Бъзак
- В разговорния език бъзак също може да значи група дървета или храсти на бъз.
Бъзак (на латински: Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение от семейство Мешковицови. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]
| Бъзак | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Бъзак в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
ОписаниеРедактиране
Вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено достига 1 – 2 m височина, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5 – 13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени листчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5 – 6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm. Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Разпространен е из цялата страна до 1800 m надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).
Цветовете съдържат незначително количество етерично масло, цианогенен гликозид и захари; плодовете – антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчена и винена киселина, дъбилни вещества, смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.
Има диуретично и антимикробно действие.
БилкарствоРедактиране
За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите (при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара).
При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете – при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.
Опасност от припознаванеРедактиране
Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:
- Бъзакът е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато бъзът достига до 7 – 8 м височина и е дърво.
- Бъзакът цъфти през юли-август, докато бъзът по-рано – през май-юни.
- Плодчетата на бъзака са насочени нагоре, на бъза висят надолу.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Закон за лечебните растения. // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
