С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил ГендовБългаран е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.[1]

Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран [2] от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на сп. „Варайъти“ на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат [3].

Историческо развитие на българското киноРедактиране

Общ обзорРедактиране

Първите кинопрожекции в България са се състояли в началото на декември 1896 г. в София, от професор Мелинсон в салона на хотел „Македония“ и кафене „България“. Според вестник „МИР“ са прожектирани „пет хубави картини из живота, предадени много добре от киноматографа“. [4]

Първата кинопрожекция се е състояла през 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, била организирана поредната прожекция в София.[5]

Зараждане на българското кино (1915 – 1947)Редактиране

Комедията Българан е галант е първият български игрален филм. Прожектиран е за първи път на 13 януари 1915 г. и е черно-бял и „ням“. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1 – 2 кадъра от него.

Списък с български игрални филмиРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Български игрални филми. Т. 3. Съст. Галина Генчева Атанасова. С., Д-р Иван Богоров, 2008.
  • Пенчо Ковачев. 50 златни български филма. С., Захарий Стоянов, 2009.
  • Александър Грозев. Киното в България. Ч. I (1897 – 1956). Велико Търново, Фабер, 2011.
  • Петър Кърджилов. „Славянска беседа" – първият киносалон в София. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
  • Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране