Български извор
Български ѝзвор е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.
| Български извор | |
 | |
  Български извор  Български извор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1292 души[1] (15 март 2024 г.) 64,3 души/km² |
| Землище | 20,093 km² |
| Надм. височина | 265 m |
| Пощ. код | 5733 |
| Тел. код | 069032 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 07357 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Български извор Исай Данг (ГЕРБ) |
| Български извор в Общомедия | |
География
редактиранеСело Български извор се намира в Северна България. През селото преминава главният път от София за Варна, а разстоянието до столицата е точно 100 km.
История
редактиранеНякогашното население на селото е изповядвало павликянството, като по-късно е преобърнато в мюсюлманската религия. Днес в селото освен помаци живеят и християни, преселили се след Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
След Руско-турската война от 1878 в селото килиен учител е българският възрожденец Иван (Йото) Лазаревич Кифалов, родом от Тетевен. До 1934 г. селото се нарича Турски извор.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1229 | 100,00 |
| Българи | 1094 | 89,01 |
| Турци | 6 | 0,48 |
| Цигани | 116 | 9,43 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 9 | 0,73 |
Религии
редактиранеОколо 40% от населението изповядва източноправославна религия а останалите 60% се определят като помаци. Към 1893 г. в селото са живели 576 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 1038.[3]
Обществени институции
редактиранеОсновното училище в селото носи името на Апостола на свободата Васил Левски. В селото има читалище, носещо името на Христо Ботев, основано през 1897 г. с действащи самодейни колективи, богата библиотека от 17 800 тома книги и библиотека по програма „Глобални библиотеки“. В селото функционират още православна църква „Св. св. Кирил и Методий“, построена преди 100 години, детска градина с детска ясла. Има полицейско управление, здравна служба и разрушена османска джамия от 1850 г.
Редовни събития
редактиранеДруги
редактиранеВ селото работят дървопререботвателни цехове и месокомбинат (Добревски-1). Има много кафенета, магазини и дискотека („Ерос“). Местният футболен отбор се нарича „Балкан“.
Личности
редактиранеРодени в Български извор
редактиране
Дачо Йотов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[4]
Починали в Български извор
редактиране- Йото Милкоев, български опълченец
- Мирчо Мирянов, български опълченец
Свързани с Български извор
редактиране- Асен Попаврамов, български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов), изселен в с. Български извор от комунистическия режим [5]
Външни препратки
редактиране- Радио и телевизия в Български извор
- Село Български извор - крепост Кичера Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine., сайт Български крепости
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 11.