Българите в Сърбия са 18 543 души според преброяване, проведено през 2011 г.[1] Условно се делят на две общности: шопска (от района на Западните покрайнини и Поморавието) и банатска (в сръбски Банат, Войводина). Броят на определили се като българи в Сърбия през 2002 година е 20 497 души.[3]

Българи в Сърбия

Българи пред паметника на Левски в Босилеград
Места и численост
Общ брой18 543 (2011)[1]
0,26% от общия брой на населението
20 497 (2002) 0,27%
Прираст (2002‐ 2011): - 1954
Средна възраст на малцинството: 50,87 г.
Община Босилеград~ 5839
Община Цариброд~ 5413
Община Враня и град Враня~ 1147
(558 + 589)
Община Сурдулица~ 734
Община Бабушница~ 632
Община Пирот~ 549
Нишавски окръг~ 991
Говорими езицибългарски, сръбски
ВероизповеданияХристиянство
Българи в Сърбия в Общомедия
Етническа карта на Поморавието през 1918 година
Знаме на българите в Сърбия[2]

Разположение редактиране

В Централна Сърбия редактиране

Броят на самоосъзнаващите се за българи в Централна Сърбия е 18 839 души. Най-голям дял българско население живее в общините с българско мнозинство Босилеград и Цариброд - общо 12 873 българи. Част от населението в Източна Сърбия е с български произход, но поради целенасочената политика на сърбизиране вече е изгубило българското си самосъзнание.

Във Войводина редактиране

Броят на българите в Автономна област Войводина е 1658 души. Българи по места (към 2002 г.):

Демографски данни редактиране

Статистически данни за българското население в Сърбия [1]
Година на преброяване
на населението в Сърбия
1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002 2011
Определящи българския като майчин език //[4] 59 166 //[4] 49 942 35 269 25 408 16 459 13 337
Самоопределящи се като българи 59 472 60 146 58 494 53 800 33 455 26 698 20 497 18 543
Българите в Сърбия според възраст и пол [1]
мъже жени
Общо: 10006
  
  
8537
85+ 156
  
  
234
65–84 2657
  
  
2549
50–64 2658
  
  
2108
30–49 2650
  
  
1970
15–29 1143
  
  
965
0-15 742
  
  
711
средна възраст 50,35 г.
  
  
51,48 г.
средно

Култура редактиране

Дружества

Български дружества са: Българско културно дружество в североизточна Сърбия „Зорница“ – с. Велики Ясеновац (от 2004), Българско културно дружество „Трандафер“ - с. Бело блато (от 1999), Гражданско сдружение „Цариброд“ в Ниш, Демократичен съюз на българите „ДСБ“ - Босилеград (от 1990), Демократическа партия на българите „ДПБ“ - Цариброд (от 2007), Дружество за български език, литература и култура - Нови Сад (от 2001), Дружество на българите „Нашинец“ - Босилеград (от 2002), Културно-просветно дружество на банатските българи павликяни „Иваново 1868“ - с. Иваново (от 2001), Матица на българите в Сърбия - Босилеград (от 2003), Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия - Цариброд (от 2003), Партия на българите в Сърбия „ПБС“ - Цариброд (от 2007), Сдружение за сръбско-българско приятелство „Рила“ - Ниш (от 2004), Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия – Цариброд (от 1997), Хуманитарна организация „Солидарност“ – Цариброд (от 1996).

Печатни медии

Български печатни медии са: Вестник „Братство“ - Ниш, Списание „Бюлетин“ – Босилеград (от 1998).

Електронни медии

Български електронни медии са: Монитор – ТВ новини на български език по ТВ „АРТ“ – Ниш (от 2008), Радио Босилеград – Босилеград (от 1997), Радио Ниш с предаване на български език – Ниш, Радио „Цариброд“ към Центъра за култура на община Цариброд, Телевизия „Цариброд“ към Центъра за култура на община Цариброд.

Културни формации

Български културни формации са: Звонски културен център „Дерекул“ – с. Звонци (от 2004), Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“ – Босилеград (от 1999), Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“ – Цариброд (от 1998), Народна библиотека „Детко Петров“ – Цариброд, Народна библиотека „Христо Ботев“ – Босилеград.

Училища

Български училища са: Българско неделно училище – с. Бело Блато (от 2000), Гимназия общ тип – Босилеград, Гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ - Цариброд, Основно училище „Моша Пияде“, с курс по български език - с. Иваново (от 2005), Основно училище „Братство“ - с. Звонци, Основно училище „Георги Димитров“ - Босилеград, Основно училище „Свети Сава“ - с. Божица, Основно училище „Христо Ботев“ – Цариброд.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г СТАНОВНИШТВО.ВЕРОИСПОВЕСТ, МАТЕРЊИ ЈЕЗИК И НАЦИОНАЛНА ПРИПАДНОСТ. Подаци по општинама и градовима (PDF) // stat.gov.rs. Републички завод за статистику, Beograd. ISBN 978-86-6161-038-7, 2013. с. 23. Посетен на 2013-14-20. (на сръбски)
  2. www.crwflags.com
  3. Final results of the census 2002. Population by national or ethnic groups, gender and age groups in the Republic of Serbia, by municipalities (PDF) // Republic Statistical Office, 2002. с. 2. Архивиран от оригинала на 2008-05-28. Посетен на 20 септември 2008.
  4. а б Въпросът за майчин език не е формулирал в запитването в преброяванията на населението в СФРЮ през 1948 и 1961 г.