Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за анатомичния орган. За езерото в Рила вижте Бъбрека.

Бъбрекът (на латински: ren s. nephros) е анатомичен орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Над бъбрека се намират надбъбречните жлези, които отделят хормони като адреналин и норадреналин. Делът от медицината, изучаващ бъбреците, се нарича нефрология.

Съдържание

Разположение и формаРедактиране

Бъбрекът е чифтен орган, продълговат, приплеснат в предно-задна посока и дългообразно извит, разположен по задната коремна стена зад перитонеума на нивото на XII гръден до II поясен прешлен. С горната си част бъбреците се допират до диафрагмата. Всеки бъбрек има бобовидна форма, тъмно червен цвят, дължина около 12 см, ширина 6 см и дебелина 3 см. Левият бъбрек обикновено е по-дълъг и по-тесен. Теглото на двата бъбрека е около 300 грама.

По правило десният бъбрек е разположен няколко сантиметра по-надолу от левия поради близостта с черния дроб. Тази разлика е в порядъка на 2 до 3 см, но при различните индивиди може да има съществени разлики.

Бъбрекът има горен и долен край, предна и задна повърхност, медиален и латерален ръб. Към горните краища на всеки бъбрек залягат надбъбречните жлези. По медиалния му ръб, който е вдлъбнат, се разполага хилусът на бъбрека (на латински: hilum renale), през който навлизат артерия и нерви, и излизат бъбречното легенче, венозни и лимфни съдове.

Бъбрекът заляга в улея, образуван между m. quadratus lumborum и m. psoas major, по задната коремна стена. Покрит е плътно от тънка, но здрава фиброзна капсула, навън от която се разполага мастната капсула, която пък е обвита от бъбречна фасция. Тази фасция обхваща и двете надбъбречни жлези, затворена е отгоре, а отдолу е свободна, което позволява спадане на бъбреците. Описаните структури се означават като прикрепващ апарат на бъбреците.

Устройство и функцииРедактиране

 
Устройство на бъбрек:
1 – Бъбречна пирамида, 2 – Междулобуларна артерия, 3 – Бъбречна артерия, 4 – Бъбречна вена, 5 – Хилус, 6 – Бъбречно легенче, 7 – Пикочопровод, 8 – Малка чашка, 9 – Бъбречна капсула, 10 – Долна бъбречна капсула,
11 – Горна бъбречна капсула, 12 – Междулобуларна вена, 13 – Нефрон, 14 – Бъбречен синус, 15 – Голяма чашка, 16 – Бъбречна папила, 17 – Бъбречен стълб

На срез бъбречната субстанция се разпределя в два слоя: външен – кора и вътрешен – сърцевина [1].

  • Кората (на латински: cortex renalis) е с дебелина 5 – 10 мм.
  • Сърцевината (на латински: medulla renalis) е разделена от кората на 7 до 20 бъбречни пирамиди (на латински: pyramides renales). Основата на пирамидите (на латински: basis pyramidis) е обърната към кората, а с върха се отварят в бъбречното легенче.

Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 2 – 3 милиона. Всеки нефрон се състои от следните разположени една след друга части:

  • Бъбречно (малпигиево) телце, което се състои от капилярно клъбце (гломерул), покрито от капсула с два листа – външен и вътрешен.
  • Проксимално извито каналче, продължение на пространството между двата листа на капсулата.
  • Примка на Хенле, имаща по-тънка низходяща и по-дебела възходяща.
  • Дистално извито каналче, връщащо се и допиращо се до съдовете на гломерула, при което се образува юкстагломеруларния апарат образуващ хормона ренин.
  • Събирателно каналче, което се насочва към върха на пирамидата, където се отваря в малките чашки.

В нефроните се извършват три основни физиологични процеса:

  • филтрация на кръвната плазма в гломерулите, в резултат на което се образува първичната урина.
  • резорбция на нужни, ценни вещества за организма – вода, глюкоза, соли в каналчетата на Хенлиевата примка, при което урината се концентрира.
  • секреция на ненужни съединения към каналчетата с цел да бъдат изхвърлени с урината – амоняк, урея, креатинин и др.

Бъбрекът е покрит с фиброзна капсула (на латински: capsula fibrosa). Между капсулата и самия бъбрек се намира мастна тъкан (на латински: capsula adipose), предпазваща бъбрека от удари и сътресения.

КръвоснабдяванеРедактиране

Кръвоснабдяването на бъбрека се осъществява от a. renalis.

ИнервацияРедактиране

Инервацията на бъбрека се осъществява от голямо количество нервни влакна, които образуват при хилуса на бъбрека голямо сплетение plexus renalis, около a. renalis.

ИзточнициРедактиране

  1. Бъбрек medpedia.framar.bg

Външни препраткиРедактиране