Валерия Луисели

мексиканска писателка
(пренасочване от Валерия Луизели)

Валерия Луисели (на испански: Valeria Luiselli) е мексиканска журналистка и писателка на произведения в жанра драма и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Валерия Луисели
Valeria Luiselli
Валерия Луисели, 2015 г.
Валерия Луисели, 2015 г.
Родена16 август 1983 г. (40 г.)
Професияписател, журналист
Националност Мексико
Активен период2013 -
Жанрдрама, документалистика
Темамиграция, мултикулра
НаградиIMPAC
СъпругАлваро Енрике (? – ?)
Деца2
Уебсайтwww.valerialuiselli.com
Валерия Луисели в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Валерия Луисели е родена на 16 август 1983 г. в Мексико, Мексико.[1] На двегодишна възраст се премества със семейството си в Мадисън, Уисконсин, където баща ѝ работи в неправителствени организации, а по-късно като дипломат премества семейството в Коста Рика, Южна Корея и РЮА.[1] Когато е 16-годишна, родителите ѝ се разделят и тя се мести с майка си в град Мексико.[4][7]

Следва в UWC Mahindra College в Индия, а след това в Националния автономен университет на Мексико, където получава бакалавърска степен по философия. След това живее известно време в Испания и Франция. Премества се в Ню Йорк, за да учи съвременен танц и работи като стажант в ООН.[7] Следва сравнителна литература в Колумбийския университет и завършва с докторска степен.[3][5]

След дипломирането си преподава литература и творческо писане в Бард Колидж в Ню Йорк, сътрудничи като писател с редица художествени галерии, пише статии за различни медии, и е либретист за хореографа Кристофър Уилдън за Нюйоркския балет.[3][6]

Първата ѝ книга „Фалшиви документи“ (Papeles falsos) е издадена през 2010 г. е сборник с есета, в които третира темите за движението, пътуването, прехода и тяхното отражение.[1][3][5]

През 2010 г. е издаден първият ѝ роман „Безтегловните“. Той е триптих, който представя историята на млада майка, живееща и работеща като преводачка в Ню Йорк, главният герой на нейния полуавтобиографичен роман и на мексиканския поет Гилберто Оуен, три гледни точки, които са вплетени в разказа.[1][3]

Няколко от книгите ѝ са базирани на преживявания от реалния свят. Книгата ѝ „Кажи ми как свършва: есе в 40 въпроса“ от 2016 г. се основава на опита ѝ като доброволец като преводач на млади мигранти от Централна Америка, търсещи легален статут в Съединените щати, а работата ѝ с деца, търсещи убежище от Латинска Америка е централна тема в романа ѝ „Архив на изгубените деца“.[1][5][7]

През 2016 г. писателката участва в журито на Международната награда за литература на Нойщат.[6]

Романът ѝ „Архив на изгубените деца“ (Lost Children Archive) от 2019 г. е история за майка, баща и двете им деца, и пътуването им от Ню Йорк до Аризона в разгара на лятото. По пътя те научават за имиграционната криза и научават, че скоро може да се окажат в собствена криза ако не говорят на английски език. Книгата е удостоена с международната литературна награда IMPAC.[1][2]

Получава литературна стипендия „Макартър“ за 2019 г. и стипендия „Гугенхайм“ за 2020 г. Произведенията ѝ са преведени на над 25 езика по света.[4][6]

Валерия Луисели живее със семейството си в Бронкс.[2]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

Документалистика редактиране

  • Papeles falsos (2010) – издадена и като Sidewalks[1][2][5]
  • Tell Me How It Ends: An Essay in 40 Questions (2016) – американска награда за книга[3]

Бележки редактиране

  1. В това издание фамилното име на писателката неправилно е изписано на български език Луизели.
  2. В това издание фамилното име на писателката е изписано на български език Луисели.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Valeria Luiselli в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​