Българска митология

Българската митология е южнославянско разширение на славянската митология, покриващо ареала на разпространение на българската народност.[1] Въпреки че българските митологични представи са част от корпуса на славянската митология, в тях са залегнали и редица местни неславянски елементи, наследени от предславянското население на българските земи - траки, римляни, гърци и др., както и на такива от народи от по-късни преселнически вълни (кумани, печенеги, татари, турци и др.)[2]

Самодива

ЕлементиРедактиране

Митология
Вижте също

В основата на българския фолклор стоят митологичните представи на славянското езичество. След заселването си на Балканите през VI - VII в. славяните се превръщат в доминиращата група население в българските земи. Те асимилират представителите на местното предславянското население, както и тези на прабългарите, които са водещ държавотворен елемент в обособената в края на 7 век Българска държава.

Славянската езическа религия е политеистична. Пантеона на божествата на славяните е структуриран както хоризонтално, така и вертикално (йерархично), като начело стои богът на небето Перун. Други главни богове на славяните са Лада, Волос, Сварог и др. След покръстването езическата религия е изместена от християнството, но редица паганистични елементи продължават да съществуват като възприемат нова същност, съобразена с новата ми отеистична религия. Така например редица християнски светци възприемат същността и символните функции на езическите божества. [3]

Остатъци от славянския паганизъм са митологични образи като самодивите, вампирите, русалките и т.н.

МестаРедактиране

СъществаРедактиране

ПерсонажиРедактиране

СимволиРедактиране

  • Цвете – на живота.

ИзточнициРедактиране

  1. Славянските богове и герои, Мария Гимбутас, Ню Йорк, 1971
  2. Българска митология. Енциклопедична речник, Анани Стойнев, изд. Захарий Стоянов, София, 2006
  3. Езичеството на древните славяни, Борис Рибаков, Москва, 1981