Валерия Луизели

мексиканска писателка

Валерия Луизели (на испански: Valeria Luiselli) е мексиканска журналистка и писателка на произведения в жанра драма и документалистика.

Валерия Луизели
Valeria Luiselli
Валерия Луизели, 2015 г.
Валерия Луизели, 2015 г.
Родена 16 август 1983 г. (38 г.)
Професия писател, журналист
Националност  Мексико
Активен период 2013 -
Жанр драма, документалистика
Тема миграция, мултикулра
Награди IMPAC
Съпруг Алваро Енрике (? – ?)
Деца 2
Уебсайт www.valerialuiselli.com
Валерия Луизели в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Валерия Луизели е родена на 16 август 1983 г. в Мексико, Мексико. На двегодишна възраст се премества със семейството си в Мадисън, Уисконсин, където баща ѝ работи в неправителствени организации, а по-късно като дипломат премества семейството в Коста Рика, Южна Корея и РЮА. Когато е 16-годишна, родителите ѝ се разделят и тя се мести с майка си в град Мексико.

Следва в UWC Mahindra College в Индия, а след това в Националния автономен университет на Мексико, където получава бакалавърска степен по философия. След това живее известно време в Испания и Франция. Премества се в Ню Йорк, за да учи съвременен танц и работи като стажант в ООН. Следва сравнителна литература в Колумбийския университет и завършва с докторска степен.

След дипломирането си преподава литература и творческо писане в Бард Колидж в Ню Йорк, сътрудничи като писател с редица художествени галерии, пише статии за различни медии, и е либретист за хореографа Кристофър Уилдън за Нюйоркския балет.

Първата ѝ книга „Papeles falsos“ (Фалшиви документи) е издадена през 2010 г. е сборник с есета, в които третира темите за движението, пътуването, прехода и тяхното отражение.

През 2010 г. е издаден пърният ѝ роман „Безтегловните“. Той е триптих, който представя историята на млада майка, живееща и работеща като преводачка в Ню Йорк, главният герой на нейния полуавтобиографичен роман и на мексиканския поет Гилберто Оуен, три гредни точки, които са вплетени в разказа.

Няколко от книгите ѝ са базирани на преживявания от реалния свят. Книгата ѝ „Кажи ми как свършва: есе в 40 въпроса“ от 2016 г. се основава на опита ѝ като доброволец като преводач на млади мигранти от Централна Америка, търсещи легален статут в Съединените щати, а работата ѝ с деца, търсещи убежище от Латинска Америка е централна тема в романа ѝ „Lost Children Archive“ (Архив на изгубените деца).

През 2016 г. писателката участва в журито на Международната награда за литература на Нойщат.

Романът ѝ „Архив на изгубените деца“ от 2019 г. е история за майка, баща и двете им деца, и пътуването им от Ню Йорк до Аризона в разгара на лятото. По пътя те научават за имиграционната криза и научават, че скоро може да се окажат в собствена криза ако не говорят на английски език. Книгата е удостоена с международната литературна награда „IMPAC“.

Получава литературна стипендия „Макартър“ за 2019 г. и стипендия „Гугенхайм“ за 2020 г. Произведенията ѝ са преведени на над 25 езика по света.

Валерия Луизели живее със семейството си в Бронкс.

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

  • Los ingrávidos (2010) – издадена и като „Faces in the Crowd“
    Безтегловните, изд. „Матком“ (2021), прев.
  • La historia de mis dientes (2013)
  • Lost Children Archive (2019) – награда „Фолио“, международна награда IMPAC, награда „Фернанда Пивано“

ДокументалистикаРедактиране

  • Papeles falsos (2010) – издадена и като „Sidewalks“
  • Tell Me How It Ends: An Essay in 40 Questions (2016) – американска награда за книга

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Valeria Luiselli“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​