Отваря главното меню

Валерио Манфреди (на италиански: Valerio Manfredi) е италиански историк, археолог, писател и журналист.

Валерио Манфреди
Valerio Manfredi
Роден 8 март 1943[1] (76 г.)
Професия писател, историк, археолог, журналист
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1985 -
Съпруга Кристин Федерсън Манфреди
Уебсайт
Валерио Манфреди в Общомедия

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Валерио Масимо Манфреди е роден на 8 март 1943 година в Пиумацо ди Кастелфранко Емилия, провинция Модена, недалеч от Болоня. Завършва Болонския университет и специализира топография в Католически университет на свещеното сърце (Università Cattolica del Sacro Cuore) в Милано. Той се определя като „древен световен топограф“.[2] От 1978 г. прекарва времето си в преподаване в няколко европейски университета, правене на разкопки в Средиземноморието и Близкия изток и писане на романи. Манфреди е професор по класическа археология в Миланския университет „Луиджи Бокони“ и е познато лице в европейския телевизионен ефир. Той води няколко научни експедиции, разкопки и изследвания в Италия и чужбина.

Манфреди работи и по сценарии за филми и сътрудничи на издания като римския вестник „Ил Месаджеро“ и немското списание „Фокус“. Също така е автор на над 60 научни статии и книги, най-вече за военни и търговски маршрути и изследвания на античния свят,[3] както и тринадесет романа, включително трилогията му за Александър Велики и „Последният легион“. Трилогията му за Александър е публикувана на 36 езика в 55 страни и за нея е избран за мъж на годината от Американския биографичен институт през 1999 г.,[4] а „Последният легион“ е продаден на Universal Pictures в САЩ за създаване на филм, пуснат по екраните през 2007 г. По лична инициатива на италианския президент Карло Чампи[5] е награден с Ordine al merito della Repubblica Italiana (орден за заслуги към италианската република), степен Commendatore.

Манфреди живее в родното си място със съпругата си Кристин Федерсън Манфреди, която превежда творбите му от италиански на английски, и двете им деца.

БиблиографияРедактиране

Трилогия за АлександърРедактиране

Други белетристични творбиРедактиране

  • Palladion (1988)
  • Lo scudo di Talos (1990)
  • L'oracolo (Оракулът, 1992)
  • Le paludi di Hesperia (1995)
  • La torre della solitudine (1997)
  • Il faraone delle sabbie (1998)
  • Vignola 1575 – Un oscuro delitto (1999)
  • Akropolis. La grande epopea di Atene (2000)
  • Chimaira (2001)
  • I cento cavalieri (колекция разкази) (2002)
  • L'ultima legione (Последният легион, 2002)
  • Il tiranno (Тиранинът, 2003), издадена на български от ИК Ера, 2005 (ISBN 9549395243)
  • L'isola dei morti (2004)
  • L'impero dei draghi (Империята на драконите, 2005), издадена на български от ИК Ера, 2006 (ISBN 9549395448)
  • Hotel Bruni (разказ) (2005)
  • Bagradas (разказ) (2005)
  • Il romanzo di Alessandro (2005)
  • Zeus e altri racconti (2006)
  • L'armata perduta (2007), литературна награда Банкарела

ЕсетаРедактиране

  • Mare Greco. Eroi ed esploratori del mondo antico („Гръцко море“, 1994)
  • I Celti in Italia („Келтите в Италия“, 1999)
  • I Greci d'occidente („Западните гърци“, 2000)
  • Gli Etruschi in Val Padana („Етруските в долината на По“, 2003)

ФилмографияРедактиране

Филми, създадени по негови романиРедактиране

  • 1998 – „I guardiani del cielo“ (телевизионен филм) – по романа La torre della solitudine (1998)
  • 2007 – „L'ultima legione“ (Последният легион) – по едноименния роман (2007)

СценарииРедактиране

  • L'inchiesta (2006)
  • Memoirs of Hadrian (2006)

Като актьорРедактиране

  • „Vajont – La diga del disonore“ (2001)

БележкиРедактиране