Бяла топола
вид растение
Бялата топола (Populus alba), наричана още кавак, е широколистно дърво, високо до около 25 м; младите клонки и пъпките са гъсто овласени, листата са дълги до 12 cm, длановидно насечени до овално-вълновидни, отгоре тъмнозелени, отдолу гъсто овласени и белезникави. Цветовете са разположени двудомно, събрани в реси. Семената са дребни, крушовидни, с власинки. Среща се край реките в ниския и среден планински пояс до 1000 м н.в.
Бяла топола | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Бяла топола в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Медицински свойстваРедактиране
Пъпките на бялата топола имат лечебно въздействие при широк спектър заболявания – ринит, синузит, бъбречни заболявания, ревматизъм, артрит, подагра, белодробни болести, термични изгаряния, незарастващи рани и др. Използват се за приготвяне на чай, мехлеми и тинктури.
ГалерияРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Populus alba (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)