Бъфало Спрингфийлд

Бъфало Спрингфийлд (на английски: Buffalo Springfield) е психеделична и фолк рок група от Лос Анджелис, Съединени американски щати.

„Бъфало Спрингфийлд“
Buffalo Springfield in 1966.png
Информация
ОтЛос Анджелис, САЩ
СъздаванеFlag of the United States.svg Лос АнджелисСАЩ
Стилфолк рок
психеделик рок
Активностот 1966 година
Свързани изпълнителиКросби, Стилс, Неш енд Йънг, Манасас, Поко
Уебсайт
ЧленовеРичи Фюрей
Стивън Стилс
Нийл Йънг
Дюи Мартин
Брус Палмър
Джим Месина
Кен Коблън
Джим Фийлдър
„Бъфало Спрингфийлд“ в Общомедия

Бъфало Спрингфийлд е канадско-американска рок група, създадена през 1966 год. в Лос Анджелис, Калифорния от канадските музиканти Нийл Йънг (Neil Young), Брус Палмър (Bruce Palmer) и Дюи Мартин (Dewey Martin) и американските музиканти Стивън Стилс и Ричи Фюрей (Richie Furay). Групата е известна най-вече с песента си „For What It's Worth“. За краткото си съществуване (1966—1968) успява да издаде три албума и няколко сингъла. За тяхната музика е характерна комбининациятя на елементи от американската фолклорната и кънтри музика с британското звучене с психеделични рок влияния. Именно те, заедна с групата The Byrds, определят насоките на ранното развитие на камбинацията между фолк и рок музиката, т. нар. психеделичния рок.

Името на групата Буфало Спрингфийлд е заимствано от известна марка парни валяци, произвеждани от Buffalo-Springfield Roller Company. Групата има характерен, разпознаваем собствен стил.

Бъфало Спрингфийлд се събират в Лос Анджелис през 1966 г. Там Стивън Стилс свири на китара, клавишни и е вокал), Дюи Мартин (Dewey Martin) — свири на барабани и също е вокал, Брус Палмър (Bruce Palmer) — свири на бас китара, Ричи Фюрей (Richie Furay) — на китара и вокал, а Нийл Йънг (Neil Young) — на китара, хармоника, пиано и вокал).[1] през 1966 год. групата подписва договор с Atlantic Records и издава дебютният си сингъл "Nowadays Clancy Can't Even Sing", който веднага става хит в Лос Анджелис.[2] През януари 1967 год. издават протестната си песен "For What It's Worth", която става единственият им хит класиран в топ 10 на САЩ. Тази песен е и нагласен химн на контракултурата в САЩ. Вторият им албум, Buffalo Springfield Again, бележи прогреса им към психеделия и хард рок и включва други добре познати песни като "Bluebird" и "Mr. Soul".

През 1968 год., след няколкократни ареста на членовете на групата, свързани с наркотици и промени на състава, групата се разпада. Техният трети и последен албум, Last Time Around, е съставен и издаден малко след разпадането им. След разпадане на групата, Стивън Стилс сформира супергрупата Crosby, Stills & Nash с участие на Дейвид Кросби от Byrds и Греъм Наш от The Hollies, а през 1969 год. Нийл Йънг започва своята солова кариера. По-късно се присъединява към Стивън Стилс и става част от групата Crosby, Stills, Nash & Young. Ричи Фюрей, заедно с Джим Месина, сформират кънтри-рок групата Poco.[3]

През 1997 год. Бъфало Спрингфийлд са записани в Залата на славата на рокендрола. През 2011 год те се събират отново за еднократно турне.

Историята на основаването на групатаРедактиране

Нийл Йънг и Стивън Стилс се срещат през 1965 г в Онтарио. Тогава Нийл Йънг свири с групата The Squires, от Уинипег, която ръководи от февруари 1963 г. По това време Стивън Стилс е на турне с групата The Company. Групата се разпада в края на това турне. След това Стивън Стилс се премества да живее в Калифорния, където работи като студиен музикант и има серия от неуспешни прослушвания. Тогава звукозаписния продуцент Бари Фридман му споделя, че би имал работа за него само ако успее да сформира нова група. Стивън Стилс кани колегата си от Au Go Go Singers Ричи Фюрей и Кен Кобленц, бивш басист на The Squires да дойдат при него в Калифорния. И двамата се съгласяват. По-късно обаче Кен Кобленц напуска и се присъединява към групата 3's a Crowd.

В началото на 1966 г. Нийл Йънг се запознава в Торонто с Брус Палмър, канадец, който свири на бас китара в групата The Mynah Birds. Имайки нужда от водещ китарист, Брес Палмър кани Нийл Йънг да се присъедини към групата, което Йънг и приема. Тогава The Mynah Birds се подготвят да запишат албум за Motown Records, когато техен певец е Рики Джеймс Матюс (Джеймс Амброуз Джонсън), младши, по-късно известен като Рик Джеймс. След анулирането на звукозаписната договорка, Йънг и Палмър залагат музикалното оборудване на Mynah Birds и купуват катафалка Pontiac от 1953 г. с която зминават за Лос Анджелис. Йънг и Палмър пристигат в Лос Анджелис с надеждата да се срещнат със Стивън Стилс, който, според информацията с която разполагат, живее в града. След седмица търсене по клубове и кафенета, двамата обаче не успяват да открият Стилс. В резултат на това на 6 април 1966 г. Йънг и Палмър решават да напуснат Лос Анджелис и да поемат на север към Сан Франциско. Докато двамата са блокирани от трафика на булевард Сънсет в Лос Анджелис, те са забелязани от Стивън Стилс и Ричи Фюрей, които са се движили по същия булевард, но в обратнота посока. Стилс и Фюрей успяха да обърнат и да настигнат катафалката на Йънг. Тава е и моментът когато музикантите се сабират за основат групата Буфало Спрингфийлд. По препоръка на Джим Диксън, мениджъра на групата The Byrds, към групата са присъединява барабанистът Дюи Мартин, който до тогава свири в гаражната рок група The Standells и с кънтри изпълнители като Patsy Cline и The Dillards.

Ново създадената група дебютира на 11 април 1966 г. в The Troubadour, Западен Холивуд и то пет дни след случайната среща на Sunset Boulevard в Лос Анджелис. Няколко дни по-късно те започват и кратко турне в Калифорния като са подгряваща група на групите The Dillards и The Byrds.

ИзточнициРедактиране

  1. Tony Russell, Encyclopedia of Rock (ISBN: 978-0-517-40865-0), 161
  2. Buffalo Springfield. // The Rock and Roll Hall of Fame and Museum. Архивиран от оригинала на August 29, 2017. Посетен на February 18, 2016.
  3. Bruce Eder. Poco. // Архивиран от оригинала на 2017-04-26. Посетен на 2017-06-03.