Бучин

селище в Република Македония

Бучин (на македонска литературна норма: Бучин) е село в Община Крушево, Северна Македония.

Бучин
Бучин
— село —
Царските двери от църквата „Свети Димитър“ от втората половина на XVI век, прерисувани в 1855 г.
Царските двери от църквата „Свети Димитър“ от втората половина на XVI век, прерисувани в 1855 г.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2783° с. ш. 21.3147° и. д.
Бучин
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Географска област Пелагония
Надм. височина 1119 m
Население 738 души (2002)
Пощенски код 7550, 7525
МПС код PP
Бучин в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Старият Бучински мост на Църна

Бучин е най-южното село в община Крушево, разположено е в долината на Черна река при излизането и от Демир Хисар и навлизането в Пелагония. Селото е на десния бряг на река Църна, разполага с добро землище, а местоположението му на ЖП линията и автомобилния път, свързващи Прилепското поле с областта Демир Хисар са допълнителен фактор за жизнеността на селото.

Традиционно селото се дели на 8 махали: Горна, Вунеска, Бонечка, Стрезоска, Кическа, Буивлик, Богоеска, Мало Бучин.[1]

ИсторияРедактиране

На 1,5 km южно от селото, на хълма Кале са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Бучин,[2] спомената в XIV век във византийски източници като Буцинин и в сръбски като Бучин.[3]

В XIX век Бучин е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бучин (Boutchine) е посочено като село с 60 домакинства и 264 жители българи.[4] Църквата „Рождество Богородично“ е от края на XIX век.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бучинъ има 470 жители, всички българи християни.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучин има 432 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Бучин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 1990 година има 926 жители. Според това от 2002 година – 738 жители, всички македонци.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бучин
  •   Божил (Божин) Спирков (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина.[10] Загинал през Първата световна война.[11]
  •   Васил Дамев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[12]
  •   Недялко Шпиртот, български революционер от ВМОРО, четник при Питу Гули[13]

БележкиРедактиране

  1. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.21, бел. 20. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 21.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 193.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 194.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  5. Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Антропогеографски проучавања. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 318.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 629.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.