Бутково
Бу̀тково (на гръцки: Κερκίνη, Керкини, до 1923 година Μπούτκοβο, Бутково, катаревуса Μπούτκοβον, Бутковон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 1472 жители според преброяването от 2001 година.
| Бутково Κερκίνη | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Бутково  Бутково  Бутково | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 44 m |
| Население | 1472 души (2001) |
| Официален сайт | www.sintiki.gov.gr |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Сярското поле на 51 километра северозападно от град Сяр (Серес), на северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Бутко, умалително от Буто, Бутьо като Златко от Златьо от глагола бутея, вирея, развивам се буйно.[2]
В Османската империяРедактиране
През XIX век и началото на XX век, Бутково е средищно село и пазарен център със смесено население, числящо се към Сярската каза на Османската империя. Голяма част от мъжкото население се занимава с риболов в езерото, а жените със земеделие. Бутковци са се славели като изкусни майстори-риболовци, като рибата е продавана във Валовища.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бутково (Boutkovo) е посочено като село с 90 домакинства, със 110 жители мюсюлмани и 120 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бутково, на З от Джумая 4 часа; на Ю от Порой. Жителите се занимават най-главно с риболовство; разположено е на западния бряг на едноименно езеро. Църква, в която четата гръцки; гръцко училище с 10-ина ученици. 100 турски, 50 черкезки, 25 цигански и 40 български. Оръдията, които употребяват за ловене са канджа – голяма въдица; сапкън – копие до 5 метра дълго с бодли на края; и мрежи – грип, даул.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 655 жители, от които 220 българи християни, 160 турци, 225 черкези и 50 цигани.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бутково се състои от 520 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 15 ученици.[7]
През 1912 година селото брои около 200 къщи, от които половината български, 70 турски, 30 черкезки и 10 цигански. Всички живеят в отделни махали.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Бутково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година Бутково попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година Бутково е смесено бежанско село с 86 бежански семейства с 321 души.[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Бутково
Атанас Бутковски, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[10]
Сократ Маркилов (1921 – 1993), деец на ОМО „Илинден“
- Починали в Бутково
- Асен Иванов Радославов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
БележкиРедактиране
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 85.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 24.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 850.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
- ↑ ВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48