Българи в Гърция
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0,7% от населението.[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен – с македонско национално самосъзнание.
Българи в Гърция | |
Общ брой | 180 000 – 250 000 българи в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8] 75 000 българи емигранти [9] 35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10] |
---|---|
По места | Костур, Лерин, Воден Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун Ксанти, Гюмюрджина Атина |
Език | български, гръцки |
Религия | християни (православни), компактна общност от мюсюлмани. |
Сродни групи | Индо-европейциСлавяниЮжни славяни |
Българи в Гърция в Общомедия |
Разположение
редактиранеКоренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални.[1][12][13][14][15][16][17][18] В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2000 души в окръг Еврос).[19]
Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.
История
редактиранеПрез VII век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B XIV век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.
Българите в Беломорска Макeдония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20-те години на XX век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов – Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.
По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 – 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние.[22]
Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница „абецедар“, граматика и „помашко“-гръцки гръцко-„помашки“ речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация).[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани – официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.
Организации
редактиранеВ сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Гърция има следните организации на българите – 7 дружества, 11 учебни заведения, 2 църковни общини и 4 печатни медии.[24]
Вид | Адрес | Седалище или местонахождение |
Година на основаване |
Година на закриване |
Уебсайт или блог | |
---|---|---|---|---|---|---|
Българо–гръцко дружество за приятелство[24] | дружество | Атина | 1999 | |||
Гръцко–българско сдружение за култура – Атина[24] | дружество | Solonos 112 | Атина | 2010 | ||
Гръцко–българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“[24] | дружество | ул. „Аверов“ № 11 | Атина | |||
Дружество на българите в Пелопонес „Хан Аспарух“[24] | дружество | ул. „Канакари“ 136 | Патра | 2009 | sbpkhanasparuh[неработеща препратка] | |
Културно–образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия[24] | дружество | Дедеагач | 2011 | |||
Културно–просветно дружество „Будители“[24] | дружество | Атина | 2009 | |||
Сдружение на българите на остров Крит[24] | дружество | ул.EOK №24 | Ираклио,Крит | 2015 | bac.gr | |
Българско неделно училище „Райна Княгиня“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] | учебно заведение | ул. ЕОК №24 | Ираклио, Крит | 2017 | bac.gr | |
Българско неделно училище „Дора Габе“ към „Сдружение на българите на остров Крит“ [24] | учебно заведение | ул. Йониас №11 | Ханя, Крит | 2017 | bac.gr | |
Българско неделно училище „Анастасия Димитрова“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] | учебно заведение | ул. Микрасиатон №8 | Ретимно, Крит | 2017 | bac.gr | |
Българско неделно училище „Гина Кунева“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] | учебно заведение | ул. Оплархигос Лакарда №18 | Йерапетра, Крит | 2017 | bac.gr | |
Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“[24] | учебно заведение | Plateia Aigyptou 1B | Атина | 2004 | ||
Българско неделно училище към Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“[24] | учебно заведение | Plateia Ipodromiu 7 | Солун | 2008 | ||
Българско неделно училище „Васил Левски“[24] | учебно заведение | Дедеагач | 2013 | |||
Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“[24] | учебно заведение | ул. „Аверов“ № 11 | Атина | 2009 | schoolbg.eu | |
Второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24] | учебно заведение | село Герани (окръг Ханя) | ||||
Българско неделно училище „Захари Стоянов“[24] | учебно заведение | ул. „Коринту“ № 313 – 315 | Патра | 2011 | ||
Български православен храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“[24] | църковна община | 13561 Papaflesa Str. N:35 | Атина | 2008 | ||
Зографски манастир[24] | църковна община | Света гора | 919 | |||
Вестник „България днес“[24] | печатна медия | Атина | ||||
Вестник „Български глас“[24] | печатна медия | Pondou 26 | Атина | 1998 | bgglas.com Архив на оригинала от 2017-05-16 в Wayback Machine. | |
Вестник „Български новини“[24] | печатна медия | Pandoras 1 | Атина | 1999 | newsbg.eu | |
Вестник „Контакти“[24] | печатна медия | ул. „Аг. Константину“ 4 | Атина | 2000 |
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б www.ethnologue.com
- ↑ GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009
- ↑ www.britannica.com
- ↑ UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010
- ↑ Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
- ↑ NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
- ↑ abstract from page 125
- ↑ 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
- ↑ www.hri.org
- ↑ ww.hri.org
- ↑ ww.hri.org
- ↑ GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009
- ↑ www.britannica.com
- ↑ UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010
- ↑ Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
- ↑ NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
- ↑ abstract from page 125
- ↑ 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
- ↑ www.hri.org
- ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
- ↑ Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4
- ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
- ↑ Проф. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК“ В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Организации на българите в Гърция според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 20 ноември 2018.