Българо-унгарската война от 1202 – 1203 г. е военен конфликт между второто българско царство и унгарското кралство за контрола на на Морава, завършила с успех за българския владетел Калоян.
Българо-унгарска война |
|
![](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/Bulgaria_under_Kaloyan.png/300px-Bulgaria_under_Kaloyan.png) България при цар Калоян (1197 – 1207 г.) |
|
Период | 1202 – 1203 г. |
---|
Място | Срем, Белград, Браничево, Ниш |
---|
Резултат | Българска победа
- Белград, Браничево, Срем и Ниш са присъединени към българската държава
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
Първият значим военен конфликт между второто българско царство и унгарското кралство се случва в периода 1202 – 1203 г. През 1202 г. цар Калоян насочва вниманието си към моравските земи (Белград и Браничево) с претенциите, че те са били част от първото българско царство.[1] След успешните военни действия срещу Византия Калоян завладява двете области и ги присъединява към българската държава. Унгарският владетел Емерих се възползва от новосъздадената ситуация между България и Византия и успява временно да възвърне загубените земи. В крайна сметка, след като Калоян се справя с византийската заплаха, повторно насочва войската си към спорните земи, разбива унгарската войска край река Морава и си възвръща управлението над тези области.[2] Конфликтът е последван от политически и дипломатически действия между двете държави и Рим, докато в крайна сметка България успява да си осигури контрола над Белград, Браничево, Срем и Ниш.
- ↑ Димитров, Христо. Българо-унгарски отношения през Средновековието. София, 1998. с. 110.
- ↑ Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 232-233.