Българите в Италия са 49 518 души по данни на Националния статистически институт на Италия (ISTAT) към 1 януари 2023 г.[1][2] Това ги поставя на 7-о място по численост сред представителите на европейските страни и на трето място сред държавите-членки на ЕС след Румъния и Полша.[2] По неофициални данни обаче те наброяват около 90 хил. души.[3]

Българи в Италия
Места и численост
Общ брой49 518
Милано~ 1263, Tutt'Italia.it
Торино~ 440, Tutt'Italia.it
Говорими езицибългарски, италиански
ВероизповеданияХристиянство

История редактиране

Прабългарите в Италия редактиране

Сведения за българско население в земите на днешна Италия има още през 662 г. Основната миграция на прабългари е водена от Алцек – прабългарски вожд, който първоначално е част от Аварския хаганат, преди да смени лоялността си и да се присъедини към лангобардите. Алцек и хората му пристигат в Равенския екзархат, където кралят на лангобардите Гримоалд I ги кани да се установят в Херцогство Беневенто при сина му Ромуалд I. Споменава се също, че българи са живеели по тези земи много векове преди това[4][5][6] Според Gesta Dagoberti I regis Francorum прабългарите на Алцек се заселват в сегашните общини Изерния, Бояно и Сепино, а Алцек получава феодалната титла гасталд.[7][8][9]

Не е сигурно дали този Алцек може да бъде идентифициран с друг български господар – Алциок. Според Хроника на Фредегар Алциок напуска Аварския хаганат през 631-632 г. Алциок се установява в Бавария с 9000 българи под управлението на франкския крал Дагоберт I. Известно е, че Алциок се е придвижил във венецианската марка със своите 700 останали мъже, след като Дагоберт е избил повечето от хората му.

Павел Дякон в своята Historia gentis Langobardorum (787 г.) пише, че българите все още са обитавали областта и че дори и да са говорели „латински", „не са изоставили използването на собствения си език".[10] В по-късни времена българите от Молизе явно са били напълно асимилирани.

Погребения от номадски характер от степите и конски погребения, датирани от втората половина на 8 век сл. н. е., свидетелстват за присъствието на прабългари в областите Молизе и Кампания.[11] Топоними, съдържащи корена bulgar и фамилни имена като Булгари и Ди Булгари продължават да се появяват в средновековни документи, свързани с Италианския полуостров.

Обучение на Българския католически клир редактиране

Започвайки от XVII век десетки български момчета от 12-годишна възраст до ръкополагането им за свещници (на възраст 22 – 23 години) учат богословски науки в различни семинарии, колежи и школи на католически ордени в Италия и живеят в манастирите около тях. След тяхното свещеническо ръкополагане те се завръщат в България или са изпращани като мисионери в други страни. Единици достигат до средите на висшето духовенство във Ватикана.

Благодарение на застъпничество на първите български католически епископи Петър Солинат и Илия Маринов много будни момчета от Чипровци и павликянски села от Дунав до Пловдив през XVII век получават образованието си в Илирийския колеж в Лорето и в Климентовия колеж в Рим. 6-годишни стипендии са отпускани за целта.[12]

Известни българи, учили в колежите през XVII век, са католическите епископи, останали в нашата история – Филип Станиславов, Петър Парчевич и Петър Богдан. По-късно там учат Кръстьо Пейкич и Павел Гайдаджийски. Историците са на мнение, че Петър Богдан е първият дипломиран българин с висше образование, а Павел Гайдаджийски – един от най-образованите българи през ХVІІІ век.

Възпитаници на „Конгрегацията за пропаганда на вярата“ в Рим през XIX век са павликянските книжовници Яко Яковски и Петър Арабаджийски.

В началото на XX век в Грегорианския университет в Рим следва отец д-р Дамян Гюлов. По-късно дисертации там защитават Купен Михайлов, Гаврил Беловеждов и др. След разпадане на Османската империя католическите образователни институции в Цариград, Измир и Одрин са затворени; обучението на българския католически клир е пренесено в Италия. През 1926 г. епископ Симеон Коков става първия българин защитил докторат в престижния Папски източен институт (Pontificio Istituto Orientale) в Рим. Там също учат епископите Евгений Босилков, Георги Йовчев, Христо Пройков, свещениците Фортунат Бакалски, Максимилиян Балабански, Камен Вичев, Йосиф Кривчев, Венко Плачков и историците Емил Димитров, Светлозар Елдъров. През 30-40-те години на XX век в „Латинския колеж“ в Асизи и в Папския богословски факултет „Серафикум“ в Рим се обучават десетки българи, някои от които не могат да се завърнат по-късно в родината си поради смяната на политическия режим. Монсеньор Георги Елдъров и професор Йосиф Гагов заемат отговорни постове във Ватикана и ръководят българската секиция на Радио „Ватикана“. Отец Владимир Пенев е автор на някои от папските гербове.

През 50-те години на XX век отец Йосиф Гагов, живеещ в манастир край Рим, пътува често до местата, където са настанявани българи, бягащи от режима на тоталитаризма в България, в околностите на Рим, край Неапол и Триест. Той не жали сили и собствени средства да помага на всеки сънародник; наричан е „Странджата в расо“. Създава печатница с кирилица и започва издаването на списание „Емигрантски вести“.

След посещението на Петър Младенов при папа Йоан Павел II през декември 1978 г. на някои от католическите свещеници в България е разрешено да продължат образованието си в Рим.[12]

През XVII век българите католици често посещават Рим в опитите си да договорят папската подкрепа за българско въстание срещу Османската империя. Известни религиозни и политически лидери като Петър Богдан и Петър Парчевич прекарват известно време в града. Първата книга, отпечатана на новобългарски език – Абагар, е съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама.

Настояще редактиране

Имиграцията на български граждани в Италия се увеличава през 1990-те години след края на социалистическия режим в България. С влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. българите като граждани на ЕС имат свобода на придвижване и установяване в Италия.

По данни на Националния статистически институт на Италия (ISTAT) българите в Италия са 49 518 души по данни на към 1 януари 2023 г.[1][2] Това ги поставя на 7-о място по численост сред представителите на европейските страни и на трето място сред държавите-членки на ЕС.[2] Най-голямо присъствие те имат в регионите Ломбардия (8406 души), Кампания (6252 души) и Лацио (6042 души), а най-малко – във Вале д'Аоста (32 души).[13]

Италианските градове, в които има най-много български граждани към 1 януари 2023 г., са:[13]

Култура редактиране

Дружества[14][15] редактиране

  • Асоциация „България-Италия“ – Виченца (от 2001)[16]
  • Българо-италианска асоциация за култура „Пенчо Славейков“ – Комо (от 2000)[17]
  • Асоциация за българска култура - Милано (от 2014),[18] с филиали във Верона и Перуджа (от 2018)
  • Културна асоциация „България“ – Рим[19]
  • Българо-италианска културна асоциация „Феникс“ – Рим (от 2005)
  • Културна асоциация „Артемидия“ - Рим (от 2007)[20]
  • Италиано-българска асоциация в Абруцо (AIBIA)[21]

Културни формации редактиране

Фолклорни и хорови състави редактиране

  • Българска роза - фолклорни танци, Анцио [23]
  • Роза дамашена - български танци, Рим[24]
  • Фолклорна формация „Бяла роза“ и хор „Бяла роза“ към Асоциация AIBIA – Пескара[21]
  • Фолклорна група „Нашенци“ - Милано[25]

Училища[14][26] редактиране

Медии редактиране

Електронни

  • Интернет издание www.bulgariaoggi.net[39]
  • Информационен сайт www.bulgaria-italia.com (от 2000)[40]
  • българска програма в Радио Ватикана.[41]

Печатни медии

  • вестник „Абагар“ – Рим (от 1991)[42]
  • вестник „България експрес“ – Рим (до 2007)

Църковна община редактиране

  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, разположена в църквата „Св. св. Викентий и Анастасий“ в Рим от 2002 до 2013 г.

Значими личности в Италия редактиране

Творби на български автори, преведени на италиански език редактиране

Художествена литература[43][44] редактиране

  • AA.VV., Antologia del racconto bulgaro. Ass. Bulgaria-Italia, 2016
  • AA.VV., Racconti bulgari. A cura di L. Borriero. Lo Faro, 1982
  • AA.VV., Cose Bulgare. Tredici scrittori raccontano la «Bulgaria». lineabn, 2011
  • AA.VV., Narratori bulgari. A cura di L. Salvini. Istituto per le Relazioni culturali con l‘estero, 1939
  • AA.VV., Novelle bulgare. A cura di E. Damiani. Edi-San, 1946
  • AA.VV., Antologia della poesia bulgara. Ass. Bulgaria-Italia, 2016
  • AA.VV., Antologia della poesia bulgara contemporanea. A cura di E. Damiani. Pironti, 1950
  • AA. VV., Poeti bulgari. A cura di E. Damiani. [Rivista di cultura 6 (1925): 3-4
  • AA.VV., 21 poeti bulgari fucilati. A cura di M. De Micheli. Edizioni Avanti!, 1960
  • AA. VV., Antologia della lirica bulgara. Volume I. Edizioni di Cultura A.I.B.,1960
  • AA. VV., Antologia della lirica bulgara. Volume II. Edizioni di Cultura A.I.B.,1960.
  • Aleko Konstantinov, Baj Ganjo. Racconti inverosimili di un bulgaro contemporaneo. Bulzoni, 1978
  • Aleksandаr Hagihristov, La nuora. A cura di L. Salvini. Edizioni di Cultura A.I.B., 1957
  • Angel Wagenstein, Shanghai addio. Baldini Castoldi Dalai, 2008
  • Angel Wagenstein, I Cinque libri di Isacco Blumenfeld. Baldini Castoldi Dalai, 2009
  • Angel Wagenstein, Abbiamo l'ubriacone. Baldini Castoldi Dalai, 2011
  • Anna M. Petrova-Ghiuselev, Fiori e spine di via Egnatia. Tracce, 2011
  • Alek Popov, Missione Londra. Voland, 2008
  • Alek Popov, Mitologia del tempo che cambia. Duepunti, 2010
  • Alek Popov, I cani volano basso. Keller Editore, 2013
  • Anton Doncev, Manol e i suoi cento fratelli. Longanesi, 1973
  • Anton Doncev, Lo strano cavaliere del libro sacro. Besa, 2001
  • Atanas Dalcěv, Poesie e pensieri. Bulzoni, 1980
  • Bojidar Bijilov, Lapazio. Bulzoni, 1980
  • Damian Damianov, Prima che venga l'autunno. Liriche. Bulzoni, 1985
  • Dimco Debeljanov, La leggenda della principessa traviata e altre poesie. Bulzoni, 1983
  • Elin Pelin, Io... Tu... Lui... Sandron, 1945
  • Elin Pelin, Sotto la pergola del monastero. Editoriale Sette, 1985
  • Elin Pelin, Racconti. Bulzoni, 1985
  • Elisaveta Bargriana, Poesie. Quaderni dell’Associazione Internazionale di Poesia, 1966
  • Emilijan Stanev, Lazzaro e Gesù e altre storie. Voland, 1987
  • Emilijan Stanev, Il ladro di pesche. Voland, 1995
  • Fanny Popova Mutafova, La moglie del mio amico e altri racconti. G. Carabba, 1934
  • Georgi Danailov, La casa alla fine del mondo. Beit, 2011
  • Georgi Gospodinov, Romanzo naturale. Voland, 2007
  • Georgi Gospodinov, ...e altre storie. Voland, 2008
  • Georgi Gospodinov, Fisica della melancolia. Voland, 2013
  • Georgi Gospodinov, E tutto divenne luna. Voland, 2018
  • Georgi Gospodinov, Tutti i nostri corpi. Storie superbrevi. Voland, 2020
  • Georgi Gospodinov, Cronorifugio. Voland, 2021
  • Georgi Gospodinov, Lettere a Gaustìn e altre poesie. Voland, 2022
  • Georgi Karaslavov, La nuora di Jurtalan. Nuova versione sulla terza edizione bulgara a cura di L. Salvini. Edizioni di Cultura A.I.B., Roma 1959
  • Guergana Radeva, Rosa canina. Essenze e spine dell'eros. Progetto Cultura, 2014
  • Hristo Botev, Tutte le poesie. A cura di M. De Micheli. Schwarz, 1958
  • Hristo Botev, Liriche e brani scelti. Edizioni di Cultura A.I.B., [s.a.].
  • Hristo Smirnenski, Si faccia giorno. Bulzoni, 1980
  • Ilija Trojanow, Il collezionista di mondi. Ponte alle Grazie, 2007
  • Ilija Trojanow, Dopo la fuga. EDT, 2018
  • Ivan Vasov, Cuore bulgaro. Novelle scelte. Anonima Romana Editoriale 1925
  • Ivan Vazov, Sotto il giogo. Editori Riuniti, 1960
  • Jordan Jovkov, Scibil. Antologia. A cura di L. Salvini. Istituto Superiore Orientale, 1937
  • Jovkov Jordan, Il podere alla frontiera. Edizioni di Cultura A.I.B., 1957.
  • Jordan Radichkov, I racconti di Čerkazki. Marietti, 1983
  • Jordan Radichkov, L’uovo di gennaio. A cura di D. Manera. Marietti, 1990
  • Jordan Radichkov, Il verbljud e altre cronache di Cerkazki. Argo, 1994
  • Jordan Radichkov, Gente, gazze, cavalli. Voland, 1999
  • Jordan Radichkov, Noi passerotti. Voland, 2000
  • Jordan Radichkov, Bisce. Voland, 2000
  • Jordan Radichkov, L'anatra da richiamo. Voland, 2002
  • Kalina Muhova, Il balcone. Tunué, 2019
  • Kapka Kassabova, Confine. Viaggio al termine dell'Europa. EDT, 2019
  • Kapka Kassabova, Il lago. Ritorno nei Balcani in pace e in guerra. Crocetti, 2022
  • Konstantin Pavlov, Cavalli indomati. Ediz. bilingue, Valigie Rosse, 2022
  • Ljubomir Levcev, Sentiero di stelle. Poema dai molti richiami. Bulzoni, 1976
  • Ljubomir Levcev, Saluto al fuoco. Bulzoni, 1979
  • Ljubomir Levcev, I passi dell'ombra. Bompiani, 2021
  • Ludmil Stoianov, Colera. Edizioni Paoline, 1962
  • Miroslav Penkov, A est dell'Occidente. Neri Pozza, 2012
  • Nikola Vapzarov, Poesie e materiali. A cura di L. Mancino. Quattrocittà, 1981
  • Nikolaj Kancěv, Quanto un granello di senape, Ed. Sette, 1986
  • Nikolai Petev, Il faro, il suo guardiano e il vento. Spirali, 2009
  • Nikolaj Rajnov, Il diavolo creatore. A cura di D. Di Sora. Biblioteca del Vascello, 1991
  • Pencho Slavejkov, Poesie. New Press, 1990
  • P.K. Javorov, Dietro l'ombra delle nuvole. Liriche, Fotocomposizione De Petrillo, 1980
  • Roumen Ivantchev, Alberino. Gruppo Albatros Il Filo, 2019
  • Stanislav Stratiev, Beeeeeeehhhh!! Commedia. Bulzoni, 1981
  • Stefan Kostov, L’onorevole Golemanov. Versione dall’originale. Libero adattamento e prefazione a cura di L. Salvini. Maia, 1957
  • Victor Baruch, La Poetessa diffamata. Besa, 2008
  • Vili Dimitrova, Voglio sussurrarti all'orecchio. Corponove, 2000
  • Vili Dimitrova, La famiglia allegra. Corponove, 2004
  • Vladimir Levchev, Amore in piazza. Terra d'Ulivi, 2016
  • Zdravka Evtimova, Sinfonia. Controluce (Nardò), 2015
  • Zdravka Evtimova, Lo stesso fiume. Controluce (Nardò), 2017
  • Zdravka Evtimova, La donna che mangiava poesie. Besa, 2019
  • Zdravka Evtimova, La città della gioia e della pace. Besa muci, 2021

Специализирана литература редактиране

  • Alexi Bekiarov, Sulle tracce di Pencio Slavejkov in Italia. New Press, 1984
  • Assen Marchevski, Misteri italo-bulgari. Stango, 2002
  • Daria Karapetkova, La letteratura italiana in Bulgaria. Traduzioni, mode, censura. Carocci, 2016
  • Ilija Trojanov, L'uomo superfluo. Saggio sulla dignità dell'uomo nell'età del capitalismo avanzato. Nutrimenti, 2014
  • Ivanicka Georgeva, Mitologia popolare bulgara. Bulzoni, 1990
  • Ivan Kulevkov, Senza titolo. A cura di D. Di Sora. Biblioteca del Vascello, 1994
  • Ivan Kulekov, Questa non è ironia. A cura di D. Di Sora. Biblioteca del Vascello, 1994
  • Ivan Kulekov, Senza tempo, senza ordine, senza indirizzo. Voland, 2002
  • Julia Kristeva, Poteri dell'orrore. Saggio sull'abiezione. Spirali/Vel, 1981.
  • Julia Kristeva, Stranieri a noi stessi. Donzelli Editore, 2014
  • Julia Kristeva e Philippe Sollers, Del matrimonio: considerato come arte. Donzelli Editore, 2015
  • Julia Kristeva, La vita, altrove: Autobiografia come un viaggio. Donzelli Editore, 2017
  • Julia Kristeva, Melanie Klein: Il genio femminile. La follia. Donzelli Editore, 2018
  • Julia Kristeva, Simone de Beauvoir: La rivoluzione del femminile. Donzelli Editore, 2018
  • Julia Kristeva, Colette: Il genio femminile. Le parole. O barra O, 2015; Donzelli Editore, 2018
  • Julia Kristeva, Hannah Arendt: Il genio femminile. Le parole. Donzelli Editore, 2018
  • Julia Kristeva, C'è dell'altro. Vita e pensiero, 2019
  • Julia Kristeva, Dostoevskij: Lo scrittore della mia vita. Donzelli Editore, 2020
  • Julia Kristeva, Il demone di Dostoevskij: Il sesso, la morte, il linguaggio. Donzelli Editore, 2022
  • Kristina I. Petrova. La Bulgaria e l'Islam. Il pluralismo imperfetto dell'ordinamento bulgaro. Bononia University Press, 2015
  • Pantalej Zarev, Panorama della letteratura bulgara. Bulzoni, 1983
  • Tzvetan Todorov, La vita comune. Pratiche, 1995
  • Tzvetan Todorov, L'uomo spaesato. I percorsi dell'appartenenza. Donzelli Editore, 1997
  • Tzvetan Todorov, Fragile felicità. SE, 2002
  • Tzvetan Todorov, Noi e l'altro. Interviste. Datanews, 2007
  • Tzvetan Todorov, La paura dei Barbari. Oltre lo scontro delle civiltà. Garzanti, 2010
  • Tzvetan Todorov, La bellezza salverà il mondo. Garzanti, 2010
  • Tzvetan Todorov, Gli altri vivono in noi, e noi viviamo in loro: Saggi 1983 - 2008. Garzanti, 2011
  • Tzvetan Todorov, Di fronte all'estremo. Garzanti, 2011
  • Tzvetan Todorov, I nemici intimi della democrazia. Garzanti, 2012
  • Tzvetan Todorov, Goya. Garzanti, 2013
  • Tzvetan Todorov, La conquista dell'America. Il problema dell'«altro». Einaudi, 2014
  • Tzvetan Todorov, Lo spirito dell'illuminismo. Garzanti, 2015
  • Tzvetan Todorov, La letteratura in pericolo. Garzanti, 2015
  • Tzvetan Todorov, Memoria del Male, tentazione del Bene. Garzanti, 2015
  • Tzvetan Todorov, L'identità europea. Garzanti, 2019
  • Tzvetan Todorov, I libri e la vita. Garzanti, 2019

Публикации за България и българите на италиански език редактиране

  • AA.VV., Gli altri Futurismi. Futurismi e movimenti d'avanguardia in Russia, Polonia, Cecoslovacchia, Bulgaria e Romania. Atti del convegno internazionale (Pisa, giugno 2009), Plus, 2011
  • AA. VV. Saggi di letteratura bulgara antica. Inquadramento storico e versioni. A cura di A. Cronia. Istituto per l’Europa Orientale, 1936.
  • Canti popolari bulgari. Scelti e tradotti da L. Salvini con prefazione di E. Damiani. Anonima Romana Editoriale, 1930
  • Andrea Ripamonti, Bulgaria: Cronache di un Erasmus nella periferia d'Europa. 2017
  • Anna Vlaevska-Stantcheva, K. Stantchev, ‘Bulgaro’ > ‘Castro Bulgaro’ > ‘Borgo Vercelli’ e la questione della presenza dei protobulgari nell’Italia altomedievale, In: V. Dolcetti Corazza (a cura di), Vercelli tra Oriente ed Occidente, tra tarda Antichità e Medioevo. Torino, Ed. dell’Orso, 1998, с. 117 – 158
  • Anna Vlaevska, Storia di un problema storiografico: a proposito delle orme (proto)bulgare in Italia tra leggenda e memoria storica, в: I Balcani, la Bulgaria e l'Italia durante la Guerra fredda, études Balkaniques, LII/4, Sofia 2016, с. 722-771, онлайн
  • Anna Vlaevska, I Bulgari nell'Italia medievale tra la leggenda e la memoria storica, 2016. онлайн
  • D. Olivieri, Ancora sui derivati e presunti del nome Bulgarus, в: Lingua nostra, 21, 1960, N 4, с. 122.
  • Dimitar Mantov, La cucina bulgara. MAI 2006.
  • Eduardo Mendicutti, I fidanzati bulgari. Voland, 2005
  • Enrico Testa, Bulgaro. Storia di una parola malfamata, Il Mulino, 2019
  • Francesco Bigazzi, Attentato al papa Vojtila: La pista bulgara. Licosia, 2023
  • G. Palmieri, Vincenzo D’Amico: un erudito fra i Bulgari di Altzek, Jelsi e il Molise, In: G. Palmieri A. Santoriello (a cura di), Jelsi. Storia e tradizioni di una comunità, Foggia, Edizioni Enne, 2005, с. 83 – 112.
  • Georges Castellan, Marie Vrinat-Nikolov, e al. Storia della Bulgaria. Nel paese delle rose. Argo, 2012
  • Gian Marco Moisé, Capire i Balcani orientali. Bulgaria, Romania, Moldova: dal 1989 ai giorni nostri. Bottega Errante Edizioni, 2023
  • Giuseppe Dell'Agata, Rumyana Pashalijska, L'eroica impresa culturale di Pencio Slavejkov, Arpanet, 2007
  • Guiuseppe Dell'Agata, La bulgartica in Italia: bilancio di un decenio, in Europa Orientalis (4), 1985, oнлайн
  • G. D. Serra, Contributo alla storia dei derivati di Burgus: Borgare, Borgaria, Borgoro, Filologia romanza (Torino), 5, 1958, fasc. 1, N 17, с. 1 – 48 = G. D. Serra, Lineamenti di una storia linguistica dell’Italia medioevale, Libreria editrice R. Liguori, Napoli, 1965, vol. III, с. 93 – 140.
  • G. M. Tufarulo, Letteratura popolare bulgara: canti e folklore tra tradizioni e storia, in "Poeti e scrittori allo specchio", Ed. La Ginestra, 1986, vol. 1
  • I. Dujcev. Italia e Bulgaria attraverso i secoli, In: Genova e la Bulgaria nel Medioevo. Atti delle «Giornate bulgare a Genova (28 – 30 ottobre 1981)», Genova, 1984, [Collana storica di fonti e studi diretta da Geo Pistarino, 42], с. 43 – 52.
  • Ivan Petkanov, Orme bulgare in Italia ed in Occidente, Rivista di cultura (Roma), 3, 1941, N 2, с. 95- 102
  • Ivan Petkanov, Bulgar(us) e suknja nelle parlate italiane e neolatine, в: Ricerche slavistiche (Roma), vol. III, 1954, с. 43 – 50
  • Ivan Petkanov, Bulgarus nell’onomastica e nella toponomastica italiana, in: Lingua nostra, 21, 1960, N 1, с. 17 – 20.
  • Ivan Petkanov, Di nuovo su Bulgarus, in: Lingua nostra, 22, 1963, N 3, с. 93.
  • Lavinia Picchio Borriero, La letteratura bulgara, Sansoni Accademia, 1969
  • L. Vaccario, Storia religiosa di Serbia e Bulgaria. Centro Ambrosiano, 2008
  • M. Rosario Chirico, Una migrazione silenziosa. Rom bulgari in Italia. Tau, 2015
  • Maria Teresa Savieri, La principessa dei libri. Giovanna di Savoia, moglie dello zar Boris III e zarina di Bulgaria. LuoghInteriori, 2022
  • N. Conte – Miltenovа, I Bulgari di Gallo Matese (Protobulgari e Bulgari nella storia dell’Italia meridionale), Edizioni Passaporto 2000 Roma
  • P. Natellа. Bulgari fra noi. Il Meridione medievale fra Longobardi e Bulgari. Stanziamento ed estinzione di una etnia fra VII e XV secolo, Salternum. Semestrale di Informazione storica, cultirale e archeologica a cura del Gruppo Archeologico salernitano, 13, 2009, N 22 – 23 [Quaderni, N 1], Arci Postiglione, Salerno, 2009, с. 5- 69.
  • R. Pavoni, Il toponimo Bulgaro: un problema ancora aperto, In: Genova e la Bulgaria nel Medioevo, Atti delle «Giornate bulgare a Genova (28 – 30 ottobre 1981)», Genova, 1984, [Collana storica di fonti e studi diretta da Geo Pistarino, 42], pp. 89 – 95.
  • Tatiana Lekova, La bulgaristica nei settant'anni di storia di ricerche slavistiche, in Ricerche slavistiche: Settant'anni di storia (a cura di Monika Wozniak e Luca Vaglio), La Sapienza, с. 259-289, онлайн
  • Tomaso Invernizzi, Viaggio in Bulgaria. Youcaprint, 2021
  • V. Spassova, Un aspetto della lirica di D. Debeljanov: il sogno come speranza, in Studi in onore di Ettore Lo Gatto, Roma 1980
  • V. Spassova, Chi è il paggio della 'Principessa traviata'. Alcune osservazioni sulla poesia di Debeljanov, "Annali. Istituto Orientale Napoli", N.S. 1 (1983).
  • Vincenzo D’Amico. I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’Era Volgare. Loro speciale difusione nel Sannio, Campobasso, Società tipograica Molisana F.lli Petrucciani, 1933.
  • Vincenzo D’Amico V. I Bulgari stanziati nelle terre d’Italia nell’Alto Medioevo, in: Bulgaria. Rivista di cultura (Roma), 3, 1941, N 1, с. 40 – 50; N 2, с. 80 – 94; N 4, с. 172 – 182 = Vincenzo D’Amico, I Bulgari stanziati nelle terre d’Italia nell’Alto Medioevo (Pagine di cultura bulgara, N 13), 1942-XX
  • Vincenzo D’Amico. Importanza della immigrazione dei Bulgari nell’Italia meridionale al tempo dei Langobardi e dei Bizantini, In: Centro Italiano di studi sull’Alto Medioevo (a cura di), Atti del 3. Congresso internazionale di studi sull’Alto medioevo (Benevento-Montevergine-Salerno-Amali,14 – 18. Ottobre 1956), Spoleto, 1959, с. 369 – 377.

Публикации за българите в Италия редактиране

  • Българи в Италия и италианци в България. Приноси. Демакс, 1997. ISBN 954-479-004-7
  • Анджела Данева, Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878 – 1944). НБУ, 2013. ISBN 9789545357947
  • А. Николов, Alzeco, dux Vulgarum и заселванията на прабългари в Италия, В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова, София, 2013, с. 157 – 169.
  • Борислав Примов, Райнер Сакони като извор за връзките между катари, павликяни и богомили, БАН, 1960
  • Георги Димов, Българите в Южна Италия през Средните векове (от VI – XI век), В: Mediaevalia. Quod deus vult! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова, София, 2013, с. 98 – 119
  • Джузепе дел Агата, Българистични изследвания, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 9789540737003
  • Иван Банковски, Нещо за прабългарите и по-специално за тези, заселили се в Италия през VI и VII векове, [Монако], 1960.
  • K. Данилченко, Българско-славянски местни имена в Италия, Във: Втори международен конгрес по българистика, София, 23 май – 3 юни 1986 г., 5: Диалектология и ономастика. София, Изд. на БАН, 1988, с. 227 – 251
  • Мавро Орбини, Царството на славяните. Дамян Яков, 2012, ISBN 9789545275210
  • Павел Дякон, История на лангобардите. София, Полис, 2011. ISBN 978-954-796-039-8
  • Пенка Данова, България и българите в италианската географска книжнина (XIV-XVI век). Парадигма, 2010. ISBN 9789543261314
  • Райнер Сакони, Изложение на брата Райнер за катарите и бедняците в Лион, в: ЛИБИ, т. IV, София, 1981, онлайн
  • Я. Кавардаков, Булгарите в италианската култура, в: Исторически алманах, 2001, N 7.
  • Я. Кавардаков, Италианските булгари. Истината за преселването на брата на Аспарух-Алцек, в: Исторически алманах, 2009, N 20, с. 16 – 18.

Българистика в Италия редактиране

Българистиката (на итал.: Bulgaristica) е комплексна научна дисциплина, която изследва български обекти и проблеми. Тя е ориентирана главно към хуманитарните науки, които обхващат въпроси на българския език, българската литература, българската история и археология, кирилометодиевистиката, българското изкуство, българската традиционна духовна и материална култура. Като интердисциплинарна област българистиката частично съвпада със славистиката, палеославистиката, византологията и балканистиката.[45] Основоположник на българистиката в Италия е Енрико Дамиани. Известен в тази област е и Джузепе дел Агата.

Италиански университети с изучаване на български език[46][47] редактиране

Източници редактиране

  1. а б ISTAT. Variabile: Cittadini stranieri per paese di cittadinanza, maschi e femmine Italia Periodo: anno 2021 // Посетен на 2024-2-5.
  2. а б в г Cittadini stranieri in Italia - 2023 // Посетен на 2024-2-5.
  3. Близо 90 хиляди българи работят в Италия, все още има трудови измами // Посетен на 2024-2-5.
  4. bgsviat.narod.ru, архив на оригинала от 26 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100626130145/http://bgsviat.narod.ru/bulgarskata_Italia.htm, посетен на 23 февруари 2011 
  5. ziezi.net, архив на оригинала от 11 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110211163325/http://ziezi.net/amico/italia.html, посетен на 23 февруари 2011 
  6. Прабългари на юг от Рим: Селото Челе ди Булгерия е основано в днешна Италия между 5 и 7 век, e-vestnik
  7. Електронно издание "История на България". София, Труд, Сирма. ISBN 954528613X.
  8. Образуване на българската народност. София, Наука и изкуство, "Векове", 1971. OCLC 19966366.
  9. Българите извън България. София, Тангра ТанНакРа. ISBN 954-9942-73-2. с. 261–265, 425.
  10. Historia Langobardorum. Monte Cassino, Italy, 787. Архив на оригинала от 2008-05-17 в Wayback Machine.
  11. I Bulgari di Gallo Matese. Rome, Passaporto Editore.
  12. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  13. а б Bulgari in Italia // Посетен на 2024-2-5.
  14. а б Организации по света // Посетен на 2023-6-12.
  15. Български културни организации в чужбина: Италия // Архивиран от оригинала на 2023-06-11. Посетен на 2023-6-12.
  16. Bulgaria-Italia // Посетен на 2024-2-8.
  17. Associazione Bulgaro-Italiana"Pencho Slavejkov" - Общество"Пенчо Славейков" // Посетен на 2024-2-5.
  18. Associazione per la Cultura Bulgara - Асоциация за Българска Култура // Посетен на 2024-2-5.
  19. АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРИЯ - РИМ, ИТАЛИЯ // Посетен на 2024-2-5.
  20. При българите в Рим // 14 юни 2018. Посетен на 2023-2-5.
  21. а б AIBIA - Associazione Italo Bulgara in Abruzzo // Посетен на 2023-2-5.
  22. Райна Кабаиванска // Посетен на 2023-6-12.
  23. Group by Rosa Damascena - danze bulgare HORO-Danze tradizionali bulgare con "ROSA BULGARA" - Anzio // Посетен на 2023-6-12.
  24. Rosa Damascena - danze bulgare // Посетен на 2023-6-12.
  25. Gruppo folkloristico Nashenzi / Фолклорна група "Нашенци" // Посетен на 2023-6-12.
  26. Списък на българските неделни училища в чужбина // Посетен на 2023-6-12.
  27. Българско училище „Асен и Илия Пейкови” // Посетен на 2023-6-12.
  28. Българско училище „АзБуки“, Рим и Колеферо, Италия // Посетен на 2023-6-12.
  29. Qui Bulgaria // Посетен на 2023-6-12.
  30. Scuola Bulgara Milano // Архивиран от оригинала на 2023-06-12. Посетен на 2023-6-12.
  31. Българско училище Салерно и Тури / Scuola Bulgara Salerno e Turi // Посетен на 2023-6-12.
  32. Българско Неделно училище в Пескара "БулгаринА" // Посетен на 2023-6-12.
  33. Неделно училище "Българче", гр. Неапол, Италия // Посетен на 2023-6-12.
  34. Училище"Българче"Неапол;Scuolabulgara Napoli // Посетен на 2023-6-12.
  35. Асоциация за Българска Култура Неапол , Associazione per la cultura Bulgara // Посетен на 2023-6-12.
  36. Българско неделно училище „Родолюбие“- Неапол // Посетен на 2023-6-12.
  37. БНУ "Капитан Петко Войвода" - Перуджа и Монтепулчано // Посетен на 2023-6-12.
  38. Българско Училище Римини - Итaлия // Посетен на 2023-6-12.
  39. Bulgaria Oggi // Посетен на 2023-6-12.
  40. Bulgaria-Italia // Посетен на 2023-6-12.
  41. Радио Ватикана, Българска програма // Посетен на 2023-6-12.
  42. Католически електронен вестник ABAGAR- A Bulgarian Catholic Magazine // Посетен на 2023'6'12.
  43. Autori bulgari // Посетен на 2023-6-12.
  44. La biblioteca di Bulgaria-Italia // Посетен на 2023-6-12.
  45. Studi bulgari sul sito web dell'Accademia bulgara delle scienze
  46. Corsi di Lingua e Letteratura bulgara // Посетен на 2023-10-20.
  47. Доц. Наталия Няголова от Рим: В Италия има интерес към изучаване на българския език // Посетен на 2024-2-8.
  48. La Bulgaria: Un pontre tra culture // Посетен на 2023-6-12.

Външни препратки редактиране