Българомакедонско благотворително дружество (Русе)
Българомакедонското благотворително дружество е българска организация, основана в Русе с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.[1][2]
| Българомакедонско благотворително дружество | |
 Христо Иванов | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 26 декември 1884 г., Русе, България |
| Закрита | 14 септември 1886 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Русе |
| Езици | български |
| Ръководител | Христо Иванов |
История редактиране
Дружеството е основано в Русе на 26 декември 1884 година с председател Христо Иванов. Дружеството има за цел да подпомага българите в Македония, останала под османска власт след 1878 година. Основано е по инициатива на Българомакедонското благотворително дружество в София.[1] Дружеството приема с малки изменения устава на софийското. В него могат да участват „македонци и тукашни българи“.[1]
В началото на февруари 1885 година обаче революционното течение в дружеството около Никола Живков, Драган Стоянов и Коста Паница довежда до отмяна на някои членове на устава и възприемане на дейности, които ще се вършат „в тайна“.[3] Дружеството започва да подпомага и Никола Живков в издаването на вестник „Македонец“ - първият български вестник, занимаващ се специално с Македонския въпрос.[3] Самото дружество се задължава да поддържа „таен комитет“, който да работи за въстание в Македония.[3]
На 16 март 1885 г. обаче умерените дейци на дружеството отново надделяват и от него са изключени Никола Живков, Драган Стоянов, Коста Паница, подпредседателят Михаил Палашев и секретарят Коста Шавкулов.[4] Уставът е отново променен и дружеството си поставя за задача:
| „ | спомагание на бедни, болни и изпаднали македонци - на членовете нравствено, както и отчасти да спомага на българите в Македония[1][4] | “ |
Председател става отново Христо Иванов. Изключените дейци създават Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“.[3][5]
В дейността на дружеството участват и Драган Валтер, Христо Донев, д-р Димитър Вачов. То се запазва като благотворително, но от началото на юли 1885 г. при засилените съединистки действия в цялата страна, уставът му е променен и е създадена Тайна комисия, която да действа в посока общобългарското единство. Членове на комисията са д-р Вачов, който вече е председател на дружеството, Драган Валтер, капитан Симеон Ванков и Панайот Хитов, който е деен член на ръководството на дружеството.[4]
След Съединението дружеството заедно с опълченското дружество в града започва активно да събира помощи и да организира създаването на опълченски чети за защита на отечеството.[3] На 14 септември 1886 година дружеството престава да съществува.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 296.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 107.
- ↑ а б в г д Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
- ↑ а б в г Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 300.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 37.