Буховци (до 1934 г. Бухлар) е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище. Населението му според преброяването през 2021 г. е 404 жители. Край селото е разположена автомагистрала „Хемус“, чиито участък е построен през октомври 2022 г., от Белокопитово до Буховци.[2]

Буховци
Общи данни
Население690 души[1] (15 март 2024 г.)
28,5 души/km²
Землище24,246 km²
Надм. височина204 m
Пощ. код7757
Тел. код06021
МПС кодТ
ЕКАТТЕ07154
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Мариян Цанков (ГЕРБ)

До 10 ноември 1999 г. в землището на селото се е намирало летище Търговище. В началото на 1998 г. е закрито за полети. До 1989 г. летището е осъществявало редовни полети за София.

География редактиране

Селото е разположено в източната част на Дунавската равнина, на около 200 метра надморска височина. Релефът е равнинно-хълмист, а климатът – умереноконтинентален. Лятото е много горещо и сухо, докато зимата е студена. Край селото се извисява планината Фисек, в чието подножие е разположен язовир Фисек.[3]

Етимология редактиране

За произхода и етимологията на името на селото има различни версии. Най-често употребяваното име до 1934 г. е Бухлар. През същата година с министерска заповед е преименувано на Буховци. Срещат се и други варианти на името – Булгаркьово, Бухларкиево, Бухларкьови, Бухаркьови, Бухлари-киевци, Бухулар, Бухула, Пухулар, Пухлар, Боглар, Бофлар и др.[4]

История редактиране

Древност редактиране

На 2 км североизточно от селото, вляво от пътя за Черенча и на 150 м от възвишението Чатал могила, при археологически проучвания е разкрито селище от халколита.[5]

Османо-турски период редактиране

Първия документ за селото с име Бухлар е от 1573 г., в данъчния регистър на Османската империя. Населението се е състояло от българи, турци, татари, черкези, цигани, гърци и други, в различно съотношение през годините.[4]

Тъй като селото се е намирало на главните пътища Русчук (Русе) – Преслав – Цариград и Варна – Ески Джумая (Търговище) – Осман пазар (Омуртаг), е било често обект на нападения, грабежи и разрушения от преминаващи черкези, татари и редовна турска войска.[4]

След Кримската война през 1856 г. в селото се заселват голям брой черкези, в резултат на което до Освобождението през 1878 г. населението е изцяло или преобладаващо мюсюлманско.[4]

Следосвобожденски период (1878 – 1941) редактиране

След освобождението на България започва съществено заселване с християни, макар че има единични случаи на заселване и преди това. Миграцията на изселване и заселване от селото протича на няколко етапа свързани със значими исторически и военни събития и продължава до края на 20 век.[4]

По време на руско-турската война през 1877 – 1878 г., с отстъплението на турските войски, селото напускат всички черкези и значителен брой турци. Освобождават се много къщи и обработваема земя. Това дава възможност за заселване на българи бежанци от Одринска Тракия, основно от селата Янурен и Хедили. Следват бежански вълни в още по-големи мащаби след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и пораженията на Царство България в Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1918).[4]

По-голяма част от християнското население на село Бухлар (Буховци) след Освобождението стават бежанци или техните потомци от Беломорска и Одринска Тракия.[4]

През 1893 г. се създава училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1896 г. се построява православната църква „Свети Георги“. През 1906 г. са основани читалище „Развитие“ и Земеделска дружба „БЗНС“.[4]

В периода от 1901 до 1925 г. Бухлар е общински център. През 1934 г. селото е преименувано на Буховци. На 1 януари 1937 г. селото става самостоятелна община, като първи кмет е Георги Попов – Гърка.[4]

Втора световна война редактиране

По време на Втората световна война, в периода 1941 – 1944 г. на два пъти през селото преминават войскови части на германската армия. През есента на 1940 г. в селото се появяват 7 непознати лица, немски граждани, с необявена мисия. Впоследствие се оказва, че това са немски офицери и войници изучаващи терен, пътища, мостове и друга инфраструктура свързани с логистичната подготовка на операция „Барбароса“, за внезапното нападение над Съветския Съюз. Веднага след подписване на договора за присъединяване на Царство България към тристранния пакт колони немски войски и бойна техника в продължение на една седмица да преминават по пътя край селото на изток. След 3 години, през есента на 1944 г., покрай селото отново преминават немски войски, но този път отстъпвайки пред Червената армия.[4]

Народна република България редактиране

На 19 ноември 1948 г. се основава ТКЗС в селото. На 20 ноември 1948 г. се открива Телефонно-пощенска станция. През ноември 1951 г. селото е електрифицирано с активното съдействие на населението (парични средства и доброволен труд). През 1960 г. влиза в експлоатация язовир Фисека, при разкопаването на „чашата“ на който са открити останки (кости) на мамут. През 1969 г. в територията на селото е открито летище Търговище, предназначено за граждански полети. През 1977 г. в центъра на селото е открит паметник на Неделчо Камов. През 1979 г. влиза в експлоатация спортен комплекс „Неделчо Камов“, включващ стадион и спортна зала за състезания и тренировки.[4]

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341862
19461699
19561346
19651410
19751105
1985918
1992795
2001701
2011632
2021404

Етно-религиозен състав редактиране

Според официални османски източници, през 1860-те години в селото има 155 мюсюлмански къщи, християни няма. Според преброяването на населението в Княжество България през 1880 г. населението е съставено от 944 жители, от които – 231 българи (24,47%), 591 турци (62,60%), 108 цигани (11,44%) и 11 гърци (1,16%).[4]

Според преброяването на населението през 1887 г. в селото има 833 мюсюлмани и 134 християни. Според преброяването през 1900 г. населението нараства до 1377 жители, от които – 588 българи (42,70%), 649 турци (47,13%) и 140 цигани (10,16). Според преброяването през 1934 г. населението е най-многочислено, като нараства до 1862 жители, от които – 935 българи (50,21%), 811 турци (43,55%) и 116 цигани (6,22%).[4]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 632 100,00
Българи 304 48,10
Турци 37 5,85
Цигани 209 33,06
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 78 12,34

Политика редактиране

Кмет на кметство редактиране

На местните избори през 2011 г. в селото се издигат четирима кандидати за кмет. На проведения първи тур се нареждат Здравка Николаева Бонева от НДСВ с 125 гласа (или 46,64%), Росен Севдалинов Мутафов от ДПС с 109 гласа (или 40,67%), Йордан Стефанов Йорданов от БСП с 25 гласа (или 9,33%) и Николинка Георгиева Аврамова от Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ с 9 гласа (или 3,36%).[9] На втори тур е избрана Здравка Николаева Бонева от НДСВ с 202 гласа (или 71,13%).[10]

На местните избори през 2015 г. в селото се издигат трима кандидати за кмет. На проведения първи тур се нареждат Здравка Николаева Бонева от ГЕРБ с 121 гласа (или 44,98%), Хайредин Шефкиев Шукриев от ДПС с 102 гласа (или 37,92%) и Димо Маринов Иванов от БСП с 46 гласа (или 17,10%).[11] На втори тур е избрана Здравка Николаева Бонева от ГЕРБ с 170 гласа (56,86%).[12]

На местните избори през 2019 г. в селото се издигат четирима кандидати за кмет. На проведения първи тур се нареждат Мариян Косев Цанков от ГЕРБ с 149 гласа (или 54,78%), който е избран. След него са Марко Сашев Иванов от ДПС с 76 гласа (или 27,94%), Росица Нанчева Христова от БСП за България (БСП, АБВ) с 43 гласа (или 15,81%) и Васил Андреев Атанасов от местна коалиция „ВМРО – БНД и СДС“ с 3 гласа (или 1,10%).[13]

Култура редактиране

Редовни събития редактиране

  • Тракийски фолклорен събор „Фисекът пее“ – провеждан от 2010 г.,[4] всяка година в първата събота на месец септември. Неговата цел е да съхрани, популяризира и разпространява тракийският фолклор в североизточна България, да направи мост между поколенията и да събере тракийските родове от страната.[14]
  • Празник на мекицата – провеждан ежегодно на 14 септември (Кръстовден), като започва да се отбелязва през 2012 г.[15]

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. „Пуснаха нови 16,3 км от АМ „Хемус“, новият участък – по-тесен“ // bnr.bg, 18 октомври 2022. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  3. Буховци // po4ivka.net. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Село Буховци // pavelsabevs.blogspot.com, май 2016. Посетен на 22 юни 2023. (на български)
  5. Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
  6. „Справка за населението на село Буховци, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 29 ноември 2018.
  7. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 юни 2023. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 ноември 2018. (на английски)
  9. Резултати от първи тур на местните избори през 2011 г. за избор на кмет на кметство Буховци, община Търговище. // results.cik.bg, 2011. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  10. Резултати от втори тур на местните избори през 2011 г. за избор на кмет на кметство Буховци, община Търговище. // results.cik.bg, 2011. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  11. Резултати от първи тур на местните избори през 2015 г. за избор на кмет на кметство Буховци, община Търговище. // results.cik.bg, 2015. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  12. Резултати от втори тур на местните избори през 2015 г. за избор на кмет на кметство Буховци, община Търговище. // results.cik.bg, 2015. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  13. Резултати от първи тур на местните избори през 2019 г. за избор на кмет на кметство Буховци, община Търговище. // results.cik.bg, 2019. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  14. „Тракийски фолклорен събор „Фисекът пее“ – с. Буховци“ // fest-bg.com, 2022. Посетен на 21 юни 2023. (на български)
  15. „Празник на мекицата – с. Буховци“ // fest-bg.com, 14 септември 2018. Посетен на 21 юни 2023. (на български)