Валтер Хес
Валтер Рудолф Хес (на немски: Walter Rudolf Hess) е швейцарски физиолог носител на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 г., връчена му в резултат на открития свързани с отбелязване на зоните на мозъка, които служат за контрол на вътрешните органи в човешкото тяло.[3] Дели наградата си с Егаш Мониш.
|
Валтер Хес Walter Rudolf Hess |
|
|---|---|
| швейцарски биолог | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Локарно, Швейцария |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
|
|
|
| Националност |
 Швейцария |
| Учил в | Цюрихски университет |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1949)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в |
Бонски университет Цюрихски университет |
| Награди |
 Нобелова награда за физиология или медицина – (1949) |
| Валтер Хес в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Призход и младежки годиниРедактиране
Валтер Хес е роден във Фрауенфелд, Швейцария в семейството на университетски преподавател по физика. Записва медицина в Лозанския университет, продължава образованието си в Берн, Цюрих, Берлин, Кил и се дипломира с докторска дисертация по медицина върху зависимостта между вискозитета на кръвта и сърдечната дейност в Цюрихския университет през 1906 г. Постъпва в местната болница, където работи и специализира хирургия и офталмология. По-късно открива собствен очен кабинет, който му донася добри доходи и известност като специалист.
Научна кариераРедактиране
През 1912 г. работи като преподавател по физиология в университета в Бон, Германия. Там работи върху регулацията на сърдечната дейност, кръвното налягане и във връзката им с дишането.
От 1917 г. е професор по физиология и директор на Цюрихския университет и работи там до пенсионирането си през 1951 г. Научната му работа е върху изследвания свързани с изучаване нервните механизми, с които се регулират и координират функциите на вътрешните органи в резултат на променящите се външни условия.
През 1948 г. публикува обобщения си труд „The Functional Organization of the Diencephalon“ („Функционална организация на диенцифалона“), който заради фундаменталните открития, прецизността и точността на проведените експерименти и анализа на фактите, става класически.
ПризнаниеРедактиране
Валтер Хес е член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ и на Папската Академия на науките.
През 1949 г. Валтер Хес „за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи“ поделя и получава половината от Нобелова награда за физиология или медицина с португалския невролог Егаш Мониш.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1949. // Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)
- ↑ а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)
- ↑ His Nobel Lecture on "The Central Control of the Activity of Internal Organs"
- Нобелови лауреати, еднотомна енциклопедия, Изд. „Българска енциклопедия“ – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994.