Отваря главното меню

Българска работническа социалдемократическа партия


Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е българска политическа партия. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.

Българска работническа социалдемократическа партия
Основана 1894 г.
Разформирована 22 март 1903 г.
Наследена от БРСДП (тесни социалисти)
БРСДП (широки социалисти)
Идеология социализъм

На изборите за 8 Обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП (Янко Сакъзов и Никола Габровски).

През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.

Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 година той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.[1]

Видни дейциРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 23.

Външни препраткиРедактиране