и членове Антон Наумов и Кирил Апостолов.[6] На 10 февруари 1924 година е избрано ново ръководство на Младежкото дружество в състав: председател Слави Масларов, подпредседател Еленка Золумова, секретар Радка Костова и подсекретар Васил Теохаров, като касиерът, библиотекарят и съветникът са преизбрани. Името на дружеството се сменя на Македонско младежко културно-просветно дружество Пелистер. В отчета, представен на общото събрание от 7 септември 1924 година се казва, че в дружеството членуват 97 души. На това събрание за председател е избран вишенецът Васил Стумбов, за подпредседател Васил Теохаров, за секретар Методи Металков и за библиотекар Любен Костов.[7] През есента на 1925 година Стумбов и Теохаров са преизбрани за председател и подпредседател на дружеството.[10]

На 22 октомври 1927 година дружество „Пелистер“ преизбира Стумбов за председател, подпредседател става Атанасовски, а секретар Васил Теохаров, заменен на 7 декември с Петър Лимонов.[14]

През есента на 1928 година Стумбов е преизбран за председател, Петър Лимонов остава секретар, а доктор Ташо Саракинов и Коста Ламбов са избрани за касиер и библиотекар.[14]

На 15 октомври 1929 година Стумбов е преизбран за шести път запредседател. Преизбрани са и секретарят Петър Лимонов, касиерат Ташо Саракинов и библиотекарят Коста Ламбов. Членовете за една година се увеличават от 155 на 171. Стумбов обаче се мести в Македонското братство, където председател е тъст му Александър Трифонов и скоро го оглавява самият той.[16] На мястото на Стумбов председател става Др. Симеонов, а секретар Васил Теохаров.[17]

В града в 1932 година, вероятно по инициатива на Младежкото дружество, е създаден Македонски спортен клуб „Вардар“.[19]

Женско дружество редактиране

Женското македонско културно-просветно и благотворително дружество в Бургас е основано на 9 януари 1927 година по инициатива на председателя на Братството Антон Костов, след основаването на Македонския женски съюз на 30 май 1926 година. В настоятелството и контролната комисия влизат: Мария Масларова, Ив. Шишкова, Екатерина Благоева, Благородна Хаджидинева, Бърдарова, Павлина Попева, Золумова, М. Вангелова, Вангелина Иванова, Анка Трифонова, Ружа Динкова, Филка Илиева, Казакова, Накова и Екзархова. На 16 януари се конституира настоятелство в състав: председател Мария Масларова, подпредседател Благородна Хаджидинева, касиер Екатерина Благоева, секретар Вангелина Иванова и съветнички Ив. Шишкова, Анка Трифонова и Павлина Попева.[10]

На 7 март 1928 година е избрано ново настоятелство, което на 9 март се конституира така: председател Павлина Попева, подпредседател Магдалена Ташкова, касиер Екатерина Благоева, секретар Катерина Кръчмарова и съветнички Екзархова, Павлина Бурнарова и Славянка Ковачева. На 18 март Кръчмарова е обидена и на 1 април тя подава оставка и мястото е заето от Веса Долева.[14]

На 23 февруари 1929 година Павлина Попева подава оставка по болест и на 20 април на събрание е избрано ново настоятелство, което седмица по-късно се конституира: председател Благородна Хаджидинева, подпредседател Анка Трифонова, касиер Екатерина Благоева, секретар Райна Христова Сидерова и съветнички Радка Паскалева, Блага Атанасова и Екатерина Кузева.[16]

На 11 май 1930 година на събрание на Женското дружество Благородна Хаджидинева е преизбрана за председател, подпредседател става Сотирова, секретар Блага Гавраилова, касиер Райна Христова, а съветнички - Славка Ковачева, Ваня Иванова и Стефанка Велева.[17]

На 28 – 29 юни 1931 година Женското дружество преизбира за председател Хаджидинева, за секретар Благородна Гавраилова и за касиер Райна Христова. За нов подпредседател е избрана Екатерина Благоева, а съветнички са В. Долева, Мария Ставрева и Ф. Николова.[18]

На 27 ноември 1932 година Женското дружество избира нови членове на настоятелството, но то се конституира чак на 29 януари 1933 година. Председател е Славка Ковачева, подпредседател Мария Ставрева, секретар Сийка Янчулева, касиер Райна Христова и съветнички В. Долева, Магдалена Ташкова и Олга Поповска.[19]

В началото на 1934 година Магдалена Ташкова сменя като секретар заминалата Сийка Янкова.[20]

Македоно-одринско дружество редактиране

На 6 ноември 1932 година 33 ветерани от Македоно-одринското опълчение, между които 9 арменци, създават Македоно-одринско опълченско дружество. За временен председател на дружеството е избран Илия Димушев, за подпредседател Никола Махони,[19] от Малко Търново[21] а за касиер-секретар Владимир Попанастасов[19] от Загоричани.[22] Постоянното настоятелство е избрано на 26 януари 1933 година. Димушев остава председател, доктор Йордан Георгиев е подпредседател, Иван Аврамчев е секретар, Димитър Дичев касиер и Григор Паскалев, Марко Христов и Димитър Коларов са съветници. След година Димушев подава оставка по болест и на 21 януари 1934 година е избран за почетен член.[19]

В 1939 година председател е Григор Паскалев.[23]

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година редактиране

Една от основните цели на дошлия с преврат на власт деветнадесетомайски режим е ограничаването на дейността на революционните организации, от което пострадват и бежнските. На 22 август Националният комитет е разпуснат, спрян е вестник „Македония“, а повечето ръководни дейци на емиграцията са арестувани. В същия ден прекратява дейността си и Македонският женски съюз. След 10 дена е създаден нов Македонски национален комитет от дейци близки додеветнадесетомайците. Новият комитет призовава за избори на нови ръководства на братствата и в Бургас също настъпват промени. Водачът на ВМРО Иван Михайлов бяга в Турция с помощта на някои бургаски дейци. Стумбов е арестуван, по подозрение, че е участвал в бягството, но е освободен, което предизвиква недоволство в Кралство Югославия. На 11 януари 1935 година и Македонският младежкия съюз прекратява съществуването си и имуществото му е конфискувано.[20]

Тъй като има забрана за обществени събрание, бургаските дружества продължават с ръководствата си от 1933 година. Братството провежда събрание на 19 януари 1936 година, като в отчета се казва, че то се е справило с трудностите само благодарение на македонските младежи.[24]

На 22 януари Македонският национален комитет е разпуснат, като следствие на решение на правителството за пререгистрация на братствата. Комитетът е заменен от четиричленна Временна комисия.[24]

През пролетта на 1936 година е създаден Македонският ученически съюз. Секция на Съюза е създадена и в Бургас, начело с Г. Бакалов.[24]

В началото на април 1936 година в Бургас е създадена Просветната благотворителна женска дружба „Костур“, която влиза в конфликт с част от дейците на Братството.[24]

На 29 май 1936 година по нареждане на Дирекцията на полицията в София председателят на Бургаското братство Стумбов е поставен под наблюдение.[24]

На 4 април 1937 година е проведено събрание на Братството, на което Стумбов и Илия Йовков искат да бъдат освободени от длъжностите им. Избрани са председател Ал. Балсамаджиев, подпредседател Вангел Талев, секретар Петър Лимонов, касиер Божил Андонов, домакин Душан Димитров и членове Михаил Лямчев и Костадин.[25]

През април 1938 година Братството „Димитър Михайлов“ избира ново настоятелство, в което са преизбрани председателят Балсамаджиев и касиерът Андонов. Новите членове са Васил Теохаров - подпредседател, Васил Стойчев - секретар, Илия Бакалов - помощник-касиер и Борис Стамболиев - член.[26]

В периода 1937 - 1938 година полицията активно наблюдава дейците на Братството - Манол Чальовски, Христо Нолчев, Дянко Пръвчев. В Бургас пристигат Траянка Владимирова, вдовицата на Владо Черноземски, водачът на протогеровистите Петър Шанданов, заедно с други протогеровисти.[26]

На 12 март 1939 година Братството провежда събрание, на което се сблъскват михайловистите - ръководството и протогеровистите - Ставри Золумов и Димитър Йовков. Михайловистите надделяват и председателят Балсамаджиев и касиерът Андонов са преизбрани, а освен тях в ръководството влизат подпредседател Страти Стойчев, секретар инженер Александър Николов и членове Ангел Божинов, Христо Трайков и Борис Аврамчев. Според полицейски доклад всички са михайловисти без Аврамчев, който е протогеровист.[27] Конфликтът в Братството обаче не е потушен и за за да се изгладят различията две седмици по-късно е избрано ново настятелство. Според полицейски доклад членовете му са председателят Манол Чальовски, секретарят Васил Теохаров, касиерът Ангел Божинов и членът Александър Николов са михайловисти, подпредседателят Григор Паскалев е протогеровист, Борис Стамболиев е обединист, а за Андрей Рибаров не е указано нищо. Тримата членове на контролната комисия също са михайловисти. Впоследствие Стамболиев отива войник и мястото му на домакин библиотекар е заето от Илия Йовков.[23]

На 7 април 1940 година Братството провежда общо събрание и Илия Йовков поема и функциите на касиер. На 9 май ръководството е преизбрано с изключение на Васил Теохаров и инженер Александър Николов, които са заместени от Петър Георгиев и Борис Стамболиев като секретар.[23]

През лятото на 1940 година правителството разрешава на ръководния орган на емиграцията да работи открито. Временната комисия става Съюз на македонските културно-просветни и благотворителни братства, който през септември се връща в Македонския дом на „Пиротска“.[23]

В полицейски рапорт от 27 октомври 1942 година всички членове на Братството са определени като ванчевисти, дори и бившият протогеровист Григор Паскалев.[28]

Женско дружество редактиране

На 25 декември 1936 година се провежда събрание на Женското дружество, съпроводено от големи скандали. На 27 януари 1937 година се конституира ново ръководство: председател Елена Золумова-Илиева, подпредседател Денка Чолакова, секретар Мария Ташкова, касиер Анка Недева и съветнички Райна Христова, В. Долева, Екатерина Благоева, Мария Ставрева и Цвета Терзиева. Поради нередности на 7 февруари е проведено ново общо събрание и след 4 дена е утвърдено ново настоятелств: председател Ташкова, подпредседател Чолакова, секретар Лаза Ламбо Динева, касиер Невенка Каролева и съветнички Славка Ковачева, Райна Христова и Дафинка Бакалова.[25]

На 19 декември 1937 година е избрано ново настоятелство, конститурано три дена по-късно: председател Здравка Стумбова, подпредседател Дафина Бакалова, секретар Донка Теохарова, касиер Марийка Йовкова и съветнички Надежда Рашкова Телепова, Ангелинка Трифонова и Славка Дерменджиева. На общо събрание на 3 април 1938 година е взето решение дружеството да приеме името на Менча Кърничева, съпругата на Иван Михайлов и терорист на ВМРО.[26]

В периода 1937 - 1938 година полицията активно наблюдава дейците на Женското дружество, като всичките му членки са определи като михайловистки.[26]

На 4 ноември 1938 година Дружеството „Менча Кърничева“ избира ново настоятелство: председател Мария Ташкова, подпредседател Донка Анастасова, секретар Надя Димитрова, касиер Еленка Аврамчева, съветнички Божана Пожарлиева, Юрданка Чолакова, Александра (Леца) Наумова.[27]

На 17 ноември 1939 година настоятелството е преизбрано. На 23 февруари 1940 година на ново общо събрание изборът е потвърден с изключение на Надя Димитрова, която е заместена от Мария Гочева Дракалиева от Енидже Вардар, внучка на поп Георги Трайков, загинал на Трикери.[23]

На 23 декември 1940 година Дружеството „Менча Кърничева“ преизбира председателя Мария Ташкова, подпредседателя Донка Анастасова, секретаря Мария Дракалиева, Юрданка Чолакова и Александра Наумова, която става касиер. Новите съветнички са Славка Дерменджиева и Райна Христова.[28]

В полицейски доклади от 18 и 25 ноември 1942 година активистките от ръководството на Дружеството са описани като „добри и благонадеждни граждани“ с изключение на Александра Наумова, която има контакти с комунистически дейци.[29]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година редактиране

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, новата власт още на 17 - 18 септември създава Временен Изпълнителен комитет, който е утвърден от МВР след три дена. Новата власт започва политика на македонизация и разгром на емигрантските организации. На 27 октомври е проведено общо събрание[29] на Женското дружество, на което Наумова държи реч, в която говори за „грабителската германска армия“, „мъките на македонския народ“ и се изказва в подкрепа на „федерацията на маршал Тито“. На събранието е сменено цялото ръководство без Наумова, която става председател. В ръководството влизат Цвета Андреева, секретар и членовете Фанка Каролева, Н. Талепова и Мара Бинева. Името на Менча Кърничева е премахнато от наименованието на дружеството.[30]

Сменено е и ръководството на Братството, като председател става Лазар Павлов. Патронът Димитър Михайлов е заменен с Гоце Делчев. На 28 май 1945 година членовете на младежкото настоятелство Алекси Петров и Кирил Кошничаров пишат в протокол, че „болшинството от членовете са били надъхани в шовинистични идеи и вместо да се борят за едно благоденствие на Македония... те са служили на чужди интереси.“[30]

От 1946 година Женското дружество започва да се нарича „женска секция“ или „женкомисия“. Анка[30] Дочева изнася доклад за „борбите в Македония през фашисткото робство“, а секретарят Надя Пишманова твърди, че в миналото Македонската организация преследвала своите „буржоазно-империалистически цели за постигане своята политика вътрешна фашизация“ и „насаждане великобългарски шовинизъм, който много скъпо коствал на българския народ“, но след „смъкването на фашизма“ се създала демократична власт. На 22 ноември 1946 година Пишманова е избрана за председател на Женкомисията. В настоятелството влизат и Верка Патева - секретар, Марийка Занешева - касиер, Здравка Стумбова - просветен отдел и Зойка Желева и Марийка Йовкова - съветнички.[31]

На 15 март 1947 година под натиск от Белград правителството закрива всички македонски институции.[31]

Бележки редактиране

  1. ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 190 – 200, 287.
  2. ↑ а б в Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 67.
  3. ↑ Ролята на Бургас в Преображенското въстание // Морски вестник. Посетен на 24 януари 2023 г.
  4. ↑ Македоно–Одринското опълчение // burgasmuseums.bg. Посетен на 24.1.2023.
  5. ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 68.
  6. ↑ а б Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 69.
  7. ↑ а б в Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 70.
  8. ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (85). София, СМЕО, 21 ноември 1924. с. 3.
  9. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (138). София, СМЕО, 4 декември 1925. с. 5.
  10. ↑ а б в Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 71.
  11. ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
  12. ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
  13. ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (166). София, СМЕО, 9 юли 1926. с. 3.
  14. ↑ а б в г д Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 72.
  15. ↑ а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 485.
  16. ↑ а б в г Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 73.
  17. ↑ а б в г Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 74.
  18. ↑ а б в Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 75.
  19. ↑ а б в г д е ж Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 76.
  20. ↑ а б в Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 77.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
  23. ↑ а б в г д Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 82.
  24. ↑ а б в г д Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 78.
  25. ↑ а б Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 79.
  26. ↑ а б в г Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 80.
  27. ↑ а б Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 81.
  28. ↑ а б Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 83.
  29. ↑ а б Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 84.
  30. ↑ а б в Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 85.
  31. ↑ а б Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 86.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бургаско_македонско_благотворително_братство&oldid=12175777“.