Бухово

град в България

Бухово е град в състава на район „Кремиковци“ на Столичната община, област София. Бухово отстои на 7,6 km източно от центъра на Кремиковци и съответно на 8 и 11,5 km северно от Горни Богров и Долни Богров.

Бухово
Главният площад
Главният площад
Общи данни
Население 2882 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,821 km²
Надм. височина 771±1 m
Пощ. код 1830
Тел. код 02994
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 7140
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Бухово
Тодор Методиев Димитров ВМРО
Бухово в Общомедия

Етимология и значение на иметоРедактиране

Името на града има турски произход: „Бу-хава“ и означава хубав, чист въздух.[1][2]

Според друга теория името на Бухово идва от бухбухал.[3]

ГеографияРедактиране

Град Бухово се намира на 20 километра североизточно от центъра на София и е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина.

ИсторияРедактиране

 
Кметство Бухово
 
Главната улица с алея

В праисторията, средния и късния неолит (новокаменна епоха) Бухово се намира на 1,5 километра източно от сегашното му място. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това събитие.[4] По онова време селището се казва Урсул.

По време на римската инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от серди.[4] Те са свободолюбиви и войнствени и оказват продължителна съпротива на римляните.

Впоследствие тези земи влизат в пределите на Византия[4] през 3 век при император Константин I Велики. В двора на днешния Буховски манастир са открити останки от трикорабна църква от края на IV – началото на V век, една от най-големите късноантични църковни сгради в страната, с дължина 41 метра.[5][4]

През 6 и 7 век южните славяни се заселват в района. През 809 г. приобщават територията на Бухово към България. Това става при хан Крум. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града.[4]

След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на 15 век по османско време, само като сметка в опис на владение. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност.[4]

През 1928 г. е построена църквата „Св. Николай“.[4]

Селото е обявено за град[4] с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн. ДВ, бр. 72 от 17 септември 1974).[6]

За да напомня, че е било селце, „Селската чешма“ е останала „селска“. Жителите си перат килимите на нея и идват да си наливат вода, както едно време.

УранодобивРедактиране

През 1938 г. с помощ от Германия е разработено находище на уран.[7]

Крайно бедното население на Бухово в миналото едва е изкарвало препитанието на големите си семейства при доста бедната обработваема земя. След края на Втората световна война с развитието на минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. На мястото на някогашното скотовъдство и пастирство идват миньорството и металургията.

След края на войната Съветско-българската минна компания разработва находището до 1956 г., когато е създадено българското дружество „Редки метали“. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е прекратен.[7]

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“Редактиране

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ е средно общообразователно училище с природоматематически профил. В него се обучават около 330 ученика на възраст от 6 до 18 години, живеещи в гр. Бухово, кв. Сеславци, селищата от район „Кремиковци“ и София-град.

Понастоящем, училището се помещава в две учебни сгради – една в гр. Бухово и друга в кв. Сеславци, тъй като през 2007 г. към 117 СОУ бе присъединено училището в кв. Сеславци.

За качеството на образованието в училището работят 28 висококвалифицирани учители, като голяма част от тях са негови бивши възпитаници. 

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богата и непрекъснато обновяваща се материална база. Училището разполага с 21 добре оборудвани класни стаи, 4 компютърни кабинета, библиотека, 1 спортна зала, 1 стая за подготвителната група в кв. Сеславци, 1 кабинет по безопасност на движението, стая на Ученическия парламент, бюфет за топли закуски. Предстои откриването на нов физкултурен салон в гр. Бухово.

Наред с високото качество на обучението, екипът от педагози се грижи и за добрата атмосфера в училището, посредством разнообразни дейности, насочени към свободното време на учениците. 117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богат опит в работа по проекти с такава тематика, организирането на извънкласни дейности, училищни тържества, летен отдих и екскурзии с учебна цел.

В 117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ са създадени и активно работят ученически клубове – Ученически парламент; Вокална група; Младежки клуб на БЧК; Клуб „Млад огнеборец“; Клуб „Зебра“.

Училището успешно партнира и взаимодейства с родители, граждани, общественост, Местната власт, институции и организации.


ЗабележителностиРедактиране

Редовни събитияРедактиране

  • Годишен събор в последната неделя на юни.
  • Отпразнуване на Нова година пред Културен дом – гр. Бухово (31 декември).
  • Всеки петък от 16:00 часа в храм „Свети Николай Мирликийски“ се отслужва Акатист на Пресвета Богородица пред копието на чудотворната светогорска икона „Достойно есть“.

ЛичностиРедактиране

  • Никола Ангелов Бонев – полковник, летец (13 декември 1917 – 14 ноември 1943)

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива вестник Сега; Посетен на 26 март 2018
  2. Искърски проломБлог-постинг
  3. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 93.
  4. а б в г д е ж з Описание на гр. Бухово от сайта svetimesta.com, посетен на 11 февруари 2012 г.
  5. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 132.
  6. Справка за гр. Бухово, общ. Столична, обл. София (столица) към 17 септември 1974 г. – в сайта на НСИ
  7. а б Бухово в паника заради радиация, статия в „Монитор“ от 28 юни 2011 г.

Външни препраткиРедактиране