Свидетелство за управление на МПС

(пренасочване от Българска шофьорска карта)

Свидетелство за управление на МПС в Република България е документ, регламентиран от Закона за движението по пътищата[1], удостоверяващ правото за управление на безрелсово пътно моторно превозно средство (МПС) и/или трамвайна мотриса (категория Ттм).

Представлява ламинирана пластмасова карта с електронен чип с данни за гражданина, носител на картата, подобна на личната карта. Поради това за кратко е наричан неофициално шофьорска карта. Все още, макар и вече неоснователно, масово се нарича също и шофьорска книжка, доколкото в близкото минало документът е наподобявал книжка – изработен от сгънат картон, заедно с вложени допълнителни удостоверения.

Свидетелствата за управление на МПС се издават от органите на Министерството на вътрешните работи, където се води регистрацията и дейността по отчетите за правоспособността на водачите на моторните превозни средства.

Българско свидетелство за право на управление на автомобил, 1938 г.

Изисквания за правоспособност

редактиране

Право за придобиване на правоспособност за управление на МПС имат лицата, които:

  • имат завършено основно образование;
  • са физически годни да управляват превозното средство от съответната категория;
  • са преминали необходимото обучение за водач на съответното МПС и оказване първа долекарска помощ;
  • са успешно издържали изпит за водач на моторно превозно средство;
  • са преминали тест за доказана психологическа годност за категориите С, D1, D, Ттб (тролейбус), Ттм (трамвай).

Минималната възраст за правоспособност и получаване на свидетелство се определя от закона (чл. 153) според категорията на МПС:

  • 16 години за управление на МПС от категория AM и A1;
  • 17 години за управление на МПС от категория B1
  • 18 години за управление на МПС от категориите А2, В, В+Е, С1 и С1E; също колесен трактор от категория Ткт
  • 20 години за управление на МПС от категория С+Е
  • 21 години за управление на МПС от всички останали категории; също трамвайна мотриса от категория Ттм;
  • 24 години за управление на моторно превозно средство от категория А, но 20 години, ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години или 21 години за управление на триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW;

В миналото в България е използвана картонена шофьорска книжка. От 1999 година в България вече се използва ламинирана пластмасова карта.

Директива на ЕС от 2013 г.

редактиране

Заради влизането в сила на нова директива на ЕС от 19 януари 2013 година ще се издава още по-нов образец шофьорска книжка. На челната страна на свидетелството, там където е микрошрифтът, се записва съгласно директивата, че документът е издаден и се изписва на съответния език от държавата, която го издава, какъв е неговият вид.

По-сериозните промени са в категориите за професионални шофьори. Отпада категорията за тролейбуси, преминала към категория „Д“. Лицата с категория „С“ и „Д“ ще подновяват валидността на документа за правоуправление на МПС на всеки 5 години. Всички документи за правоуправление, издадени до 19 януари 2013 година, имат старата валидност 10 години. Тези документи няма да се подменят предсрочно.

Следващата новост в шофьорските книжки ще влезе през 2018 година, когато в целия Европейски съюз ще започнат да се издават свидетелства с чип, в който ще има биометрична информация за притежателя и неговото шофьорско досие. Все още се дискутира дали в чиповете да е записана кръвната група на шофьорите и съгласието за донорство[2].

Документ за самоличност

редактиране

От 1999 година в България шофьорската карта, освен за нуждите на регистрацията и контрола върху автомобилния транспорт, широко се използва и като документ за установяване на самоличността на българския гражданин в страната и чужбина, подобно на български паспорт и лична карта, при най-различни правни и други въпроси. Въпреки това обаче тя не замества напълно останалите документи за самоличност на територията на Република България, които удостоверяват и други данни за лицето. Така например при влизане/напускане на страната се очаква лицето да представи паспорт или приравнен вид документ за самоличност за пътуване зад граница.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране