Ванеса Мей

британска цигуларка

Ванеса-Мей Ванакорн Никълсън (на английски: Vanessa-Mae Vanakorn Nicholson, родена на 27 октомври 1978 г. в Сингапур) е световноизвестна британска музикантка (главно цигуларка) от смесен произход – китайски (по майка) и тайландско-английски (по баща), родена в Сингапур.

Ванеса Мей
британска цигуларка
октомври 2014 г.
Родена
Музикална кариера
Стилтехно, поп музика, класическа музика
Активностот 1988 г.
ЛейбълСони Мюзик“, „Върджин Рекърдс“, „И Ем Ай“, „Сони Би Ем Джи“, Sony Classical
Семейство
Уебсайтwww.vanessa-mae.com
Ванеса Мей в Общомедия

Позната е предимно с нейните лични имена Ванеса Мей без фамилните имена от първия и втория баща Ванакорн и Никълсън. Известна е с изпълненията си на цигулка, при които смесва класически творби със съвременни ритми като джаз, техно и други.

През 1994 г. издава албума „The Violin Player“, с който става световноизвестна.

Участва на Зимните олимпийски игри в Сочи 2014 в гигантския слалом за отбора на Тайланд.[1][2]

Начало редактиране

Родена е в Сингапур през 1978 г. в семейството на китайската адвокатка и полупрофесионална пианистка Памела Тан и на тайландско-английския хотелиер Ворапонг Ванакорн.

Ванеса Мей започва да свири на пиано на 3 г., а на цигулка – на 5 г. Когато е на 4 г., нейните родители се развеждат и тя се премества да живее в Кенсингтън, Лондон с майка си и нейния нов съпруг адвоката Греъм Никълсън. Той настоява тя да започне да взема уроци по цигулка, тъй като е цигулар и мечтае някога дъщеря му да му акомпанира с цигулката.

Изпратена е в Китай, за да усъвършенства техниката си под ръководството на престижния местен професор Лин Яо Дзъ. На 10 г. изнася първия си концерт като солистка, акомпанирана от Лондонския филхармоничен оркестър и получава за подарък от родителите си цигулка, изработена от италианския майстор Джузепе Гуаданини.

Нейният вроден талант е забелязан от директора на Кралския музикален колеж, който веднага я привлича за ученичка. През 1994 г. Ванеса завършва колежа и 2 г. по-късно подписва договор с EMI Group за записване както на класическа, така и на поп музика.

Професионално израстване редактиране

През 1995 г., въоръжена с електрическа цигулка Zeta, Ванеса Мей записва първия си албум, озаглавен The Violin Player. В този албум изпъква нейният стил, който тя нарича техно-акустичен синтез. Темите от The Violin Player са разработени съвместно с Майк Бат, експерт в инструменталната поп музика.

Почти 3-те милиона продадени копия ѝ донасят не само големи печалби, но и покани за участия в концерти на живо от цял свят. Ванеса предприема турнето The Red Hot Violin Player World Tour, като изнася дузина концерти в Азия и Европа. Освен това предприема пътуване до САЩ, където ѝ оказват честта да е първият чужденец, интерпретирал The Star Spangled Banner, националния химн на САЩ. Същата година Ванеса получава и редица награди, сред които Bambi и Echo.

Въпреки заигравката си със синтетичния звук Ванеса не изоставя класическия си репертоар. Турнето от 1996 г. дава място на нов комерсиален видеозапис, направен по време на нейната визита в Германия, озаглавен „На живо от Берлинската Филхармония“. Последвалият „The Classical Album #1“ е материализиране на нейното обещание към феновете, паралелно с поп забежките, да поддържа и кариерата си в класическата музика.

През 1998 г. Ванеса участва в съвместни проекти с различни групи и изпълнители, сред които се отличават Backstreet Boys и Джанет Джаксън, и прави дебюта си като модел. Същата година издава нов поп албум, озаглавен Storm, и предприема следващото си турне Storm on World Tour. На 6 май 2000 г. Ванеса свири в Роял Албърт Хол, където, акомпанирана от Васко Василев, изпълнява версия на „Storm“ при стартирането на церемонията по връчване на наградите Classical Brit Awards.

Нов имидж редактиране

През 2000 г., точно 1 ден преди да навърши 21 г., Ванеса се разделя с майка си, която дотогава изпълнява функцията на неин представител. Раздялата по принцип трябва да е единствено професионална, но Памела Тан отказва каквато и да е връзка с дъщеря си извън тази на бизнес отношенията. Месец по-късно последва раздяла с нейния мениджър Мел Буш поради връзката на последния със създадения квартет „Бонд“. Поради същия мотив се разделя завинаги и с Гей-Ий Уестърхоф.

След като пробва да работи с друг мениджър и се преборва със съмненията си, Ванеса решава, че вече е достатъчно зряла и че може да се оправя и без такъв. Така решава да събере заедно най-добрите си сътрудници и да основе собствена фирма, която нарича Fretless. През 2001 г. издава албума Subject to Change, който представя нейния нов имидж – ритъмът на произведенията е изцяло съвременен, съчетан с етнически мотиви и употребата на синтезатор. Освен това Ванеса се пробва в пеенето, като 3 от темите са придружени от нейния глас. Този албум е последван от ново турне в Европа – Tour of Change. 2004 е годината на нейната раздяла с EMI и присъеднияване към Sony. Същата година издава нов албум, Choreography, в който изпълнява произведения, композирани специално за нея (с изключение на едно) от редица известни азиатски и европейски автори като Толга Кашиф, Вангелис, Уоктър Таиб, Джон Коен, Бил Уелън и А. Р. Рахман.

Дискография редактиране

Албуми редактиране

  • Violin (1990)
  • Kids' Classics (1991)
  • Tchaikovsky & Beethoven Violin Concertos (Vanessa Mae) (1991/1992)
  • The Violin Player (1995)
  • The Alternative Record from Vanessa-Mae (1996)
  • The Classical Album 1 (1996)
  • China Girl: The Classical Album 2 (1997)
  • Storm (1997)
  • The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: The Classical Album 3 (1999)
  • The Classical Collection: Part 1 (2000)
  • Subject to Change (2001)
  • The Best of Vanessa-Mae (2002)
  • Xpectation (Jazz colaborando con Prince) (2003)
  • The Ultimate (2003)
  • Choreography (2004)

Специални издания редактиране

  • The Violin Player: Japanese Release (1995)
  • The Classical Album 1: Silver Limited Edition (1997)
  • Storm: Asian Special Edition (1997)
  • The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: Asian Special Edition (1999)
  • Subject to Change: Asian Special Edition (2001)
  • The Ultimate: Dutch Limited Edition (2004)

Сингли редактиране

  • The Violin Player: Japanese Release (1995)
  • The Classical Album 1: Silver Limited Edition (1997)
  • Storm: Asian Special Edition (1997)
  • The Original Four Seasons and the Devil's Trill Sonata: Asian Special Edition (1999)
  • Subject to Change: Asian Special Edition (2001)
  • The Ultimate: Dutch Limited Edition (2004)

Филмография редактиране

  • The Violin Fantasy (1998)
  • Arabian Nights (2000)

Източници редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки редактиране