Отваря главното меню
Ятовата граница – най-важната българска диалектна изоглоса
Карта на застъпниците на голямата носовка (ѫ) - изоглоса на българския език[1].
Фонетични изоглоси
Фонетични изоглоси
Фонетични изоглоси
Фонетични изоглоси
Морфологични изоглоси
Лексикални изоглоси
Лексикални изоглоси
Акцентни изоглоси
Названия на динята
Названия на пъпеша

Българските диалекти (също и български говори или български наречия) са регионалните говорими вариативности на българския език. Българската диалектология като наука, изучаваща българските диалекти, датира от 30-те на XIX век с пионерската работа на Неофит РилскиБолгарска граматика“ (1835). Други известни изследователи в това поле са Марин Дринов, Константин Иречек, Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Стойко Стойков.

Българските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, свързани са на запад със сръбските диалекти, на юг граничат с албанските, гръцки, турски, а на север – с румънските.

Македонските диалекти се класифицират като разновидност (конкретен тип) на българските в старата езиковедска литература [2][3][4][5][6][7], като българските езиковеди и българското езикознание продължават да ги възприемат като такива [8][9]. От втората половина на 20 век много чужди автори възприемат конвенцията за третирането на македонските диалекти в рамките на Република Северна Македония като част от отделен македонски език, следвайки кодификацията на македонския като литературен стандартен език в рамките на Югославска Македония.[10] И все пак някои съвременни лингвисти продължават да третират македонските диалекти като специфично български [11][12][13]. Македонските автори в отговор имат тенденцията да третират всички диалекти, говорени в географския регион на македонската област като македонски (език), включително тези, говорени в границите на Република България и българска Македония.[14] В тази статия македонските говори са отразени като част от/заедно с българските диалекти заради тяхното близко в структурно отношение подобие и заради факта, че много от важните граници – като ятова граница, изоглоса на голяма носовка и т.н., пресичат и двете територии – както на Република България, така и на Република Северна Македония.

Основна изоглоса, разделяща българските диалекти на Източни и Западни, е ятовата граница, която маркира различни изменения на старобългарската форма ят (ѣ), произнасяна или /я, ʲa/ или /е, ɛ/ на изток (бял /бјал/, но множествено число бели) и стриктно като /е, ɛ/ на запад от нея (бел, мн.ч. бели).

Диалектни групиРедактиране

Българските диалекти могат да се разделят на следните диалектни групи и индивидуални диалекти (става дума за териториална и географски класификация на българския абщанд-език), в скоби е посочвано географското разпространение на говорите. Това обаче не може да бъде направено точно, тъй като почти във всички непланински райони местното население е размесено с пришълци от други райони (това размесване е започнало още преди няколко века). Единствено в планинските райони границите между отделните диалекти са по-ясни. Почти навсякъде, където са посочвани имена на градове, трябва да се имат предвид само околностите на съответния град.

Съгласно картата на диалектната делитба на българския език, съставена през 2014 година от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език към Българската академия на науките на територията на българското езиково землище съществуват следните говори:[15][16]

  • Източни български говори
    • Североизточни говори
      • Мизийски (източномизийски говори)
        • Шуменски говор (или Плиско-преславски)
        • Съртски говор
        • Гребенски говор
        • Капански говор
      • Балкански говори
        • Централен балкански говор (или Габровско-ловешко-троянски)
        • Котелско-еленско-дряновски говор
        • Еркечки говор
        • Пирдопски говор
        • Панагюрски говор
        • Тетевенски говор
      • Подбалкански говори
        • Западен подбалкански говор
        • Източен подбалкански (сливенски) говор
    • Югоизточни говори
      • Източнорупски (странджански) говори
        • Странджански говор
        • Факийска група говори
      • Източнорупски (тракийски) говори
        • Ксантийски говор
        • Гюмюрджински говор
        • Димотишки говор
        • Софлийски говор
        • Дедеагачки говор
        • Одрински говор
        • Лозенградски говор
        • Северни тракийски говори
        • Бабаескийски говор
        • Узункьоприйски говор
        • Кешански говор
        • Бунархисарски говор
        • Визенски говор
        • Чаталджански говор
        • Малоазийски говори
      • Среднорупски (родопски) говори
        • Смолянски (централен родопски) говор
        • Широколъшки говор
        • Хвойненски говор (Говор на Ропката)
        • Златоградски говор
        • Павликянски говор
        • Тихомирски говор
        • Девесилски говор
        • Чепински говор
        • Чечки говор
      • Западнорупски говори
        • Солунски говор
        • Драмски говори
        • Серски говори
        • Гоцеделчевски говор
        • Разлошки говор
        • Бабяшки говор
  • Западни български говори
    • Северозападни говори
      • Същински северозападни (западномизийски) говори
        • Белослатинско-плевенски говор
        • Видинско-ломски говор
        • Запандософийски говор
      • Крайни северозападни говори
        • Белоградчишки говор
        • Моравски говори
        • Царибродски говор
        • Брезнишки говор
        • Трънски говор
        • Босилеградски говор
        • Кумановско-кратовски говор
        • Скопско-църногорски говор
        • Тетовски говор
    • Югозападни говори
      • Същински югозападни говори
        • Велешко-прилепско-битолски говор
        • Мариовски говор
        • Неготински говор
        • Щипско-радовишки говор
        • Благоевградски говор
        • Кюстендилски говор
        • Дупнишки говор
        • Самоковски говор
        • Ихтимански говор
        • Източнософийски (елинпелински) говор
        • Ботевградски говор
        • Врачански говор
      • Крайни югозападни говори
        • Гевгелийски говор
        • Кукушко-воденски говор
        • Костурски говор
        • Лерински говор
        • Корчански говор
        • Преспански говор
        • Радожевско-вевчански говор
        • Охридско-стружки говор
        • Дебърско-галичнишки говор
        • Рекански говор
        • Гостиварски говор
    • Други
      • Горански говор (част от крайни северозападни и крайни югозападни)

КласификацииРедактиране

Морфологическата категория определеност/неопределеност е една от типологичните особености на българския език и върху нея има множество научни разработки, отнасящи се до книжовния език, но тя има и голямо значение за изследванията на диалектно равнище. Видът на членния формант при класификацията на говорите и при определянето на тяхната типология е част от основните им характеристики, като в диалектоложката литература се обръща внимание най-вече на произхода и разпространението на различните членни форманти и на типовете системи за членуване.[17]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Кочев, Иван. Български диалектен атлас. София, Българска академия на науките, 2001. ISBN 954-90344-1-0. OCLC 48368312.
  2. Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, стр. 4
  3. Селищев, Афанасий. Избранные труды, Москва 1968
  4. Die Slaven in Griechenland von Max Vasmer. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941. Kap. VI: Allgemeines und sprachliche Stellung der Slaven Griechenlands
  5. K. Sandfeld, Balkanfilologien (København, 1926, MCMXXVI)
  6. Konstantin Josef Jireček (Константин Иречек), Die Balkanvölker und ihre kulturellen und politischen Bestrebungen, Urania, II, Jg. 13, 27. März 1909, стр. 195
  7. Стефан Веркович, „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“; „Топографическо-этнографический очерк Македонии“ (Петербург, 1889)
  8. Стойков, Стойко (2002) [1962]. Българска диалектология. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“. ISBN 9544308466. OCLC 53429452
  9. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.
  10. Friedman, Victor (2001), „Macedonian“, in Garry, Jane; Rubino, Carl, Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the Worlds Major Languages, Past and Present, New York: Holt, стр. 435 – 439
  11. Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340, стр. 116
  12. Brian D. Joseph, When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Ohio State University Press, 2003, стр. 281, ISBN 0814209130
  13. Language profile Macedonian, UCLA International Institute
  14. isp. Большая Советская Энциклопедия, том. 37, Москва 1938, стр. 743 – 744
  15. Интерактивна диалектна карта на българския език
  16. Диалектна делитба на българския еезик
  17. Илияна Гаравалова, Изпадане на окончанието при членуваните форми на съществителните имена в българските говори, сп. „Български език“, 1/2006

БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bulgarian dialects“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.