Валентин Станков (езиковед)

български езиковед

Валентин Славчев Станков е български езиковед, академик на Българската академия на науките.[1]

Валентин Станков
български езиковед
Роден
Валентин Славчев Станков
Починал

Етнос българи
Учил в Софийски университет
Работил в Институт за български език

БиографияРедактиране

Роден е на 17 март 1936 г. в Мездра. Завършва българска филология в Софийския университет. В периода 1985 – 1997 г. е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. От 1995 г. е член-кореспондент, а през 2003 г. е избран за академик. През 1997 – 1999 г. е директор на Института за български език при БАН. Умира на 8 декември 2003 г.[1]

Научна дейностРедактиране

Научните му приноси са в областта на морфологията на съвременния български език, историята на новобългарския книжовен език, езиковата култура, транскрипцията на чуждите имена, езиковото строителство. Автор е на „Българските глаголни времена“ (1969), „Стилистични особености на българския глагол“ (1981). Участва в изработването на тритомната „Граматика на съвременния български език“ (1982 – 1983) и на два правописни речника.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4197.