Българско овчарско куче

порода кучета

Българското овчарско куче е новосъздадена порода куче. Огромно влияние върху формирането на съвременното българско овчарско куче оказва стремежът към създаване на много едро куче компаньон, подходящо по-скоро за градска среда и изложбен ринг. Няма данни екземпляри от новосъздадената порода да са използвани като традиционно пастирско куче. За основа е използвана старата автохтонна порода овчарско куче на номадите, известна като Каракачанско куче.[1] Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издръжливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества. На нейна основа, след 2001 г. международен FCI съдия Стефан Попов и съратници създават нова порода-съвременното българско овчарско куче. За целта се използват активно едри, масивни екземпляри, дооформяни през последните 20 години чрез хаотично вливане на кръв от сродни породи – средноазиатска овчарка, кавказка овчарка, санбернар, нюфаундленд, московски страж на овчаря дясна ръка и др.

Българско овчарско куче
Българско овчарско куче
Характеристики
Ръстмъжки: 50 – 70 cm
женски: 40 – 60 cm
Тегломъжки: 50 – 80 кг
женски: 40 – 70 кг
Козинагъста и обилна
Цвяткафяво-бял
Живот20 г
Произход
Страна България
Класификация по МФК
Стандарт?
Българско овчарско куче в Общомедия

Българското овчарско куче не фигурира в списъка на Международната федерация по кинология (FCI) нито като самостоятелна порода, нито като вариант на порода. Признато е само от три частни, алтернативни на FCI кучелюбителски организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, Inernational Kennel Union и United Kennel Clubs International.

Стандарт на породата редактиране

Научна, систематична и стопанска класификация редактиране

При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта доколко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в България и други райони на Балканския полуостров. Подобни изследвания не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер. През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази популация, без същите да са сравнени с характеристиките на сродни породи. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт). [2]

Поведение редактиране

Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим приятел на човека в урбанизираните региони на България.

Предназначение на породата редактиране

БОК е порода, създадена на база на кучета използвани за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, охрана на дворове, вили, складове и други охранявани обекти.

Отглеждане редактиране

Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозно, издръжливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на балкона или двор, но в последните 20 години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и на семейството в апартамент.

Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.

Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората, съвместно с които живеят.

Конституция и тип висша дейност редактиране

В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с провисвания в областта на шията.

Глава редактиране

Главата на БОК е типично молосоидна. Черепът е масивен и широк, добре заоблен, окципиталният издатък е слабо изразен. Надочните дъги както и стопът са силно изразени или липсват. Плавен изразен преход от лицева към теменна част. Муцуната е масивна, слабо стесняваща се към носа, тъпа, къса и дълбока, 2/5 от дължината на главата. Носната гъба е добре пигментирана черна или розова според украската. Бърни: средно дебели, плътно прилепнали като горната припокрива долната и увисва под нея. Зъбите са здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга. Ушите са висящи, триъгълни със заоблен връх, големи, покрити с дебели и плътни косми. Очи: фронтално, широко поставени. Латералните/странични/очни ъгли са малко по-ниско от вътрешните/медиални/. Формата е бадемовидна. Цветът е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите е желателно да са плътно прилепнали.

Като цяло Българското овчарско куче е компактно и асиметрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8/10. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10/12.

Шия редактиране

Шията е здрава и широка с провисналости на кожата и образува така наречения „гердан“. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба.

Гръден кош редактиране

Гръдният кош е широк и дълбок. Стегнумът е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добре развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

Гръб, поясница и кръстец редактиране

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

Крупа и опашка редактиране

Кръстецът заедно с тазовите кости образуват широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случаи е извита сърповидно над линията на гърба, но се среща и дълга права.

Предни крайници редактиране

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

Задни крайници редактиране

Бедрата са дълги, широки и силно заоблени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и перманентно пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди, но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите. Често се срещат един или два допълнителни пръста.

Движение редактиране

Движенията на БОК са ирационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и тежък тръс.

Космена покривка редактиране

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите във воларната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Дорзалната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска.

Половият диморфизъм е добре изразен.

Недостатъци редактиране

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Източници редактиране

  1. Mitochondrial diversity of Bulgarian native dogs suggests dual phylogenetic origin, 2018
  2. Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“

Външни препратки редактиране