Вавилонски плен

Вавилонският плен (на иврит: גָּלוּת בָּבֶל, галут Бавел) е период в историята на евреите, през който част от жителите на Юдейското царство са принудително изселени във Вавилония.

Разрушаването на Йерусалим от вавилонците, германска илюстрация от 1493 година

Изселванията са проведени след превземането и разрушаването на Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор II на три етапа – през 597, 587 – 586 и 582 – 581 година пр.н.е.[1] Вавилонският плен продължава до 539 година пр.н.е., когато персийският цар Кир II завладява Вавилония, след което изселените евреи постепенно започват да се връщат в Палестина. Тези събития заемат важно място в еврейската история и култура и изиграват съществена роля в развитието на юдаизма.

ИзточнициРедактиране

  1. Dunn, James G.; Rogerston, John William (2003). Eerdmans Commentary on the Bible. Wm. B. Eerdmans Publishing. p. 545. ISBN 978-0-8028-3711-0.