Българска работническа социалдемократическа партия

Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е лява политическа партия. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.

Българска работническа социалдемократическа партия
Ръководител(и)Димитър Благоев
Янко Сакъзов
Основана1894 г.
Разформирована22 март 1903 г.
Предшествана отБСДП
БСДС
Наследена отБРСДП (тесни социалисти)
БРСДП (широки социалисти)
СедалищеСофия, Република България
ВестникРаботнически вестник“, „Ново време“, „Социалист“, „Народ“, „Общо дело“
ИдеологияСоциализъм
Социалдемокрация
Полит. позицияляво-център

На изборите за VIII обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП – Янко Сакъзов и Никола Габровски.

През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.

Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес, парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 г. той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.[1]

Видни дейци

редактиране

Участия в избори

редактиране

Парламентарни

редактиране
година избори гласове % резултат
1894 Народно събрание
2 / 167
1896 Народно събрание N/A N/A N/A
1899 Народно събрание 12 100 3,5%
4 / 169
1901 Народно събрание 14 680 5,0%
2 / 164
1902 Народно събрание 19 250 4,8%
7 / 189
  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 23.

Външни препратки

редактиране