Български евреи в Израел
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Българските евреи в Израел и техните потомци живеещи в рамките на държавата Израел наброяват около 50 000 души.[1]
История редактиране
Българските евреи започват да се преселват в Близкият изток и да живеят на територията на Палестина, още в началото на миналия век след публикуването на научния труд „Еврейската държава“ на Теодор Херцел, в която авторът призовава всички евреи по Света да се завърнат в „Обетованата земя“. Най-голямата група, тъй наречената Първа Алия (вълна на преселение) е от около 43 961 [2] души, които напускат пределите на България, по времето и след края на Втората Световна война, като се установяват в новосъздадената през 1948 г. еврейска държава – Израел. Основните групи са концентрирани в градовете Тел Авив – Яфо, Бат-Ям, Ришон ле–Цион, Лод, Хайфа, Ейлат и др.
Брой редактиране
Към началото на 2010 г., не съществува точна статистика за числеността на българската еврейска общност в Израел.
По градове редактиране
Най-голям брой е съсредоточен в областта Дан, която включва градовете Тел Авив, Яфо, Ришон Ле Цион, Бат Ям, Холон, Рамле и други. Българската еврейска диаспора е съставена от първа и втора алия, техните деца и внуци, родени на територията на Израел.
Град Тел – Авив който е разположен в централен Израел, на брега на Средиземно море, се е заселила най-голямата българска еврейска общност в Израел. Яфо е селище, създадено и населено почти изцяло с български евреи. Поради непрекъснато нарастващият брой на преселниците се е превърнал в квартал на Тел-Авив.
Град Йерусалим е свещен за трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям. Определя се като историческа и неделима столица на еврейската държава. Палестинската автономия също претендира за този град. Някои от българските граждани, които работят в Израел и пребивават временно, остават в държавата нелегално, което води до тяхното задържане и депортирането им.
Култура редактиране
„Йехуд олей Булгария“ – Съюз на българските евреи /СБА/ е най-голямата организация на българските евреи в Израел. Създадена е през 1946-47 година, непосредствено след голямата вълна имигранти от България, съгласно сключената спогодба между двете държави. Официално организацията е съдебно регистрирана през 1980 г. Получава субсидии от държавата като сдружение с нестопанска цел. Съюзът поддържа тесни контакти с организацията на евреите в България „Шалом“. Една от главните цели на организацията е подпомагане на новодошлите имигранти за приспособяването им към условията на живот в Израел. Съюзът на българските евреи подпомага развиването на културна дейност. Ежегодно организира концерти, посветени на 24 май – Деня на българската писменост и култура. Под егидата на организацията функционира Клуб на писателите на български, иврит и ладино, „Керен Ор“.
Български културно-информационен център в Израел (БКИЦИ) е създаден от емигранти, пристигнали в Израел през деветдесетте години, натрупал е опит в осъществяването на културни проекти в Израел. БКИЦИ е неправителствена организация, която популяризира българските културни традиции и постижения в Израел. Дейността на центъра е насочена към българските евреи, живеещи в Израел, но и всички останали израелски граждани, желаещи да се запознаят с нови и интересни културни традиции. Работи в пряко сътрудничество с Посолството на Република България в Израел. Центърът има задачата да насърчава развитието и поддържането на културно сътрудничество между България и Израел. Да популяризира българската култура и изкуство чрез организиране, подпомагане на български творци, дейци и изпълнителни живеещи там. Организиране на мероприятия за българската еврейска общност в Израел по повод национални празници, събития и други.
Вестник „Алия. Бг“ е електронно издание на български език, който функционира от 2009 година. Той е плод на частна инициатива на група български еврейски емигранти. Възникнало е от необходимостта на българските евреи в Израел да имат своя медия. Изданието има регионално-информационен характер. Основната му цел е да подпомага интегрирането на българските евреи в Израел, да стимулира комуникацията в българската еврейска общност, да посредничи на българските евреи пред различни институции в Израел и България, да ги запознава с нови закони, нормативни актове, спогодби.
Дружество за приятелство с България което е създадено от българските евреи в Йерусалим. То е активно в контактите си с официалните институции на Израел. Съществуват и други организации, които към момента са с позатихнали функции – „Глобус репортер“ двуезично електронно издание; Българо-израелска търговско промишлена палата; Български културен институт; Дом за възрастни хора, дошли от България „Жак Асеов“.
Българското училище е към Българския културно-информационен център /БКИЦИ/. Учебните занятия се провеждат два пъти седмично по 1 час и 30 минути. Обучават се 19 деца на възраст от 6 до 10 години. През 2009 г., ДАБЧ оказва активна подкрепа за създаването на Българския културно-информационен център в Израел. Направени са дарения от книги и помагала за започване на дейността му. В по-късен период са закупени учебници за българското еврейско училище, което центърът съвместно с българското посолството създава.
Йерусалим и християнството редактиране
С разпространението на християнството, Йерусалим се превръща в притегателен център за поклонение на всички християнски народи. Немският монах Йоан Вюрцбургски, който посещава града между 1160 и 1170 година, пише че в голямата църква, издигната над Божи Гроб „различните народности и езици“ имат свои „параклиси и вътрешни църкви“. В дългия списък от 22 народности, които имат параклиси на Божи Гроб, той поставя българите на второ място след гърците. Тоест българите са първите православни християни от славянския свят, които устройват свой храм в Йерусалим. Руски поклонници и дипломати през ХVІ в. съобщават, че „пред малката църква на гроба Господен стои български престол (олтар) и над него ден и нощ гори кандило”. Събщава се, че до самия Божи Гроб има голяма българска църква, в която се намират гробовете на Никодим и Йосиф Ариматейски. Повече от четири века има българско духовно присъствие в Йерусалим. След ХVІ в. вече няма данни за български храм на Божи Гроб. През 30-те години на ХХ в. Св. Синод на БПЦ създава фонд за построяване на „Български църковно-народен дом при Божий гроб в Йерусалим“. Но през 1950 г. българското правителство изтегля средствата на този фонд. Ние българите сега сме единствения православен народ без свое духовно присъствие в Йерусалим.
Източници редактиране
Литература редактиране
- лекции, д-р Йордан Колев, 2013 г.