Отваря главното меню

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0,7% от населението.[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен – с македонско национално самосъзнание.

Българи в Гърция
Етническа карта на Гърция
Общ брой

180 000 – 250 000 българи македонци в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8]
75 000 българи емигранти [9]

35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10]
Значителен брой в Костур, Лерин, Воден
Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун
Ксанти, Гюмюрджина
Атина
Език български, гръцки
Религия християни (православни),
компактна общност от мюсюлмани.
Сродни етно групи

Индо-европейци
  Славяни

    Южни славяни
Българи в Гърция в Общомедия
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

РазположениеРедактиране

Коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални. [1][12][13][14][15][16][17][18] В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2000 души в окръг Еврос).[19]

Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.

ИсторияРедактиране

През VII век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B XIV век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.

Българите в Беломорска Макадония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20-те години на XX век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов – Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.

По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 – 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние. [22]

Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница „абецедар“, граматика и „помашко“-гръцки гръцко-"помашки" речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация)[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани – официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.

ОрганизацииРедактиране

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Гърция има следните организации на българите – 7 дружества, 11 учебни заведения, 2 църковни общини и 4 печатни медии.[24]

Вид Адрес Седалище или
местонахождение
Година на
основаване
Година на
закриване
Уебсайт
или блог
Българо–гръцко дружество за приятелство[24] дружество Атина 1999
Гръцко–българско сдружение за култура – Атина[24] дружество Solonos 112 Атина 2010
Гръцко–българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“[24] дружество ул. „Аверов“ № 11 Атина
Дружество на българите в Пелопонес „Хан Аспарух“[24] дружество ул. „Канакари“ 136 Патра 2009 sbpkhanasparuh
Културно–образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия[24] дружество Дедеагач 2011
Културно–просветно дружество „Будители“[24] дружество Атина 2009
Сдружение на българите на остров Крит[24] дружество ул.EOK №24 Ираклио,Крит 2015 bac.gr
Българско неделно училище „Райна Княгиня“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] учебно заведение ул.ЕОК №24 Ираклио, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Дора Габе“ към „Сдружение на българите на остров Крит“ [24] учебно заведение ул.Йониас №11 Ханя, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Анастасия Димитрова“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] учебно заведение ул.Микрасиатон №8 Ретимно, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Гина Кунева“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] учебно заведение ул. Оплархигос Лакарда №18 Йерапетра, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Св.Св. Кирил и Методий“[24] учебно заведение Plateia Aigyptou 1B Атина 2004
Българско неделно училище към Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“[24] учебно заведение Plateia Ipodromiu 7 Солун 2008
Българско неделно училище „Васил Левски“[24] учебно заведение Дедеагач 2013
Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“[24] учебно заведение ул. „Аверов“ № 11 Атина 2009 schoolbg.eu
Второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24] учебно заведение село Герани (окръг Ханя)
Българско неделно училище „Захари Стоянов“[24] учебно заведение ул. „Коринту“ № 313 – 315 Патра 2011
Български православен храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“[24] църковна община 13561 Papaflesa Str. N:35 Атина 2008
Зографски манастир[24] църковна община Света гора 919
Вестник „България днес“[24] печатна медия Атина
Вестник „Български глас“[24] печатна медия Pondou 26 Атина 1998 bgglas.com
Вестник „Български новини“[24] печатна медия Pandoras 1 Атина 1999 newsbg.eu
Вестник „Контакти“[24] печатна медия ул. „Аг. Константину“ 4 Атина 2000

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б www.ethnologue.com
  2. GeoNative – Macedonia
  3. www.britannica.com
  4. UCLA Language Materials Project: Language Profile
  5. Greek Helsinki Monitor 18 март 2002
  6. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE. Loring Danforth
  7. abstract from page 125
  8. 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
  9. www.hri.org
  10. ww.hri.org
  11. ww.hri.org
  12. GeoNative – Macedonia
  13. www.britannica.com
  14. UCLA Language Materials Project: Language Profile
  15. Greek Helsinki Monitor 18 март 2002
  16. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE. Loring Danforth
  17. abstract from page 125
  18. 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
  19. www.hri.org
  20. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
  21. Национално-освободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4
  22. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
  23. Проф. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК“ В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
  24. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Организации на българите в Гърция според Държавната агенция за българите в чужбина. // government.bg. Посетен на 20 ноември 2018.