ВЕЦ „Алеко“

водноелектрическа централа в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Алеко.

ВЕЦ „Алеко“ е водноелектрическа централа от каскадата Баташки водносилов път, разположена близо до село Алеко Константиново, южно от град Пазарджик.

ВЕЦ „Алеко“
Rohrleitungen Wasserkraftwerk VETS Aleko.jpg
МестоположениеАлеко Константиново, България
СобственикНЕК ЕАД
ОператорНЕК ЕАД
Енергоносителводна
Турбини3 „Франсис
Капацитет66 MW[1]
Открита1959 г.
ВЕЦ „Алеко“ в Общомедия
Баташки водносилов път

ИсторияРедактиране

Идейният и техническия проект за целия Баташки водносилов път е разработен в „Енергопроект“ през 1951 – 1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ (подземна), ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (наземна). Главен проектант на централата е инж. Александър Алексиев. Първоначалното ѝ име в проектите е било Дебращица, на името на близко разположеното село, но по-късно е преименувана на името на Алеко Константинов, убит наблизо в района на с. Радилово. [2]

Електроцентралата е въведена в експлоатация през 1959 година.[3]

Енергийни показателиРедактиране

ВЕЦ „Алеко“ е третото, най-ниско стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ „Батак“ и ВЕЦ „Пещера“. Задвижва се от води от горните стъпала на каскадата и от водохващане на река Стара река при пътя Пещера-Батак. Оттам водите се подават по главния деривационен безнапорен канал с дължина 9932 m и сечение 3,60×3,60 m към горния дневен изравнител, който има стоманобетонна стена и обем 170 хил. m³.[3] По напорен тръбопровод и бруто пад 272 m водното количество от 30 m3/s задвижва три вертикални агрегата с турбини „Францис“. Електропроизводството се осъществява от синхронни генератори с напрежение 10,5 kV с обща мощност 64,8 MW. Достигнато е средно годишно производство от 160,5 =106MWh електроенергия при средна годишна използваемост 2680 h. [2] Проектното годишно производство е 205 106 MWh енергия. [4] Електроенергията постъпва в открита уредба в непосредствена близост до централата, от която започва електропровод 110 kV.

Енергията на централите от Баташкия водносилов път се влива в електрификационната система чрез подстанция Алеко 110/220 kV. Пробното пускане на електропровода 220 kV е от януари 1959 г., а от 8 май 1959 г. е в редовна експлоатация.[5]

Отработените води постъпват в долен дневен изравнител с обем 280 хил. m³[3] и по канал се насочват за ползване в Пазарджишко-Пловдивското поле с възможност за напояване до 400 000 дка земеделска земя.

Централата е собственост на Националната електрическа компания.

ИзточнициРедактиране

  1. nek.bg.
  2. а б Спиров, Митре, Електрификацията на България и нейните строители. Историография, том 2 (1948 – 2000), Издателство Херон-Прес, София, 2000, с. 65 – 67, ISBN 954-580-079-8
  3. а б в Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 57-58.
  4. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 41.
  5. Стаменов, Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, ДИ „Техника“, София, 1963, с. 117

Външни препраткиРедактиране