С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил ГендовБългаран е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.[1]

През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран [2] от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на нюйоркското седмично сп. „Върайъти“ на 50-те най-добри фестивала, които не бива да се пропускат [3].

Историческо развитиеРедактиране

Първа кинопрожекция (1896 - 1897)Редактиране

Счита се, че първата кинопрожекция на територията на България се състои февруари 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Прожекцията включва „движещ се трен“.[4] Пръв изказва това предложение киноведа Александър Александров в своята статия „Началото на киното“, публикувана октомври 1960 във вестник „Народна култура“. Той се позовава на русенския местен вестник „Законност“ от 27 февруари 1897. Първата прожекцият се случва в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжевска“ и написаното за нея е следното:

В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф – апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!

Впоследсвие този факт се повтаря и в останалите изследвания по темата, като публикацията на Любен Георгиев „По въпроса за първите кинопрожекции у нас“ , излязла в списание „Киноизкуство“ през април 1963. През второто десителетие на 20-ти век д-р Петър Кърджилов изказва предположението, че за първи път кинопрожекции са показани месец декември 1896 в София. Кърджилов се позовава на софийския печат от декември 1896. Пресата в столицата отрязява с голям интерес гостуването на професор Мелинсон, в други издания изписван като Мелингсон или Мелензон. Мистериозният чужденец е описан като „професор по физика”, „всемирно-известния професор”, „хипнотизьор”, „знаменития хипнотизатор”. Съобщение във вестник „Мир“ от 11 декември 1896 изказва следното:

Тази вечер известния професор Мелинсон ще даде в кафенето на хотел България голямо представление в 4 действия. Програмата е: хипнотизиране; непостижими сеанзи по спиритизма; вокален концерт от госпожици Мелинсонови, а в заключение на предсталението - кинематограф или жива фотография. Началото е точно в 9 часа вечерта. Вход 2 лева.

Същият г-н Мелинсон през октомври вече е изпълнявал своите спиритични и хипнотизаторски номера в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“. На 8 декември вестик „Народна правда“ публикува следния текст:

Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза. Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.

По предположения на Кърджилов чужденецът твърде вероятно е започнал два-три дена преди това. Точната дата на първата прожекция е трудно да се установи. Заедно с първата прожекция изследователят се натъква на данни за пъврите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени лятото на 1896. Смята се, че англичанина Чарлс Райдър Нобел, който пристига да отрази Илинденско-Преображенското въстание, но няколко дни по-късно, инсцинира няколко сцени на бунт около Рилския манастир. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите.[5]

Зараждане (1903 - 1911)Редактиране

През следващите десетилетия пътуващи кина обикалят страната. Първият българин купил пътуващо кино е Владимир Петков през 1903 г. „Модерен театър“ е първия специално построен театър за излъчване на кинофилми. Неговото отваряне през 1908 г. в София дава начало на развитието на кинематографията в България.[6] Националната кинематография се заражда 1910 г. с производството на хроникално-документални и научно-популярни филми.[7][8] Най-старият запазен български филм е „Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново“ през 1911 г.[9]

Първи филм (1910 – 1915)Редактиране

Комедията Българан е галант е първият български игрален филм. Прожектиран е за първи път на 13 януари 1915 г. и е черно-бял и „ням“. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1 – 2 кадъра от него.

Списък с български игрални филмиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Пълен списък с българските филми – сайт на Националния филмов център на България (Официален сайт на Националния филмов център на България Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.)
  2. Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер
  3. 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат
  4. „Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години“. // DarikNews, 27 февруари 2007. Посетен на 9 май 2022. (на български)
  5. Борисов, Теодор. „Истината за първата кинопрожекция в България“. // Българска история. Посетен на 6 май 2022. (на български)
  6. Янакиев, проф. дизк. Александър. България / Кино. // Васил Гюзелев. „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. 3 (БЪЛ - БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 1155-1163. (на български)
  7. България / 22. Кино. // „Енциклопедия А-Я“. София, БАН, 1974. ISBN 4422/1971. с. 115-116. (на български)
  8. Александров, Александър. Българско кино. // „В света на киното. Илюстриран справочник в три тома“. Т. 1. София, Народна просвета, 1983. с. 100-115. (на български)
  9. Янакиев, Александър. Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново. // „Енциклопедия. Българско кино“. София, Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4. с. 482. (на български)

БиблиографияРедактиране

  • Български игрални филми. Т. 3. Съст. Галина Генчева Атанасова. С., Д-р Иван Богоров, 2008.
  • Пенчо Ковачев. 50 златни български филма. С., Захарий Стоянов, 2009.
  • Александър Грозев. Киното в България. Ч. I (1897 – 1956). Велико Търново, Фабер, 2011.
  • Петър Кърджилов. „Славянска беседа" – първият киносалон в София. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
  • Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)