Пиер Бурдийо
Пиер Бурдийо (на френски: Pierre Bourdieu, р. 1 август 1930 – п. 23 януари 2002) е известен френски социолог.
| Пиер Бурдийо Pierre Bourdieu | |
| френски социолог | |
.jpg) През 1969 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж) |
| Научна дейност | |
| Област | Социология |
| Работил в | Колеж дьо Франс |
| Известен с | Власт, символно насилие, академия, исторически структури, субективни агенти, културен капитал, „поле“, хабитус, рефрексивност, социален капитал, символен капитал, символно насилие |
| Повлиян | Луи Алтюсер, Дж. Л. Остин, Гастон Башлар, Емил Дюркем, Жорж Кангилем, Ернст Касирер, Клод Леви-Строс, Марсел Мос, Морис Мерло-Понти, Макс Вебер |
| Повлиял | Лоик Вакан, Антъни Гидънс |
| Семейство | |
| Съпруга | Мари-Клер Бризар |
| Уебсайт | |
| Пиер Бурдийо в Общомедия | |
Биография редактиране
Пиер Бурдийо е роден на 1 август 1930 г. в градчето Денген, Пиренеите, в Югозападна Франция. Баща му е местният пощальон. Бурдийо е блестящ ученик в училище, макар че по същото време е и звезда на отбора по ръгби. По-късно се премества в Париж, където учи в Екол нормал сюпериор (École Normale Supérieure), а негов учител е Жак Дерида. По това време Бурдийо се интересува от Мерло-Понти, Хусерл и Хайдегер, привличат го и съчиненията на младия Маркс. Неговата дипломна теза от 1953 г. е върху философията на Лайбниц.
След успешното дипломиране по философия Бурдийо работи известно време като учител до повикването му в армията. Служи две години в Алжир, където френските войски се сражават с алжирските бунтовници. В периода 1959 – 1960 г. Бурдийо чете лекции в университета в град Алжир и същевременно изследва традиционното стопанство и етническата култура на берберите. Завръщайки се от Алжир, Бурдийо споделя: „като философ си казвах, че ми отне твърде дълго време да призная пред себе си, че вече съм антрополог“.
От 1960 г. Бурдийо отново е в Париж. През 1962 г. се жени за Мари-Клер Бризар. Учи антропология и социология и чете лекции в университетите в Париж (1960 – 1962) и Лил (1962 – 1964). През 1964 г. се присъединява към факултета по социални науки към École des Hautes Études. През 1968 г. става директор на Центъра по европейска социология, където с група колеги инициира серия изключително успешни изследвания, свързани с културните и социалните различия във френското общество и механизмите на налагане на господство с цел възприемане и легитимиране на доминиращата култура.
Културата и образованието са централни в неговата работа от този период най-вече като примери за потвърждение на по-общата теория за статусните различия и тяхното възпроизводство. Например в „Репродукцията“ (1970) Пиер Бурдийо се опитва да докаже, че френската образователна система е основната причина за културните различия във френското общество. Той загатва и за връзка между символното насилие на педагогическите действия и държавния образователен монопол за легитимиране на психологическото насилие.
През 1975 г. Пиер Бурдийо основава списание „Actes de la recherche en sciences socials“, където публикува и по-голямата част от важните си съчинения през 70-те и 80-те години на 20 век.
От 1981 г. заема престижното място на професор по социология в Колеж дьо Франс[1]. След 1980 г. Пиер Бурдийо става един от най-често цитираните френски социални учени. От средата на 90-те години на XX век той все повече се дистанцира от академичната среда и се отдава на публична обществена дейност. Подкрепя работнически стачки, говори пред форуми на домакини, гостува в телевизионни програми, а през 1996 г. основава публичната компания „Liber“. През 1998 г. Бурдийо публикува в „Монд дипломатик“ статия, в която сравнява дискурса на неолиберализма с дискурса на психиатрите в лудницата.[2] Една от последните му монографични публикации е върху мъжкото господство, но едновременно с това пише за неолибералното говорене, за изкуството на Едуар Мане[3] и на Бетовен.
Пиер Бурдийо умира от рак на 24 януари 2002 г. в болницата „Свети Антоан“ в Париж. Веднага след смъртта му всички големи френски и западноевропейски издания публикуват паметни бележки, интервюта и речи, с което отбелязват широката публична тежест на Бурдийо в западния свят не само като изследовател и интелектуалец. Самият той пише в последните години от живота си своя интелектуална автобиография, която излиза скоро след смъртта му[4]. Сред това обилие от материали от и за Бурдийо са голямото му интервю в „New Left Review“ (2002) с писателя Гюнтер Грас по най-злободневни теми от дневния ред на европейските общества, както и забележителният In memoriam от неговите колеги и приятели Крег Калун и Лоик Вакан, публикуван от името на Американската социологическа асоциация [5].
Библиография редактиране
- 1972 Esquisse d'une théorie de la pratique et Trois études d'ethnologie kabyle
- 1979 La distinction: critique sociale du jugement
- 1980 Le Sens pratique
Практическият усет. София: Фигура, 2005 ([София: ЕТ Емил Райков]) (ISBN 954-9985-19-9) - 1980 Questions de sociologie
- 1982 Ce que parler veut dire: l'économie des échanges linguistiques
- 1984 Homo academicus
- 1987 Choses dites
Казани неща, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1993 (ISBN 954-07-0316-6) - 1989 La noblesse d'État: grandes écoles et esprit de corps
- 1992 Les règles de l'art: genèse et structure du champ littéraire
Правилата на изкуството: Генезис и структура на литературното поле. Превод от френски Стоян Атанасов, Малинка Велинова, Александра Желева, Антоанета Робова. София: Дом на науките за човека и обществото, 2004. (поредица Актове под научното ръководство на Ивайло Знеполски) (ISBN 954-9567-16-8)[6] - 1992 Réponses: pour une anthropologie réflexive
Въведение в рефлексивната антропология, София: Критика и хуманизъм, 1993 (ISBN 954-587-002-8) - 1994 Raisons pratiques: sur la théorie de l'action
Практическият разум: Върху теорията на дейността, София: Критика и хуманизъм, 1997 (ISBN 954-587-035-4) - 1997 Méditations pascaliennes
Размишления по Паскал. Превод Мария Димитрова. София: Панорама плюс, 2008 (ISBN 954-859-80-64)[7] - 1998 Contre-Feux
Ответен огън, УИ „Кл. Охридски“, 2008, ISBN 97895407 - 1998 La domination masculine
Мъжкото господство. Превод от френски език Ирена Кръстева. София: ЛИК, 2002[8] - Esquisse pour une auto-analyse, Paris: Seuil, 2004
- Sur l'État: Cours au Collège de France (1989 – 1992), Paris: Seuil, 2012, 656 p. (ISBN 9782020662246)
- Sur Manet: Une révolution symbolique, Paris: Seuil, 2013, 778 p.
На български още редактиране
- 2012 Полета.
- т. 1, Полета на духа. Съставителство и превод от френски Недка Капралова. София: Изток-Запад, 2012. ISBN 978-619-152-098-5[9]
- т. 2, Полета на властта, (т.1, София: Изток-Запад,)
За него редактиране
- Ивайло Знеполски, Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците, София: Дом на науките за човека и обществото (София: ИК Силви арт), 2003.
- Пламен Бочков, Пиер Бурдийо и рефлексивната антропология. Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. София: НБУ, 2004, с. 115
- „Пиер Бурдийо“ в сп. Социологически проблеми, тримесечно списание на Института по социология при БАН, XL (2008) 1 – 2: 111 – 173 (ISSN 0324 – 1572)
Източници редактиране
- ↑ Лекциите от годините 1989 – 92 са издадени посмъртно, вж. Bourdieu Р., Sur l'État: Cours au Collège de France (1989 – 1992), Paris: Seuil, 2012, 656 p. (ISBN 9782020662246)
- ↑ Bourdieu P., L'essence du Néoliberalisme, Le Monde Diplomatique, mars 1998
- ↑ Незавършеният ръкопис е издаден по-късно, вж. Bourdieu P., Sur Manet: Une révolution symbolique, Paris: Seuil, 2013, 778 p.
- ↑ Най-напред на немски език, тъй като Бурдийо я е изпратил на своя германски издател, вж. Bourdieu P., Esquisse pour une auto-analyse, Paris: Seuil 2004.
- ↑ Craig Calhoun and Loic Wacquant, 2002, Everything is social: in memoriam, Pierre Bourdieu (1930 – 2002), Footnotes, 30 (2). ISSN 0749 – 6931
- ↑ Светла Маринова, „Правилата на изкуството“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2336), 17 септември 2004 г.
- ↑ Мария Димитрова, „Социалната философия на Пиер Бурдийо“ (предговор на Размишления по Паскал), „Литературен клуб“, електронна публикация на 14 ноември 2007 г.
- ↑ Красимира Даскалова, „За мъжката доминация“, рец. във в. „Култура“, бр. 26 (2281), 27 юни 2003 г.
- ↑ Сборникът включва статии, посветени на ключовото за неговото творчество понятие „поле“. Представяне на книгата на страницата Архив на оригинала от 2017-05-26 в Wayback Machine. на издателство Изток-Запад
Външни препратки редактиране
- Яни Милчаков, „In memoriam Пиер Бурдийо“, в. „Литературен вестник“, 27 февруари 2002, год. 12, бр. 8.
- Емил Григоров, „Пиер Бурдийо. Въпросите на мислещата тръстика“, в. „Култура“, бр. 30 (2513), 12 септември 2008.
- „Социологията като критика (блок за Пиер Бурдийо)“, в. „Култура“, бр. 35, 8 септември 2002.
- „Десет години след Бурдийо“, в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012.