Военновъздушни сили на Русия

(пренасочване от ВВС на Русия)

Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные силы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.

Военновъздушни сили на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Су-30 на ВВС на Русия
Информация
Активна 1992 – понастоящем
Държава  Русия
Преданост Русия
Клон Въздушнокосмически сили
Тип Военновъздушни сили
Роля отбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер 148 000 души[1]
Годишнини 12 август
Битки/войни Първа чеченска война
Война на Дагестан
Източнотиморската криза
Втора чеченска война
Руско-грузинска война
Анексиране на Крим от Русия
Гражданска война в Сирия
Руско нападение над Украйна
Командири
Главнокомандващ Владимир Путин
Командващ ВКС Сергей Суровикин
Командващ ВВС Сергей Дронов
Емблеми
Знаме Flag of the Russian Air Force.svg
Емблема RuAF emblem.png
Кокарда Roundel of Russia.svg
Използвани самолети
Щурмови Су-24, Су-34, Су-25
Бомбардировачи Ту-22М, Ту-95, Ту-160
Изтребители Су-27, Су-30, Су-35, МиГ-29, МиГ-31
Прехващачи Ил-76
Патрулни Ан-30, Ан-72
Разузнавателни Ил-76, Ил-80
Учебни Як-130, L-39, Ту-134
Транспортни Ан-12, Ан-22, Ан-24, Ан-26 и други
Военновъздушни сили на Русия в Общомедия

Военноморските сили имат собствена авиация – Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.

ИсторияРедактиране

След разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.

 
Бомбардировач Ту-95МС и американски Ф-15 около бреговете на Аляска, 2006

През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.

Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия – 60 часа и на армейската авиация – 55 часа.[4]

През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.[7]

През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.[9] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.[10]

През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите – 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.[11]
До края на 2019 г. се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител от 5-о поколение Су-57.[12]

СтруктураРедактиране

Във ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:

  • Авиация
    • Далекобойна
    • Военно-транспортна
    • Фронтова
    • Армейска
  • Зенитно-ракетни войски
  • Радиотехнически войски
  • Специални войски
  1. Части на централно подчинение на командването на ВВС:
132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)
8-а специална авиационна дивизия – Чкаловски
2457-а авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление – Иваново
929-и държавен летателно-изпитателен център – Ахтубинск
4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав – Липецк
968-и Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк – Липецк
3958-а Керченска авиационна база – Саваслейка
4020-а база на авиационния резерв – Липецк
185-и център за бойна подготовка – Астрахан
344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация – Торжок
924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати – Егоревск
Руски държавен научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти – Звездно градче
  1. Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
  2. 1-во командване на ВВС и ПВО – Санкт Петербург
  3. 2-ро командване на ВВС и ПВО – Новосибирск
  4. 3-то командване на ВВС и ПВО – Хабаровск
  5. 4-то командване на ВВС и ПВО – Ростов на Дон
  6. 37-а въздушна армия
  7. Командване на военно-транспортната виация

ОборудванеРедактиране

Към 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.[13]

СамолетиРедактиране

Самолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Изтребители
Су-27   СССР Въздушно превъзходство Су-27С/Су-27СМ
Су-27СМ3
Су-27УБ
Су-30   Русия Многоцелеви изтребител Су-30
Су-30М2
455[13] (Цифрата включва всички Су-27, Су-30); 4 Су-30 поръчани[14]
Су-35   Русия Многоцелеви изтребител / въздушно превъзходство Су-35
Су-35С
48 50 поръчани Су-35 (2016)
МиГ-29   СССР Многоцелеви изтребител МиГ-29
МиГ-29УБ
МиГ-29СМТ
490[13]
МиГ-31   СССР Изтребител-прехващач МиГ-31
МиГ-31БМ
400[13]
1400
Щурмовици и леки бомбардировачи
Су-24   СССР Бомбардировач Су-24М
Су-24М2
515[13]
Су-34   Русия Бомбардировач Су-34 100 55 поръчани[14]
Су-25   СССР Щурмовик Су-25
Су-25УБ
Су-25СМ
Су-25Т
280[13]
800
Стратегически бомбардировачи
Ту-22М   СССР Стратегически бомбардировач Ту-22М3 93[13]
Ту-95   СССР Стратегически бомбардировач Ту-95МС 64[13]
Ту-160   СССР Стратегически бомбардировач Ту-160 19[13] 14 поръчани[14]
173
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ
Антонов Ан-30   СССР Военноморски патрул Ан-30 1[13]
Антонов Ан-30   СССР Разузнавателен Ан-30 8[13]
Антонов Ан-72   СССР Военноморски патрул Ан-72 1[13]
Ил-76   СССР ДРЛОУ Бериев А-50 26[13]
Ил-76   СССР Команден Ил-76 1[13]
Ил-80   СССР Команден Ил-80 4[13]
41
Въздушни цистерни
Ил-78   СССР Въздушна цистерна Ил-78 20[13]
20
Транспортни
Антонов Ан-12   СССР Транспортен Ан-12 140[13]
Антонов Ан-22   СССР Транспортен An-22 6[13]
Антонов Ан-24
Антонов Ан-26
  СССР Транспортен Ан-24/Ан-26 76[13]
Антонов Ан-30   СССР Транспорт Ан-30 2[13]
Антонов Ан-72   СССР Транспортен Ан-72/Ан-74 39[13]
Антонов Ан-124   СССР Транспортен Ан-124
An-124-150
2[13] 20 поръчани[14]
Антонов Ан-140   Русия Транспортен Ан-140 0[13] 1 поръчан
Илюшин Ил-62   СССР Транспортен Ил-62 3[13]
Илюшин Ил-76   СССР Транспортен Ил-76МД 175[13] 2 поръчани
Let L-410 Turbolet   Чехословакия Транспортен L-410 7[13]
Туполев Ту-134   СССР Транспортен Ту-134 11[13]
Туполев Ту-154   СССР Транспортен Ту-154 4[13]
Яковлев Як-40   СССР Транспортен Як-40 1[13]
466
Учебни и учебно-боеви
Яковлев Як-130   Русия Учебен Як-130 50 5 поръчани[14]
Aero L-39 Albatros   Чехословакия Учебен L-39 527[13]
Туполев Ту-134   СССР Учебен Ту-134 3[13]
33

4000 самолета

ВертолетиРедактиране

Вертолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Вертолети
Камов Ка-28   СССР Транспортен Ка-28 2[13]
Камов Ка-29   СССР Транспортен Ка-29 21[13]
Камов Ка-50   СССР Щурмови Ка-50 15[13]
Камов Ка-52   Русия Щурмови Ка-52 10[13] Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14]
Камов Ка-60   Русия Многоцелеви вертолет Ка-60 5[13] 195 поръчани[14]
Мил Ми-2   СССР Лек щурмови и транспортен Ми-2 280[13]
Мил Ми-6   СССР Тежък транспортен Ми-6 6[13]
Мил Ми-8
Мил Ми-17
  СССР Среден транспортен Ми-8
Ми-8МТВ-5
Ми-8АМТШ
Ми-17
183[13]
Мил Ми-24
Ми-35
  СССР Щурмови Ми-24В
Ми-24ПН
Ми-35
365[13]
Мил Ми-26   СССР Тежък транспортен Ми-26 30[13]
Мил Ми-28   Русия Щурмови Ми-28Н 50[13] 40 поръчани[14]
Камов Ка-226   Русия Транспортен Ка-226Т 3[13]
Казан Ансат   Русия Учебен Ансат-У 0[13] 40 поръчани
970

970 вертолета

ПВОРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. The International Institute For Strategic Studies IISS. The Military Balance 2010. 2010. ISBN 9781857435573. с. 227, 228.
  2. Austin & Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.235
  3. General Heikki Nikunen, The Current State of the Russian Air Force Архив на оригинала от 2012-03-01 в Wayback Machine.
  4. Routledge/IISS, IISS Military Balance 2007, стр.200
  5. BBC NEWS, ',Russia restarts Cold War', 17 август 2007, patrols. // BBC News, 17 август 2007. Посетен на 1 юни 2011.
  6. Russia restores Soviet-era strategic bomber patrols – Putin −2 Russian News & Information Agency
  7. BBC NEWS, RAF intercepted Russian planes, 30 април 2008. // BBC News, 30 април 2008. Посетен на 1 юни 2011.
  8. Russian Military Aircrew Numbers Tumble. // Aviationweek.com, 16 декември 2009. Посетен на 1 юни 2011.
  9. 18 септември 2009. // Asbarez.com, 10 февруари 1995. Посетен на 1 юни 2011.
  10. John Pike. Russian fighter jets make first ever nonstop flight across Russia to Far East. // Globalsecurity.org. Посетен на 1 юни 2011.
  11. Радиостанция „Эхо Москвы“ / Передачи / Военный совет / Суббота, 14.08.2010: Александр Зелин. // Echo.msk.ru. Посетен на 1 юни 2011.
  12. В России началось серийное производство истребителей Су-57. // ТАСС, 29 юли 2019. Посетен на 21 октомври 2019.
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас „World Air Forces 2010“. Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
  14. а б в г д е ж з www.milaviapress.com, архив на оригинала от 20 август 2017, https://web.archive.org/web/20170820044946/http://www.milaviapress.com/orbat/russia/index.php, посетен на 2011-08-14 
  15. The Military Balance 2010. стр.222, 223
  16. Составляющие противоракетнои ереси

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране