Уикипедия

Бърни Сандърс

Американски политик

Бърнард „Бърни“ Сандърс (на английски: Bernard „Bernie“ Sanders) е американски политик и младши сенатор от щата Върмонт от 2007 г. Той е кандидат за номинацията на Демократическата партия за президент на САЩ на изборите през 2016 г. и 2020 г.

Бърни Сандърс
Bernie Sanders
Сандърс през 2020 г.
Сандърс през 2020 г.
Сенатор от Върмонт
Мандатот 3 януари 2007 г.
Заемащ поста с
1975 –Патрик Лий
ПредшественикДжим Джефърдс
Лична информация
Роден
Гражданство САЩ
Националностамериканец
Религияюдаизъм
СъпругаДебра Шилинг (1964 – 1966)
Джейн О'Мийра (1988 – понастоящем)
Деца4
Полит. партияСвободен съюз (преди 1979)
Демократическа партия (2015 – 2016)
Независим (1979 – 2015/2016 – понастоящем)
ОбразованиеЧикагски университет
Професияполитик
Подпис
Уебсайтwww.berniesanders.com
Бърни Сандърс в Общомедия

Преди да стане член на Демократическата партия през 2015 г., Сандърс е най-дълго служилият независим в историята на Конгреса на САЩ. От 1981 до 1989 г. е кмет на Бърлингтън – най-големият град във Върмонт, а от 1991 до 2007 г. е независим конгресмен.

Сандърс е роден и отрасъл в Бруклин, Ню Йорк и завършва висше образование в Чикагския унивеситет през 1964 г. Докато е студент, той активно участва в организацията на протести за граждански права от името на Конгреса за расово равенство и на Студетския координационен комитет за ненасилие. През 1970-те води неуспешни политически кампании за губернатор, докато е избран за кмет на Бърлингтън през 1981 година и след това преизбиран три пъти. Той служи 16 години в Камарата на представителите на САЩ преди да бъде избран за член на Сената през 2006 г. и преизбран през 2012 г.

Политическите възгледи на Сандърс са сходни с тези на европейските социалдемократи, особено на тези в Скандинавия. Той е и един от най-изявените критици на американската външна политика и неравенството на доходите в САЩ. Защитава въвеждането на универсално здравеопазване, отпуск по майчинство, безплатни обществени университети и реформа във финансирането на политическите кампании в САЩ. Той защитава конституционно гарантираните граждански свободи и граждански права, критикува расовата дискриминация в системата на наказателното правораздаване, застъпва се за правата на лична неприкосновеност срещу политиката на масово наблюдение, като например програмите за надзор на АНС.

Неговата кампания за номинацията на демократичната партия, стартирала на 30 април 2015 г. печели 22 щатски предварителни избори и 13 милиона гласове. На 12 юли 2016 г. той официално дава подкрепата си за Хилъри Клинтън.

На 19 февруари 2019 г. Сандърс обявява кампанията си за кандидатурата на демократите за президент на САЩ през 2020 година.[1]

Ранни години редактиране

Бърнард Сандърс е роден на 8 септември 1941 г. в Бруклин, Ню Йорк[2][3][4][5]. Баща му е роден в Полша (тогава в Австро-Унгарската провинция Галиция)[6][7] в еврейско семейство и през 1921 г. емигрира в САЩ на 17-годишна възраст[6][7]. Майка му е родена в Ню Йорк на 2 октомври 1912 г[6][7]. Нейните родители са еврейски имигранти от Полша и Русия. Много от роднините им, които остават в Полша, са убити по време на Холокоста.

Сандърс започва да се интересува от политика от ранна възраст[8][9][10][11][12]. Посещава еврейско училище, учи иврит, и играе баскетбол[13][14][15][16]. По-късно завършва средното си образование в гимназията „Джеймс Медисън“, където продължава да се занимава със спорт. Майка му умира през юни 1959 г. на възраст 46 години, а баща му умира три години по-късно на 4 август 1962 г., на възраст 57 години[7].

Бърни Сандърс учи в Бруклинския колеж за една година през 1959 – 1960 г.[17] преди да се прехвърли в Чикагския университет и се дипломира с бакалавърска степен по политически науки през 1964 г[17]. След това става студент в Новото училище за социални изследвания в Ню Йорк[18]. Той сам си дава оценка като посредствен студент, защото класната стая за него е „скучна и без значение“, докато общността му предоставя най-добрите условия за учене[19].

Политическа кариера редактиране

Студентски политически активизъм редактиране

Докато е студент в Чикагския университет, Сандърс се присъединява към Младежката социалистическа лига (младежката организация на социалистическата партия в САЩ) и активно участва в движението за граждански права като организатор на протести от името на Конгреса за расово равенство и на Студетския координационен комитет за ненасилие[20][21][22]. През 1962 г. е сред организаторите на протест срещу сегрегацията в университетските общежития[23][24][25]. През 1963 г. участва в похода към Вашингтон, където Мартин Лутър Кинг произнася известната си реч „Аз имам една мечта“[26][27][25]. През лятото на същата година е арестуван по време на демонстрация против сегрегацията в училищата и глобен 25 долара[28][29].

Освен в движението за граждански права, Бърни Сандърс участва и в няколко антивоенни митинги. Въпреки че е против войната, той никога не критикува тези, които участват във войната във Виетнам и подкрепя ветераните[30][31].

След като завършва колеж, Сандърс се завръща в Ню Йорк, където първоначално работи в различни области, включително като учител, помощник на психиатрите и дърводелец. През 1968 г. се мести в щата Върмонт, защото е „запленен от селския живот“. След пристигането си там работи като дърводелец[20], режисьор и писател [32], като създава и продава радикални филмови ленти и други образователни материали на училищата. Той също така пише и няколко статии за местен алтернативен вестник[33].

Кмет на Бърлингтън (1981 – 1989) редактиране

 
Градският съвет на Бърлингтън, построен през 1928 г.

Бърни Сандърс започва предизборната си политическа кариера през 1971 г. като член на Партията на Свободния Съюз, която възниква по време на антивоенното движение в Народната партия. Той води кампании като кандидат на Свободния съюз за губернатор на Върмонт през 1972 г. и 1976 г. и като кандидат за сенатор през 1972 г. и 1974 г.[34] През 1974 г. в напреварата за сенаторско място, Сандърс завършва на трето място (5901 гласа; 4,1%), зад 33-годишния Патрик Лийхи (70629 гласа; 49,4%) и Дик Малари (66 223 гласа; 46,3%)[35][36].

Това се оказва и зенита на Свободния съюз и по-малко от година след това, през 1977 година, Сандърс го напуска[37]. След това работи като писател и директор на Народното историческо общество[38].

През 1980 г., по съвета на своя близък приятел и политически довереник Ричард Шугърмен, професор по религия в университета на Върмонт, Сандърс се кандидатира за кмет на Бърлингтън. По това време Сандърс е на 39 години. В оспорвани избори успява да победи тогавашния кмет, Пакет, който заема поста си в продължение на 13 години, бивайки преизбран 5 последователни пъти. Сандърс печели с разлика само от 10 гласа[39] и след това е преизбран за кмет през 1983 г. с 53% и 1985 г. с 55%[40]. През 1987 г. печели срещу Пол Лафайет, който е поддържан и от двете партии[41]. По време на мандатите си открито се нарича социалист. Почитател е на Ноам Чомски и през 1985 организира негова лекция в сградата на общината. Балансира бюджета на града и започва мащабни проекти за облагородяването на жилищната му среда. През 1987 е обявен от Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт за един от най-добрите американски кметове, а до днес Бърлингтън е сочен като един от най-добрите градове за живеене в САЩ.

След четири двугодишни мандата, Бърни Сандърс решава да не търси преизбиране през 1989 г. Той изнася политически лекции в Харвардския университет през 1989 г. и в колежа Хамилтън през 1991 г.[42]

Конгресмен (1990 – 2006) редактиране

При избирането му през 1990 за конгресмен Вашингтон Поуст го нарича „първият избран социалист в Конгреса от десетилетия“. По време на мандата му често е в пререкания с колегите си от двете политически партии, като ги обвинява, че работят „за богатите“. Въпреки левите си убеждения, Сандърс е защитник на правото да се носи оръжие и гласува против закон за проверка на миналото при закупуване на пушки и за закон, който освобождава оръжейните компании от отговорност, ако продуктите им се използват в престъпления.

Сандърс е противник на войната в Ирак, но поддържа използването на сила срещу терористи. Гласува против Патриотичния закон и е изявен критик на президента Джордж Уокър Буш и ръководителя на Федералния резерв Алън Грийнспан.

Сенатор (2007 – 2015) редактиране

През 2006 е избран за сенатор от Върмонт след най-скъпата политическа кампания в историята на щата, като побеждава противника си с резултат почти 2:1. През 2012 е преизбран на поста си с резултат 71%. В конгреса е член на комисиите по Бюджет, Околна среда, Енергетика, Здравеопазване и Образование, и на комисията за Ветераните от войните.

Кандидат за президент на САЩ редактиране

На 30 април 2015 обявява намерението си да се кандидатира за президент на САЩ от името на Демократическата партия

Политически възгледи редактиране

Сандърс определя себе си като социалист, демократичен социалист и прогресивист. Привърженик е на Скандинавския модел на социална държава. Други го наричат „newdealer“ [43]

Икономическа политика редактиране

Застъпва се за въвеждане на минимална часова ставка за труда от $15. Противник е на данъчните отстъпки за инвестиционни фондове. Желае да бъде увеличена на 90% ставката на подоходните данъци за най-богатите, като се намалят ставките за средната класа и работниците.

Предлага да бъдат разделени на по-малки, три от четирите банки, които бяха спасени с пари на данъкоплатците по време на финансовата криза през 2007. Противник е на Тихоокеанското споразумение за свободна търговия, за което твърди, че е довело до загуба на работни места в САЩ. Смята, че трябва да се улесни създаването на профсъюзи в САЩ, да се създаде законова рамка за съществуването на кооперативи и да се задължат американските фирми, които са регистирирани в чужбина да плащат корпоративен данък в САЩ, като по този начин са унищожат офшорните зони.

Социална политика редактиране

Сандърс смята, че трябва да се създаде система за ранни грижи и образование на децата още от шестседмична възраст чрез детски градини. Дълги години се застъпва за намаляване на лихвите по студентските заеми и за създаване на безплатни колежи и университети в САЩ. Привържениик е на универсална система на здравеопазване с един платец – правителството, на легализация на абортите и легализация на марихуаната.

Намира глобалното затопляне за сериозен проблем на човечеството. Противник е на ядрената енергетика. Смята, че трябва да се забрани на американски фирми, които са контролирани от чужденци, да финансират политически кампании в САЩ и да се ограничи размера на даренията за политици.

Външна политика редактиране

Според Сандърс израело-палестинският конфликт трябва да се реши, чрез създаване на две отделни държави – арабска и еврейска. Поддържа нормализирането на отношенията на САЩ с Иран и Куба. Противник е на военна интервенция, която да унищожи Ислямска държава.

Семейство и религия редактиране

Бърни Сандърс е женен два пъти. С първата си съпруга нямат деца. Има извънбрачен син Леви Сандърс, роден през 1969. Осиновил е трите деца на втората си съпруга. Има 7 внука от тях и Леви. Сандърс заявява за себе си, че е евреин, но не се интересува от религия. През 1987 записва албум с фолк музика.

Източници редактиране

  1. ↑ www.cbsnews.com
  2. ↑ Horowitz, Jason. Bernie Sanders’s ‘100% Brooklyn’ Roots Are as Unshakable as His Accent // The New York Times. The New York Times Company, 24 юли 2015. Посетен на 18 февруари 2016.
  3. ↑ Bernie Sanders // Jewish Virtual Library. American-Israeli Cooperative Enterprise. Посетен на 18 февруари 2016.
  4. ↑ Bernie Sanders Biography // Biography.com. A&E Television Networks, LLC. Посетен на 18 февруари 2016.
  5. ↑ SANDERS, Bernard (1941 – ) // Biographical Directory of the United States Congress. Office of the Clerk of the United States House of Representatives' Office of History and Preservation and the Office of the Historian of the United States Senate. Посетен на 18 февруари 2016.
  6. ↑ а б в Bernie Sanders' ancestral town in Poland kvells over his Iowa performance // Jewish Telegraphic Agency. 2 февруари 2016. Посетен на 3 февруари 2016.
  7. ↑ а б в г Eli Sanders // Geni.com. Посетен на 23 януари 2016.
  8. ↑ Sathish, Madhuri. Bernie Sanders’ Quote About Hitler Winning An Election Is Powerful. It’s Also Misleading // Bustle. 28 август 2015. Архивиран от оригинала на 21 януари 2016.
  9. ↑ Feldmann, Linda. Bernie Sanders: 'I’m Proud to be Jewish' // The Christian Science Monitor. 11 юни 2015. Посетен на 13 юни 2015.
  10. ↑ Sanders Could Be The First Jewish President, But He Doesn't Like To Talk About It // NPR, 2 ноември 2015.
  11. ↑ Kessler, Glenn. Why you shouldn’t retweet Sanders’s claim that Hitler 'won an election' // The Washington Post. 28 август 2015. Посетен на 26 март 2016.
  12. ↑ Matthews, Dylan. Sanders Gets History Right on Hitler's Rise to Power // Vox via Sen. Bernie Sanders's Official Website, 28 август 2015. Архивиран от оригинала на 2016-03-28. Посетен на 26 март 2016.
  13. ↑ Bump, Philip. The untold story of Bernie Sanders, high school track star // Washington Post. 29 януари 2016. Посетен на 29 януари 2016.
  14. ↑ Felsenthal, Carol. Bernie Sanders Found Socialism at the University of Chicago // Chicago magazine. 4 май 2015. Посетен на 18 юли 2015. He graduated from Brooklyn's P.S. 197 and James Madison High School where he was captain of his high school track team.
  15. ↑ Stone, Kurt F. The Jews of Capitol Hill: A Compendium of Jewish Congressional Members. Lanham, Maryland, Scarecrow Press, 2010. ISBN 9780810857315. OCLC 755001191. с. 483.
  16. ↑ Smith, Nicola. Bernie ropes in British brother for showdown with Clinton // Sunday Times (London), 17 януари 2016. Посетен на 22 януари 2016.
  17. ↑ а б Bernie Sanders Fast Facts // CNN, 20 август 2015. Посетен на 13 октомври 2015.
  18. ↑ Sanders, Bernard. Cuba: the Other Side of the Story // Vermont Freeman. 29 март 1969. Посетен на 10 март 2016.
  19. ↑ Talbot, Margaret. The Populist Prophet, The New Yorker (October 12, 2015).
  20. ↑ а б Kruse, Michael. Bernie Sanders Has a Secret: Vermont, his son and the hungry early years that made him the surging socialist he is today // Politico, 9 юли 2015. Архивиран от оригинала на 2017-08-04. Посетен на 18 юли 2015. After he graduated from James Madison High School in 1959, he went to Brooklyn College for a year before transferring to the University of Chicago, where he joined the Congress of Racial Equality, the Student Nonviolent Coordinating Committee (SNCC), the Student Peace Union, and the Young People's Socialist League.
  21. ↑ Kelly, Amita. 5 Things You Should Know About Bernie Sanders // NPR, 29 април 2015. Посетен на 19 юли 2015.
  22. ↑ Nichols, John. Bernie Sanders Speaks // The Nation. 6 юли 2015. Архивиран от оригинала на 2020-01-18. Посетен на 19 юли 2015.
  23. ↑ Frizell, Sam. The Radical Education of Bernie Sanders // Time. 26 май 2015. Посетен на 10 септември 2015.
  24. ↑ Perlstein, Rick. A political education // The University of Chicago Magazine, January 2015. Посетен на 10 септември 2015.
  25. ↑ а б Craven, Jasper. Can Sanders’ civil rights experience at U. of C. translate on campaign trail? // Chicago Tribune. 26 август 2015. Посетен на 2016-03-28.
  26. ↑ Frizell, Sam. The Radical Education of Bernie Sanders // Time. 26 май 2015. Посетен на 10 септември 2015.
  27. ↑ Perlstein, Rick. A political education // The University of Chicago Magazine, January 2015. Посетен на 10 септември 2015.
  28. ↑ Skiba, Katherine. Arrest photo of young activist Bernie Sanders emerges from Tribune archives // Chicago Tribune. Посетен на 20 февруари 2016.
  29. ↑ Murphy, Tim. Read 21-Year-Old Bernie Sanders' Manifesto on Sexual Freedom // Mother Jones. 26 август 2015. Посетен на 10 септември 2015.
  30. ↑ Vogel, Steve. Bernie Sanders on frontline for veterans // The Washington Post. 14 април 2013. Посетен на 30 септември 2015.
  31. ↑ Parks, Mary Alice. Bernie Sanders Applied for 'Conscientious Objector' Status During Vietnam, Campaign Confirms // ABC News, 31 август 2015. Посетен на 30 септември 2015.
  32. ↑ Bernie Sanders: From hippie migrant to would-be president The Washington Post, April 30, 2015
  33. ↑ Sanders, Bernard. Cuba: the Other Side of the Story // Vermont Freeman. 29 март 1969. Посетен на 10 март 2016.
  34. ↑ Sen. Bernard Sanders (I-Vt.) RollCall.com. Посетен на 19 август 2015.
  35. ↑ "Election Results Search: 1974 Election Results" Архив на оригинала от 2016-02-08 в Wayback Machine., sec.state.vt.us; further: pdf for „1974GEUSSen.xls“. Citation for votes (total for Leahy and percentages calculated from spreadsheet). Посетен на 2 май 2015.
  36. ↑ Nelson, Garrison, "Jim Jeffords: Reluctant Rebel" Section: „1974: Changing the Congressional Guard“, vtdigger.org, September 14, 2014. Citation for other candidate's full names and brief bios. Посетен на 2 май 2015.
  37. ↑ Guma, The People's Republic, pg. 19.
  38. ↑ Arena Profile: Sen. Bernie Sanders. Politico. Посетен на 19 август 2015.
  39. ↑ Guma, The People's Republic, pg. 42.
  40. ↑ Hillinger, Charles. Two Politicians Who Broke Mold in Vermont // Los Angeles Times. 28 април 1985. Посетен на 2 ноември 2015.
  41. ↑ Re-election easy for Socialist mayor // Burlington, Vermont, Spokane Chronicle, 4 март 1987. с. A6.
  42. ↑ WSJ Sanders Profile // The Wall Street Journal. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 януари 2013.
  43. ↑ ((en)) "Noam Chomsky on Clinton vs Sanders" Интервю на Ноам Чомски за Ал-Джазира

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Бърни Сандърс.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernie Sanders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бърни_Сандърс&oldid=12007993“.